П равославната църква почете вчера паметта на Светите 26 Зографски мъченици. Но как се е стигнало до тази драма, че толкова монаси да умрат в един момент? Историята ни препраща в началото на XIII век. През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход превземат Константинопол и създават Латинската империя. Земите на Византия били разпокъсани, а градът остава под властта на латинците до 1261 г.
Император Михаил VIII Палеолог.
Тогава през лятото на същата година на владетеля на Никея - Михаил VIII Палеолог, се удало да отвоюва Константинопол и да възстанови Византийската империя. Но тя била твърде слаба и заплашвана от турците селджуци в Мала Азия.
Отстъпление
Тогава императорът, вместо да възложи на Господа своето упование, намислил да прибегне към съмнителната помощ на папата с цената на отстъпление от светото Православие. Той решил да угоди на римския първосвещеник и да приеме неговото върховенство. С ласкателства и заплахи склонил част от константинополското духовенство да поддържа неговата политика. Така в края на юни 1274 г. в Лион пристигнала византийска делегация и на 6 юли тя подписала т.нар.
Папа Григорий Х, който налага унията.
Лионска уния, с която императорът и неговите съмишленици сред клира признавали върховенството на папата и се съгласявали с порядките на западния канон. Но православният народ масово не приел унията и осъдил императора. Тогава през 1278 г. той издал указ унията да се въвежда чрез всички насилствени мерки, като подлагал на смърт всички в столицата, които я осъждали. Това се отнасяло и за цялата империя, включително и манастирите на Атон.
Несъгласие
Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което доказвали, че нито претенциите на папата за "главенство", нито поменаването му в църквите, нито извършването на светата Евхаристия с пресен хляб, нито прибавката към Символа на вярата "и от Сина" могат да бъдат допуснати. Иноците молели владетеля да пребъдва в онова учение, което е приел от светите отци на Църквата. Междувременно във Византия и Света гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния.
Императорът не посмял да използва за тази цел византийски войници, които да наложат със сила договора с Рим, и затова изпратил изгонени от Палестина кръстоносци наемници. Някои манастири ги приели от страх, но други не, и затова пострадали жестоко. В това число бил и българският Зографски манастир.
Явление
Но от пълното му разорение в онези дни го спасява самата Богородица. Един стар монах, който се грижел за манастирското лозе, имал в килията си икона на Пресвета Богородица, пред която всеки ден кадяла тамян и четял акатист. Когато войниците на императора били вече слезли от корабите си, този богоугоден старец чул от светата икона следните думи:
„Бягай по-скоро оттук, за да не те сполети нещастие! Иди и кажи на братята в манастира да се затворят, защото богопротивните римляни нападнаха това благословено от Мен място и вече са наблизо.“
Стенопис - Кръстоносците обсаждат зографската кула.
Когато старецът пристигнал в манастира, иконата по неизповедима Божия сила го била изпреварила и застанала над манастирските порти и монасите вече знаели какво ги очаква. Тогава игуменът на Светата обител Тома изпратил по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери. А той с 21 монаси и 4 миряни се заключили в манастирската кула. Латинските войници подпалили кулата от всички страни.
Подвиг
Затворените вътре 26 защитници на Православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г. Имената на монасите са известни. Това са игуменът Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. Имената на четиримата миряни остават неизвестни.
Паметникът на мъченици в двора на Зографския манастир.
От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се в манастира братя. По късно 26-имата са провъзгласени за мъченици на вярата. През 1873 г., за да не рухне кулата, монасите я съборили сами и издигнали на нейно място паметник, осветен на 10 октомври - датата на гибелта на мъчениците за вярата.
Хвърлят брат и сестра в огнена пещ
На 10 октомври православната църква чества и паметта на Свети мъченици Евлампий и Евлампия, както и на Тофил Изповедник или Начертани. Евлампий и Евлампия били брат и сестра - наследници на знатен род в Никомидия. Живели по времето на император Максимиан и големите гонения срещу църквата. Заради вярата си били жестоко изтезавани - Евлампий бил ослепен, а после двамата със сестра му били хвърлени в огнена пещ. Мъченичеството им завършило, когато отсекли главите им пред очите на целия град.
Преподобни Теофил Изповедник, епископ Никейски страдал заради защита на светите икони по времето на иконоборческите императори. Наречен бил "Начертани", защото бил жигосан по челото с нажежено желязо от еретиците. Преследван и подложен на мъчения, той починал в 847 година.
