Х иляди поклонници се събраха преди дни пред църквата „Евангелистриа“ на остров Тинос, където започнаха тържествата по случай 200-годишнината от откриването на чудотворната икона, известна като Богородица Тиноска. Митрополит Доротей отслужи Велика вечерня, след което иконата бе пренесена с литийно шествие. По-късно вечерта имаше Всенощно бдение пред чудотворната реликва.
По традиция на всеки 30 януари вярващите отиват до храма с огнено шествие, описват българи, присъствали на място. Те обясняват, че всеки поклонник има собствен фенер. По традиция той най-често се изработва от деца, в него се поставя свещ. Когато е готов, се окачва на дълга дървена пръчка, като с огъня се минава из целия град. Вярва се, че това ще донесе благоденствие в живота на островитяните. Сега обаче всичко е по-пищно, тъй като през 2023 г. се пада юбилеят на реликвата. За нея се знае, че лекува и помага в живота за всичко. По стълбите към нея често поклонници ходят на колене. Самата икона е малка, украсена със скъпоценни камъни.
Руини
Местните разказват, че иконата е открита в руините на древната църква „Свети Йоан Кръстител“ на 30 януари преди два века - през 1823 г. Самото намиране е свързано с Богородични знамения с много свидетели от ранга на онези, случили се в португалското градче Фатима. В тях участва и една монахиня, в чийто манастир се пази дясната ръка на българския светец Иван Рилски Чудотворец.
Малко преди празника Благовещение през 1821 г. възрастен мъж на име Михаил Полизоус сънувал странен сън. Божията майка му се явила в блестящи бели одежди. Тя му наредила да отиде в нивата на своя земляк Антоний Доксарас извън града, да започне да копае и ще намери нейна чудотворна икона. Казала му също да построи църква на това място, тъй като там някога е имало такава. Небесната царица също обещала на човека да му помогне да изпълни тези задачи.
След като се събудил обаче, старецът се прекръстил и се опитал да заспи отново, вярвайки, че сънят му е изкушение от дявола. Преди да заспи, Михаил отново вижда Божията майка, този път наяве, като стаята му била обляна от нежна бяла светлина. Той разказвал, че главата на Дева Мария е била заобиколена от ореол божествена светлина, а лицето й изразявало неизразима благост. Говорейки на стареца, тя го попитала: „Защо се страхуваш? Вашият страх идва от неверието. Слушай сега! Аз съм Пресветата Богородица. Искам наистина да отидеш и да разкопаеш в полето на Антоний Доксарас, където ще откриеш да лежи заровена моята икона. Моля те да изпълниш това, което ти казах. После ще построиш там и църква, като аз ще ти помогна за всичко да се случи“. След като изрича тези слова, Девата изчезва.
Дилема
На следващата сутрин Михаил отишъл в селото и разказал на свещеника какво се е случило с него през нощта. Попът също помислил, че знамението е изкушение, затова настоял Михаил да дойде при него за изповед и причастие. Старецът обаче не бил убеден, че виденията му са просто сънища или демонични прояви. За това той решил да разкаже всичко на жителите на селото, тъй като потенциалното разкрива на чудотворна икона и построяването на храм в нейна чест би трябвало да вълнува всички. Щом чули историята обаче, селяните му се присмели, само двама го взели на сериозно. Те отишли с него на следващата нощ на полето и започнали да копаят на различни места, но нищо не намерили. Селяните вечно били в страх от турците, затова винаги издирвали християнската реликва след залез-слънце. След няколко дни тиносци пак се върнали на указаното Свише място и подновили търсенето. Тогава попаднали на стар зид. Собственикът на имота все пак се зарадвал на тухлите, че ще може с тях да си направи пещ за хляб. Започнали майсторите да градят с тях съоръжението, но хоросанът странно не държал и всичко падало сякаш от само себе си. Майсторите по едно време осъзнали, че в това има пръст Бог, защото вероятно тухлите са от стар храм и така им се показвало, че с тях не бивало да се прави нищо друго освен черква.
Сестра Пелагия
Изтекло още малко време и знамение получила една 80-годишна монахиня. Сестра Пелагия живеела в женския манастир „Успение Богородично“ на планината Кехровуни, на около час път от селото. Една от най-големите реликви там е десницата на Св. Иван Рилски. Неговата дясна ръка до китката се пази грижливо в сребърна ръкавица. Обковът е от 1788 година. Неизвестно как светинята попада там. Знае се само, че идва от близкия остров Сирус.
Самата монахиня постъпила в обителта на млада възраст и била известна с голямата си добродетел и благочестие. През юни 1822 г. праведната жена получила серия от съновидения. В тях Богородица й се явила и й наредила да отиде при някой си Стамат Кангадес (кмета на близкото село) и да му каже, че трябва да помогне в откриването на църквата на Св. Йоан Кръстител в нивата на Антоний Доксарас.
