Продължаваме поредицата от интервюта с преподавателя от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ доцент д-р Костадин Нушев. Миналата седмица в приложението „Чудеса и Вяра“ на "Телеграф" той разказа за комплекса от исторически, политически и канонични проблеми, довел до скандала с Руската църква в София. Сега се спираме на един друг отдавна наболял проблем - изучаването на религия в училищата, чиито плодове берем ежедневно с престъпност, липса на морал и корупция. Доц. Костадин Нушев е автор на уроците по християнска етика в учебниците по религия за 6, 7 и 10 клас.
- Доцент Нушев, защо изучаването на религия в училищата се сблъска с толкова много препятствия?
- В продължение на няколко десетилетия между 1945 до 1997 г. в българското училище не се преподават предметите „Религия“ или „Християнско вероучение“. Те са премахнати от учебните програми след установяване на тоталитарния атеистичен режим в страната. Работата на Църквата с децата е забранена като незаконна религиозна пропаганда, а пропагандата и агитацията на атеизъм стават задължителни в учебните програми и обхващат изцяло образователната система. Това се отразява върху съзнанието на поне три поколения българи. Защото, както е казал великият руски писател Достоевски, Бог е страж на морала. Пагубните духовни последици от тази атеистична пропаганда виждаме всички. Престъпността, корупцията, бездуховността, моралната разруха, кризата на ценностите и безпътицата сред младите хора потвърждават за сетен път думите на писателя. Младежите трудно намират пътя към истината, доброто и полезното за себе си и за своите най-близки хора в днешното време на материализъм, комерсиализация и консуматорски нагласи към живота.
- Кога и как започнаха дискусиите за религиозното образование в българското училище?
- Веднага след началото на демократичните промени в България през 1989 г. БПЦ (Българската православна църква) издигна като свой основен приоритет възстановяването на религиозното образование в българското общообразователно училище в духа на националните традиции и възрожденски идеали като начин да се превъзмогне бездуховността и моралната криза за новите поколения българи. През 1992 година започват да се подготвят нови учебници по предмета „Религия“, насочени към духовно и нравствено възпитание в духа на християнските универсални ценности и традициите на Православното християнство и родните просвещенски традиции.
- Но тогава започна и разколът в Българската православна църква...
- Наистина това стана причина тези усилия да отидат на втори план. А през 1995 година тогавашният образователен министър Илчо Димитров от кабинета на Жан Виденов изнамери нова пречка за въвеждане на религиозното обучение в училище. Той застана начело на противниците на тази кауза с аргумента, че „българското образование е светско“ и в него не може да се преподава предмет „Религия“. И с това предизвика нови спорове и дискусии в обществото. В крайна сметка през 1997 година правителството на ОДС начело с Иван Костов за първи път въведе предмета „Религия“ като свободно избираем. Тогава беше изработена първата концепция за това как да се преподават религиозните знания в общообразователното училище. Бяха създадени и първите експериментални учебни пособия и така започна преподаването на религия в съвременното българско училище.
- Какви са нормативните и законовите изисквания за религиозното обучение?
- В България образователната политика се основава върху принципите на конституцията на страната и в синхрон със съответното законодателство. Църквата е отделена от държавата и образованието е светско по своя характер, но духовната традиция и култура на българите са дълбоко вкоренени в християнството.
- Как е решен този въпрос в Европа?
- Във всички европейски страни се преподава религия, независимо от това коя е водещата религиозна или конфесионална (вероизповедна) традиция. Обучението може да бъде с конфесионален или с хуманитарно-общообразователен характер, но и в двата случая се набляга на християнските ценности и добродетели, а не на догматиката. Тя вече се преподава в църковните катехизични школи и неделни училища по вероучение, които се посещават от децата от съответното вероизповедание. В Република България според конституцията на страната Православното християнство е признато за традиционно вероизповедание (чл.13, ал.3), а Църквата като религиозна институция е отделена от държавата. Това означава, че може да се преподава християнско религиозно съдържание, но по одобрен от държавата начин и без това да бъде обвързващо за децата и родителите, които не са вярващи или не принадлежат към православието. След приемане на новия Закон за училищното и предучилищното образование през 2016 година беше създадена специална експертна комисия към министъра на образованието, която разработи учебна програма за преподаване на религия от 1-ви до 12-и клас. Въз основа на тази програма бяха обявени конкурси за разработване на учебници и подготвени и одобрени самите нови учебници. Сега вече религиозното образование е до голяма степен осигурено с необходимите образователни материали и предстои обучението и подготовката на достатъчно на брой квалифицирани и мотивирани учители, които да се заемат с тази важна педагогическа задача.
- А какво е сегашното състояние на предмета „Религия“ в училищата?
- Той все още не е въведен в достатъчна степен като редовен предмет в учебната програма. И се изучава в момента в сравнително малко на брой училища, и то в свободно избираема форма на обучение, като допълнителна подготовка или други извънкласни дейности и клубове по интереси.
