Н а 9 май цялата Христова църква чества пренасянето мощите на свети Николай Мирликийски Чудотворец (Летни Никулден). Повод да запалят свещ в храмовете и да почерпят близки и приятели имат над 180 000 българи, носещи името на светеца.
Кът
Духовници разказват, че мощите на св. Николай са едни от най-дефицитните в света. Колекционери на Изток и на Запад дават мило и драго милиони долари за тях, но има и много средновековни фалшификати. Счита се, че днес е вече невъзможно да се получи частица от костите на светеца, тъй като саркофагът му, намиращ се в Бари, Италия, е запечатан още през XI век. Но всяка година на 9 май от него изтича свето миро (света манна). То има целебни и чудодейни свойства. Монасите го събират и даряват, но само за църкви, които носят името на светеца.
Олтарът с мощите на Чудотвореца в Бари.
Още през 2010 г. такова миро получиха три български храма, които носят името на светеца. То бе доставено от Българската православна църква в Рим, която го е получила от монасите в Барийския манастир. В замяна на мирото БПЦ подари на италианските монаси част от Светия кръст Господен. Трите стъкленици с миро отидоха в църквите в бургаския кв. „Меден рудник“, в Черноморец и Созопол, носещи името на светеца. Ампулата в Черноморец обаче бе открадната през юни 2014 г. Тогавашният български посланик в Рим Марин Райков се нае да възстанови загубата и действително успя да получи стъкленица с манната от обителта в Бари.
Икона
Икона с мощи на Чудотвореца пък краси ямболския храм "Свети Николай“ от 2021 г. насам. Тя е изработена с дарения от миряни. „Ходихме на поклонение в Яш, Румъния, където са мощите на света Петка. Хора от нашата енория проявиха желание да имаме такава икона.
Светите мощи ги получихме от един свещеник, който е бил навремето в Румъния и там са му били дадени“, обясни тогава архиерейският наместник архимандрит Димитрий.
Стара Загора
През 2007 г. Стара Загора също получи в дар частица от мощите на свети Николай. Тя бе подарена от кардинал Кристоф Шьонбрьон, архиепископ на Виена, със съдействието на ставрофорен иконом Иван Петкин от българската църква „Свети Иван Рилски“ в австрийската столица.
Частица от мощите на свети Николай Чудотворец се съхранява и в разградската църква „Свети Николай Мирликийски“ от 2010 г. Частицата е дарение от румънско духовно лице. „Оказа се, имало анонимен дарител, който държи името му да не се споменава, но затова, че притежаваме тези мощи, ние благодарим от сърце”, обясни тогава архиерейският наместник отец Георги Георгиев. Дарението бе по повод 150-годишнината от изграждането на храма, който е най-големият в Русенската епархия.
Празник
Самият празник, който Църквата чества този петък, води началото си още от IV век. След смъртта си на 6 декември 342 г. той е погребан в родния си град. Светите му мощи дълго време се пазели там. Но през 1077 г. Мира бил завладян от селджчукските турци.
На 9 май Св. Николай обикаля залива на Бари.
По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град, за да не бъдат поругани от неверниците. Съновидението се разчуло и избрани мъже се отправили незабавно в три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия светител. След преговори с местните християни с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, а с тях заминали за Бари и двама от монасите при храма в Мира. Те пристигнали на 9 май и още същия ден десетки болни и сакати били излекувани след докосване до мощите на светеца.
Базиликата
През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя, който бил завършен през 1139 година. С времето Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни. А да получат частица от мощите на св. Николай се смятало за най-голямо благоволение.
Прави се молебен за дъжд
След като мощите на свети Николай са пренесени в Бари, той става патрон на града. Затова всяка година на 9 май в него се провежда церемония в чест на светеца (Festa di San Nicola). Неговата статуя заедно с мощите му се пренасят до пристанището. Там те се качват на катер за кратка разходка в морето, следвани от много лодки с поклонници и вярващи.
В различни краища на България се правят и народни ритуали за дъжд.
Българската народна традиция повелява на Летни Никулден да не се работи, защото ще разгневим светеца и той ще ни накаже за светотатството с природни бедствия. Особено строго е забранено на жените да шият. Вярва се, че с иглата ще избодат очите на светеца.
В някои райони празникът се нарича още Сухи Свети Никола. На него се прави молебен за дъжд. Вярващите носят икони и предвождани от свещеника обхождат нивите с песни.
