К ултът към либералния оптимизъм и позитивното мислене в комбинация с източни езически култове вече пусна корени и в България. Не че има нещо лошо в това човек да е по-ведър в мирогледа си, да релаксира стреса и вечно препускащия си ум. В доста случаи обаче млади и стари люде с по-лабилна психика стигат до някои крайности, загърбват проблемите си и изпадат в различни нездрави състояния и суеверия със сектантски уклон, алармират свещенослужители. На фона на това светът е обхванат от войни пред прага на масово роботизиране, а глобалният елит спуска мантрата, че бъдещето ни е светло. В тази връзка ви предлагаме част от лекция на богослова и психиатър д-р Николай Михайлов, чийто анализ звучи гръмко като словата на старозаветен пророк. В него той говори за състоянието на християнството на Стария континент в оковите на съвременната либерална религия и модните ню ейдж течения.
Униние
Оптимизъм и надежда не са едно и също нещо. Това униние по парадокс прави хората някак си изтерзано оптимистично, но невротично бодри. В този оптимизъм има нещо подозрително. Прекалено ободреният е подозрителен. Свети Симеон Нови Богослов казва нещо удивително: „Всички ние се намираме в жестока прелест“. Прелест означава, че ние сме илюзорни съзнания. Цялата християнска аскетика потвърждава тази оценка. Ако ние имаме куража да изтълкуваме собствения си живот и ситуация в тази цивилизация, то бихме преживели нещо като същинско покаяние и преобръщане на ума. Оптимизмът и това позитивно мислене са основани върху наивна прогресистка вяра, че този свят върви от добро към по-добро или от лошо към по-добро. А този свят живее собствената си либерална утопия, защото ние сме и утопични същества. А това означава да сме в прелест! Утопията е, че това, което живеем, ще продължи дълго. Да бъдеш християнин и да мислиш, че тази атеистическа антропоцентрична цивилизация може да пребъдва, без да завърши с апокалиптичен финал, с катастрофа, е илюзия с драстично противоречие с вярата и със здравия разум.
Живеем в режим на политическа коректност и политически коректен оптимизъм.
Новите мъченици
Християните са в режим на меко и много дискретно гонение. Не е нужно главите им да бъдат отсичани сега, защото те са направени излишни от пропагандата и от слепотата, в която се намираме малко или повече.
Ако ние сме клакьори на тази наивна либерална утопия, нямаме съзнание за апостасийно фалшифицираната вяра на този свят, тогава сме паднали жертва, ние вече сме неутрализирани. Станали сме това, което се нарича на латински език masa perdicionis (маса пердиционис) – на български „тесто на погибелта”...
Капан
Всички ние сме в либералния капан. Църквата като човешка институция също е в него. Един западен мислител казва следното: „Днес християните са преди всичко и основно адепти на либералната религия. Да, либерализмът е религия. Не мога да си позволя дълго да описвам какво либерализмът е: индивидуализъм, рационализъм, прогресизъм, сциентизъм (култ към научното знание като всеразрешаващ всички проблеми), утопия и метафизическа глупост от първи ред и в последна сметка егоцентрирана жизнена позиция. Аз имам дързостта да говоря така, защото от християнска гледна точка съобщавам съвършено банални неща. Научаваме ги като четем евангелието, сутрешните и вечерни молитви, които ни казват какво отношение трябва да имаме към живите и мъртвите. Като четем особено Псалтира, тогава ще разберем мащабите, контурите на злото, което е на една ръка разстояние.
Псалтирът
Псалтирът е екзорсист на илюзии, на демонично извращаване на съзнанието:
„Да Воскреснет Бог и да се расточатся врази Eго („Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му). Не само ложето, в коeто вечер полагаме тялото си трябвa да бъде прекръстенo с тези думи, но и всичко, което вършим, което правим на всяка стъпка на нашето измъчено ежедневие. Трябва да имаме това съзнание, че сме в режим на духовна война...
Западното човечество има несъзнавано евангелско вдъхновение – тази култура има и такива мотиви по произход християнски. Само че късният либерализъм разпродава това наследство, отказва да спомене Бог в конституцията на Европейския съюз и води откровена борба с християнската духовност.
Позитивното мислене е негативно
Моето мнение за позитивното мислене е негативно като идеология. Естествено е човек да върши нещата си с доверие, че те ще се получат. Ако това е позитивно мислене, добре. Но позитивното мислене вече е една част от ню ейдж (Нова епоха) идеологията, от тази къснолиберална психотерапeвтична версия за човешкото щастие. Тя е по-скоро проблем на самовнушението, че е добре и ще става все по-добре: „Застани в поза лотос“, „Бъди веган“, „Яж само определени храни, за да живееш вечно“. Това стилизира човешкия образ – вариант е на нарцистичната патология. Има такива момчета и момичета, които могат да бъдат различени даже по начина им на пазаруване. Има магазини, в които влизат с позитивни мисли, за да си купят храни, които ще ги освободят от лошите мисли. Те дълго време пребивават сутрин по препоръка на Дийпак Чопра и Екхарт Толе (наричащи се духовни учители, б.р.) в медитация, в нещо като велик медитативен мир. Всичко това тръгна от калифорнийските ашрами на Запад, но представлява наистина една голяма индустрия.
Любомир Старидолски