Ужасена от видението, Пелагия приписала съня на въображението си и започнала да се моли. След седмица Божията майка отново й се явила, напомняйки й за наставленията. Все пак монахинята запазила мълчание и не разказала на никого за видението си. Богородица се явила за трети път, този път със строго изражение. Тя смъмрила монахинята за нейното неверие, казвайки й: „Иди и направи каквото ти казах. Бъди послушна!”
Диалог
Света Пелагия се събудила в страх и трепет. Когато отворила очи, тя видяла същата мистериозна жена, но тя вече била насред стаята й. С голямо усилие тя я попитала: „Коя сте вие, госпожо? Защо ми се сърдите и защо ми нареждате да правя тези неща?“ Мистериозната гостенка вдигнала ръка и изрецитирала началото на Мегалинарион от деветата ода на канона за утреня на Благовещението. Тогава Пелагия осъзнала, че пред нея стои самата Богородица.
Веднага сестрата съобщила на игуменката, а после бил уведомен Кангадес. Последният от своя страна информирал епископ Гавриил за тези събития. Владиката вече бил чул за съня на Михаил Полизоус и така разбрал, че разказът на монахиня Пелагия съвпада с видението и на селянина. Епископът веднага написал до всички църкви на остров Тинос, призовавайки ги да набират средства за намирането на църквата и чудотворната икона.
Разкопките започват с нова сила през септември 1822 г. Постепенно са разкрити основите на църквата Свети Йоан, която била разрушена от арабите през 1200 г. В близост до храма е намерен стар кладенец с лековита вода, където ставали много изцеления. Ала от иконата отново нямало и следа. Парите свършили и затова всичко било изоставено за сетен път. Още веднъж Богородица се явила на сестра Пелагия, призовавайки разкопките да продължат. Епископ Гавриил отправил апел за дарения за изграждане на параклис върху основите на стария. Новата църква е построена и е посветена на Свети Йоан и на Пресвета Богородица - Живоносен източник.
Каменният под
На 30 януари 1823 г. строителите започнали да изравняват земята там за полагане на нов каменен под. Около обяд един от работниците на име Емануил случайно удря парче дърво с кирката си и го разцепва по средата. Той погледнал парчето и видял, че е изгоряло от едната страна, а от другата има следи от боя. Избърсал човека мръсотията с ръка и тогава съзрял, че в ръцете си държи икона на Богородица. Веднага съединил двете половини, викнал другите работници и всички й се поклонили. Разцепът бил точно в средата на иконата, между Богородица и Архангел Гавриил. Нито една фигура не била повредена, което също е сметнато за чудо.
Същия ден иконата е дадена на епископ Гавраил, който я целува и възкликва: „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела“.
Колоните на Посейдон вградени в храма
След намирането на реликвата християни от всички краища на Балканите се въодушевили и решили да построят великолепна църква в чест на Богородица, наречена „Евангелистрия“(Благовещение на Пресвета Богородица ). Целият комплекс е построен за осем години, като той включва катедралата,музей и галерии. За целта хората щедро предлагали пари и собствения си труд. В построяването на църквата били използвани мраморните колони от храмовете в Делос и от храма на Посейдон в Кион, и също мрамор от каменоломните в Панормос. Новата църква е завършена през 1823 г. Монахиня Пелагия умира десетилетие по-късно - на 28 април 1834 г. Тя е обявена за светица, нейният празник се чества от местните на 23 юли. Тогава иконата с шествие се качва до планинския храм, където се пазят и мощите на Св. Иван.
Реликвата дело на Св. Лука
Тиноската икона на Пресвета Богородица продължава да бъде почитана като едно от най-свещените съкровища на Гърция. Безброй чудеса на изцеление и избавление от опасности не престават от времето, когато иконата е намерена.
Според експерти тя е била в земята от IX-X век и е престояла там близо 850 години. При нашествие на сарацини древният християнски храм на остров Тинос бил разрушен. Оцелялата икона изобразява как Светата Дева получава на колене Благата вест, че ще роди Спасителя на света. Архангел Гавриил държи в ръка любимото цвете на Многоблагодатната - бял крин, символ на чистота и целомъдрие. И двете фигури са облечени в зелено-златни дрехи. До коленичещата Девица има маса с книга, а на една от тях са разчетени следните слова: „Величае Моята душа Господ“.
В горната част на иконата Светият Дух слиза като гълъб през облаци. Изображението е от раннохристиянско време. По него е направен късен препис от 1858 година. Селяни разказват, че при намирането на иконата са се различили само два цвята - зелено и жълто, по дрехите на Преблагодатната и Архангела. Смята се, че образът е един от трите, които свети апостол и евангелист Лука е нарисувал и които лично Божията майка е благословила с думите „Моята благодат да е върху тях!“.
Любомир Старидолски
