Н а 12 декември народът ни почита празника на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец – един от великите светии от 4-ти век. В много храмове за поклонение у нас се излагат пантофките на светията. Това са малки кундури, които са били осветени чрез докосване до неговите нетленни мощи, намиращи се на остров Корфу. Имен ден празнуват Спиро, Спиридон, Дарин/а, Дария и др. Според традицията е добре на този ден имениците (а и всички, които имат нужда) да се сдобият с нови обувки, но произведени от местен (а не китайски) майстор-производител.
Почит
Почитта към този Божий угодник е доста отдавна разпространила се по българските земи. Той се счита за покровител на занаятчиите – обущари, абаджии, а също на керемидчии, грънчари, тухлари и др. Като епископ свети Спиридон участвал в Първия вселенски събор в Никея. Известно е, че тогава са се водили ожесточени спорове с Арий и неговите привърженици, които не признавали триединството на Бог, Син и Светия дух. Спиридон извършил чудо, с което доказал триединството – взел една керемида, стиснал я и от нея потекла вода, към небето се издигнал огън, а в шепата му останала пръстта.
Икона на Св. Спиридон, показващa чудото с керемидата.,
Вероятно тази легенда, споменавана и в църковните текстове, е причината св. Спиридон да се тачи като закрилник на хората, които изработват предмети с помощта на огън и пръст. Светецът е покровител и на бакърджиите, защото пръв разкрил тайната, че калаят покрива по-трайно вътрешната страна на съдовете, ако се смеси с нишадър. Почитат го още козарите и овчарите.
Спиридон, който преди хиротонията си е бил пастир, продължил да бъде такъв и след ръкополагането си за епископ – пастир, както на хора, така и на животни.
Кипър
Според агиографските текстове той е роден на остров Кипър, в град Аския, приблизително през 270 г., вероятно по времето на римския император Клавдий II Готски. При управлението на император Константин Велики и на наследника му Констанций II той е епископ на тамошния град Тримитунт (сега - село Треметусия, окръг Ларнака). Той обаче е бродил и по днешните български земи, защото е взел участие в Сердикийския събор (343 г.). Докато си почивал през нощта, разбойници му отмъкнали магарето и за да огорчат стареца, му отрязали и отнесли главата, а останалата част му върнали. Обаче той отново доказал необикновената си връзка с Бога, като я заменил с конска и в този вид добичето му го отнесло в Сердика.
Дарби
Както съобщава неговият житиеписец, той бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. След като овдовял, започнал да употребява целия си имот за помагане на ближните, които обичал искрено. Той действал така, като заповядал Господ на всеки човек: хранел бедни и сираци, приемал радушно странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.
Със силната си вяра извършил многобройни чудеса - изцелил и безнадеждно болния император Констанций.
Бижу
Разказва се и за друго чудо, свързано с дъщерята на светеца Ирина. Приживе познат й дал на съхранение едно скъпо украшение, което тя укрила в земята. След време същият дошъл да си го потърси, но Ирина била вече починала. Човекът заподозрял, че св. Спиридон знае къде е украшението, но не иска да му го върне. Като разбрал помислите на госта и за да го предпази от грях, св. Спиридон отишъл на гроба на дъщеря си и горещо помолил Бог да му яви преждевременно обещаното Възкресение. Ирина застанала до баща си, показала му мястото, където заровила украшението, и след това отново се отдалечила от него.
Температура
Такива и още много невъобразими за хората неща праведникът извършвал до смъртта си около 348 г. Бил погребан с почести в църквата на Светите апостоли в град Тримитунт. Тялото му по Божия воля останало нетленно. То шествало по света, а накрая се озовало на остров Корфу.
Процесията с мощите на светията привлича и много българи на остров Корфу.
В наши дни мощите му се изнасят за поклонение три пъти годишно: на Великден, на 11 август (датата, на която св. Спиридон спасил острова от нападението на турците) и на празника му - 12 декември.
Учените са изумени, че неговите мощи, които невероятно за мъртвец от над 1600 г. поддържат телесна температура като на жив човек – 36,6° С.
Обувката на Св. Спиридон.
В същото време около тялото на св, Спиридон продължават да се случват различни чудеса - знамения и изцеления – слепи проглеждат, сакати хвърлят патериците.
Духовници разказват, че обувките му се износват сякаш излиза и броди някъде.
Най-старият му храм у нас е от VII век
В България най-старият от храмовете, посветени на свети Спиридон, се намира в Асеновград. Това е параклис, който датира от VII век. Намира се непосредствено до метоха на Бачковския манастир.
Именно в Родопския край много разпространено е вярването, че този светия пази от кожни болести. В областта жените и до днес раздават помежду си питки за здраве. В Пловдивско на този ден било забранено да се варят боб, царевица, леща и пр., за да не излизат обриви по тялото. В Пиринския край пък го почитат като покровител на конете и едрия домашен добитък.
В селищата около Троянския Балкан се счита, че на 12 декември слънцето спира да се движи и поема обратния път към лятото.
Заради големите дарби, които св. Спиридон, получил от Бога, хората открай време особено внимателно следят времето след празника му. Като поверие е останало, че каквото е времето, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на първия ден съответства януари, на втория – февруари, на третия – март, и т.н.
Любомир Старидолски
