Н а 6 август цялата Христова църква отбелязва един от най-големите си празници - Преображение Господне.
Тавор
Съгласно Евангелието повярвалите в Исус юдеи не разбрали, че в пророчествата Му се говори за небесно, а не за земно царство. Дори апостолите се надявали, че Христос ще възстанови Израилското царство и не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от хората, макар че Той често говорил с тях за своите предстоящи страдания, за Своята смърт и Своето Възкресение. Дълбоко в себе си апосотлите не вярвали, че това ще се случи. Тогава Христос отвел трима от тях - Петър, Яков и Йоан, на планината Тавор в Галилея. Там Той се преобразил - лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.
На Преображение се освещава първото грозде.,
На този ден в Светата литургия на православните храмове се прибавя специален тропар „Освещаване на гроздето“. То заема особено място в християнската традиция, защото от него се прави виното, което символизира Христовата кръв. Затова стопаните носят първото узряло грозде в църквата, за да бъде осветено, а после раздават от него на съседите. Въпреки че празникът се пада в дните на Богородичния пост, на този ден канонът разрешава риба и вино.
Търново
На този празник са посветени десетки манастири и църкви в България
Безспорно първенство сред тях заема Преображенският манастир край Велико търново Той е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България след трите ставропигиални обители - Рилската, Бачковскката и Троянската. Основан е като метох на Ватопедския манастир през XI век, а през 1360 г. се сдобива с автономност. Това се свързва с втората съпруга на българския цар Иван-Александър – Сара, и сина им цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. След завладяването на Търново от османлиите през 1393 г. неколкократно е опожаряван и плячкосван, а впоследствие е разрушен напълно.
Зотик
На сегашното си място Преображенският манастир е възстановен през 1825 г. от рилския монах отец Зотик, който е първият му игумен. Строежът на главната църква започва през 1834 г. и е възложен на Димитър Софиянлията.
Гостната на цар Фердинанд в Преображенския манастир.
Заради участието му във Велчовата завера от 1834 – 1835 г. майсторът е обесен и с довършването на църквата, което става през 1837 г., се заемат Уста Кольо Фичето и Уста Иван Бърната. Интериорът и външните стени на храма са изрисувани в периода 1849 – 1851 г. от Захарий Зограф. Строителството на манастира продължава до 1863 г., когато под ръководството на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход, камбанарията с часовника и малката църква „Благовещение“.
Камбанарията с часовника и падналия камък.
През 1891 г. е завършен гробищният параклис „Възкресение Лазарово“, а в 1894 г. са издигнати трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
Завери
Още по времето на отец Зотик манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера през 1835 г. до Априлското въстание през 1876 г. е подслон за много революционни дейци като Филип Тотю, Ангел Кънчев и поп Харитон Халачев. В манастира се замонашва сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. По време на Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
Шедьоври
Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 – 1851 г. Наред със славянските просветители св. св. Кирил и Методий Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона „Преображение Господне“ носи негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена „Страшният съд“ на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките – в селски народни носии. Забележителна е сцената „Колелото на живота“, изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот.
Колелото на живота е един от шедьоврите на Захарий Зограф.
Църковният иконостас е създаден през 1838 г. от първомайстор Никола Фичев от него и учителя му Станю Марангозина от Белица Търново. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски.
Цар
След като на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново, Фердинанд прочита прокламацията за провъзгласяване на независимостта, царската свита отива в Преображенския манастир. Там имало трапеза с български гювеч и една бутилка стогодишно вино "Токай" донесена от Фердинанд. По-късно царят става чест гост на манастира, където провежда и доста важни срещи. Имало специални покои за него, някои от мебелите са запазени и до днес. Преображенският манастир бил едно от най-любимите места на царя за размисъл и уединение и той полагал много грижи за неговото благоустрояване: през 1911 г. лично донася динамо, с което да се електрифицират манастирските сгради. В Преображенския манастир са били възпитавани децата на цар Фердинанд: Борис III и принц Кирил.
Чудото
На 6 юли 1991 година от скалния венец над манастира се откъсва голям обем скална маса и пада в двора на светата обител, близо до църквата. Но не само няма пострадали хора, а храмът остава непокътнат, запазен благодарение на часовниковата кула до него, която като верен страж сякаш се опълчва срещу падащите скали, разполовявайки една от най-големите. Част от скалата и до днес стои там.
