Н а 1 април богомолците в България ще почетат празника на Чудотворната икона на Божията майка, наречена Златна ябълка. Тя се пази в храма в кв. Горни Воден на Асеновград, а свидетелствата за чудесата водят началото си от XVII в. Тя е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Свещеникът Живко Николов разказва, че иконата помага не само при безплодие, а още при стрес, безсъние, епилепсия дори при детска церебрална парализа (ДЦП). В черквата се разказва за едно детенце, който е проходило пред иконата. „Шести или седми клас беше, като го доведоха. Прочетох му молитвите за здраве. След седмица идват родителите и плачат от радост. Разказаха, че детето е проходило“, свидетелства свещеникът, служещ пред една от най-чудотворните икони в света в църквата „Света Богородица – Успение“. Застъпничеството на Божията майка пред Бога е избавило и две деца с епилепсия. За удивление на докторите и безмерна радост на родителите хлапетата са получили изцеление след молитва на родителите в храма, част от Пловдивската митрополия.
Потомство
Емблематичен е случаят на бездетна дойка от Пловдив, датиращ отпреди 12 години. Семейството идвало в храма и се молило горещо пред иконата за потомство. Скептиците обаче не вярвали, тъй като и двамата били около 50-годишни. Но невъзможното за човека се оказало възможно за Бога със застъпничеството на неговата майка. „Те се сдобиха с близначета“, свидетелства попадията Николинка. Преди време тя сподели и за две свои приятелки, които под нейно давление потърсили духовна подкрепа. Едната заченала след само 8-9 месеца. Другата имала търпение да изчака 9 години, но и тя се сдобила с бебе. „Бог дава на всеки в различно време. А това, че не става веднага, не бива да отчайва хората по никакъв начин. Отгоре знаят кога за кой е най-доброто време за всичко, не само за дете. Но само ако е полезно за човека, то ни се дава, защото нашата перспектива не е най-добрата“, коментира попадията, която за толкова години се е нагледала на безчет чудеса.
Требник
Реликвата помага и за най-различни болести. Или както казват местните миряни – за всяка болка си има молитва в требника, от който чете свещеникът Живко Николов. С негова подкрепа доста деца са проговорили пред чудотворната икона. Но основно се изцелява безплодие.
„Имаме и много нови случаи на измолени тука деца. От Германия дойдоха баба и дядо да се похвалят с внуче. По принцип доста често идват родителите на младите, на които аз давам напътствия кое как да направят. Мине се не мине някой месец и дойдат да се похвалят, че чудото на зачатието ги е споходило. Имаме деца, дошли на бял свят в Лондон, в Гърция, в Швейцария, къде ли не“, описва отец Живко.
Великият пост
Празникът, наречен Златна ябълка, се чествува на петата събота от Великия пост. Това е местен празник, свързан с чудо, извършено от Майката Божия чрез нейната свята икона през 1765 година. Това събитие е описано в синаксар за Златната ябълка от Ананий Клинис, който тогава е бил игумен на манастира „Св. св. Кирик и Юлита“.
Ето какво пише той: "В петата събота на Великия пост православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя, като прие ябълката, с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата си, от вяра и благодарност към Божията майка тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат."
История
В чест на това чудо се установил през XVIII век и празникът, наречен Златна ябълка.
От онова време датира и ритуалът, който местният свещеник стриктно спазва. Прави се венец от ябълки над чудотворната икона, които се оставят да пренощуват. Когато дойдат хора, искащи рожба, свещеникът взима една ябълка и им я дава със следните заръки: да разрежат плода на две половини - една за мъжа и другата за жената. Да ги изядат сутринта на гладно и жадно като нафора. Остатъка, като семки, дръжката или обелки, да заровят в саксия с цветя. От храма в Горни воден обясняват, че ябълки има не само на празника, а целогодишно.
По времето на комунизма, а и след това реликвата става обект на посегателства. Поне четири пъти апаши влизат в храма и обират даровете от богатия й обков. При един от набезите на неверници изчезва златната ябълка. По-късно християни от Кърджали събират пари и правят нова, която сега краси иконата.
Идва от Атон, датираха я от 1620 г.
Две експертизи датират чудотворната икона от 1620 година. Няма обаче данни за нейния произход. Издирването на информация от архиви се утежнява от факта, че в началото на XX век населението в района се е изселило и е взело всичко със себе си. През 1924 г. по споразумението Моллов – Кафандарис местното гръцко население се изселва за Гърция, а тук пристигат прогонените оттам тракийци и македонци.
Все пак има предположения, че иконата е чудотворно копие на друга светиня, пазена на Света гора. Рисувана е според канона след строг пост и молитва, защото само така и новото свято изображение започва да се проявява с чудеса.
Горни Воден наричан Малката Елада
Самото селище Горни Воден (сега квартал на Асеновград) се смята за доста свято място. То датира още от II–III век след Христа, като тогава е било част от пределите на Източната Римска империя. В този период от време за мъченици са били обявени св. Кирик и св. Юлита, пострадали по времето на Диоклетиановите гонения в 303 г. Именно в тяхна чест е съграден манастирът над селото. Храмът „Света Богородица-Успение“, в който се съхранява иконата, пък датира от XVII век. До 1906 г. е бил подчинен на Цариградската патриаршия. Заради многото гърци някогашното село Горни Воден е било известно навсякъде като Малката Елада.
Любомир Старидолски