Созопол
Най-старата действаща черква в България, посветена на чудото в Тавор, се намира в Созопол. Тя е и най-старата действаща църква по цялото Черноморие. Според запазени исторически източници църквата е издигната върху ранно християнска базилика през 1763 – 64 г. и е осветена през 1765 г.
Църквата Преображение Господне е най-старата по нашето Черноморие.
Тя е и най-старата сграда в целия град. В нея се съхраняват ценни образци на иконографското изкуство от XV –XIX век, като най-старата икона е от края на XV - началото на XVI век. Иконостасът е дърворезбован, а 17-те големи икони от царския ред, изписани от различни зографи през ХVІІ – ХVІІІ в. Във втория апостолски ред има 33 малки икони.
Легенда
На влизане в храма погледът е привлечен от иконата на Иисус Христос Пантократор, вградена в дървения таван. С нея се свързва следната легенда. Пирати ограбили църквата през XIX в., взели и икони, сред които и тази на Исус Христос Пантократор. В морето обаче ги застигнала страшна буря и изплашени те я хвърлили във водата. Иконата се „върнала“ и била открита от местните хора на брега до храма.
Спасяване
По времето на социализма църквата е била ползвана като поделение на Гранични войски, а през 1970 г. е имало имало идея за събаряне на храма и на негово място да се изгради почивна станция на МВР. Поморийци събират подписка в защита на старинната църква. Тя стига до Людмила Живкова и тя спира разрушаването й.
Празникът разполовява лятото
Народната метеорология съвсем точно е свързала датата 6 август с астрономическия факт, че на нея лятото преполовява. И природата се преобразява - денят намалява, нощите стават по-студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. А щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. В Западна България било разпространено поверие, че в полунощ срещу Преображение се явявала и отваряла Божията врата, небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина. Дърветата се кланяли до земята и който е праведен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне. В миналото на Преображение момите и ергените се сговаряли за годежи и сватби. В нощта срещу Преображение се изпълнявали лечебно-обредни практики - ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се „преобразява“, т.е. изчезва, а в Берковско правели магия за любов. В южните български земи на този ден пчеларите започвали подготовката за един от патронните си празници - Успение Богородично.
Банкер вдига дървена църква
Храмът "Преображение Господне“ в курорта Боровец е единствената дървена църква в България. Построена е по идея на общественици, учени и собственици на вили в Чамкория (старото име на Боровец), като главният инициатор и спонсор е банкерът Марко Рясков. Идеята за построяването на такъв храм възниква още през 1909 г., но се реализира през 30-те години. Средствата са събирани от собствениците на вили в Чамкория, както се е наричал тогава Боровец.
Преображение Господне в Боровец е единствената дървена църква в България.
В много малък период от време са събрани около 300 000 лева. Проектант е архитект Никола Лазаров, но според мемоарите на самия Марко Рясков - архитект Мазаров. Планът предвиждал и едновременно построяването на амбулатория в двора на църквата. Самоковската община отпуска за целта голям парцел. Образува се строителен комитет на храма „Св. Преображение Господне“ в Чамкория, който поема и строежа на амбулаторията. Църквата и амбулаторията са осветени през 1934 г. Има предание, че искрените молитви в храма водят до изцеление на болните, а някои от хората, които са го посетили, твърдят, че след това са се отказали от пороците си.
Царска сестра основала Марянската обител
Марянският манастир "Свето Преображение Господне" се намира в село Марян, на 8 км от град Елена. Според легендите на сегашното място манастирът е основан към VIII-IX век, което се потвърждава и от археологическите находки. Днешната църква е изградена през 1835 година. При изкопните работи са открити основите на стар християнски православен храм, в олтара на който е намерен мраморен саркофаг. Според разказите в него е имало скелет с Евангелие в ръцете и корона на главата – символи на духовната и светската власт.
Църквата на Марянския манастир, където е открито епископско погребение.,
Жителите на селището решили, че са намерили гроба и останките на цар Борис I Михаил Кръстител. Но поради непрекъснатия страх от турските власти всички находки били отново скрити под земята. Според друга легенда в манастира е отседнала сестрата на цар Иван Шишман – княгиня Мара (Кера-Тамара), заминавайки за Одрин, за да стане жена на султан Мурад. А след смъртта на султана се връща отново по тези места. Оттук според легендата е произлязло и днешното име на селището – Марян, наречено на царицата. В храма се пазят икони, рисувани от майстори на Тревненската школа.