- Доста време се спореше и върху самите дисциплини и съдържанието на съответните учебници?
- Наистина, едва сега, през 2023 година вече имаме напълно готови учебници по религия за българското училище, които са одобрени от Министерството на образованието и те обхващат всички степени на обучение от 1-ви до 12-и клас на образователната система, като са съобразени с възрастовите особености на учениците и съдържанието на другите учебни предмети в съответния клас. Тези учебници бяха създадени през последните четири години от голям екип специалисти, след като МОН обяви поредица от конкурси за разработване на нови, съвременни учебници, каквито не са разработвани у нас от времето на премахването на вероучението от българското училище почти веднага след 1944 г.
- Ако стане задължително изучаването на православие (или ислям), няма ли да се получи обратен ефект, както беше с „История на БКП“ или „Научен комунизъм“ преди 1989?
- Именно затова дълго време имаше спорове за това как да се преподава религия в училище и дали това не нарушава правата на децата и родителите, които не са вярващи и религиозни. Затова в нормативната уредба на религиозното обучение в българското училище се изисква декларация от родителите за включване на децата в групите по религия в зависимост от техните възгледи и религиозни убеждения и родителски права. Християнските нравствени ценности и традиции за духовна просвета се представят съобразно националните традиции, но и в духа на съвременните критерии за плурализъм и многообразие. Затова през 2008 година беше изработена концепция на Светия синод, в която се предлагаше да се приеме възможност за избор между „Религия“ и „Етика“ от учениците, но този предмет да се въведе в редовната програма на учениците чрез три различни възможности за избор или образователни модула: 1. Религия - Християнство - Православие; 2. Религия - Ислям, и 3. Религия - неконфесионално обучение. В разработването на тази програма и в експертния съвет по „Религия“ към министъра на образованието и науката участват преподаватели от Богословския факултет и специалистите по религиозна педагогика. Въз основа на това сътрудничество между БПЦ и МОН се разработиха и новите учебници и това добро сътрудничество е гаранция за успешното възстановяване и въвеждане на религиозното обучение в нашата образователна система в един съвременен вариант на образователни политики, в който християнските ценности се преподават в техния съвременен европейски контекст на етническа, културна и религиозна толерантност. Затова е много важно учителите, които преподават тези предмети, да спечелят доверието и на родителите и те да записват своите деца в групите по религия без страх от сектантски влияния или ислямски фундаментализъм.
- Доколко обаче религиозното образование ще има ефект върху възпитанието на децата? В Сърбия след стрелбите в училищата се повдигна много остро този въпрос, а в САЩ, където много деца ходят на неделно училище, виждаме какво място има насилието в школата...
- Разбира се, проблемите и причините за агресията и насилието в училище, както и другите негативни въздействия върху подрастващите са многопластови. Но започна да се осъзнава дълбоката духовна и ценностна криза в българското училище, настъпи ръст на агресията сред подрастващите, появиха се опасности от сектантско и друго деструктивно влияния върху съзнанието на децата и младежите поради липсата на елементарна религиозна грамотност и нормално удовлетворяване на техните духовни и религиозни потребности. Затова както образователните институции, така и Православната църква през последните години посочват много задачи и мерки, които да създадат по-сигурна среда за децата и младежите като превенция срещу зависимостите, насилието и негативните поведенчески модели и насадени стереотипи.
- Какви други дейности осъществява БПЦ в областта на духовната просвета и религиозното образование?
- Църквата работи за християнската духовна просвета и нравствено възпитание не само чрез училището. Вече стана традиция православните духовници да организират летни лагери за деца и младежи в манастири, православни школи, клубове по интереси и извънкласни дейности, катехизични школи в енориите не само за децата, но и за младежи и по-възрастни хора. Все по-популярни стават поклонническите пътувания до свети места. Необходимо е също разработване и прилагане на нови катехизични и образователни курсове за специфични групи от населението - деца и младежи в риск, бежанци, затворници, военнослужещи, малцинствени групи, болни и наркозависими.
- Ползват ли се за тази цел съвременните информационни технологии?
- Учебниците по религия на Синодалното издателство са достъпни за свободно ползване от ученици, родители и учители на официалния сайт на Българската патриаршия (bg-patriarshia.bg/textbooks). Чрез този електронен достъп учителите и учениците могат свободно да използват уроците по време на своите учебни занятия в зависимост от тяхната програма и от конкретните групи и класове. Учебното съдържание може да бъде представяно на електронните дъски в класната стая или по време на учебните дейности учениците да имат индивидуален достъп чрез своите електронни устройства. Това може да бъде както в класната стая, така и у дома или в неделното училище към енорийския храм. А на 1 ноември - Деня на народните будители, в столичния храм „Света София“ за втора поредна година ще се представят нови книги и християнски издания, като в тазгодишната програма е включено и представянето на последения учебник по „Религия“ - този за 10-и клас.
Следващата седмица в „Чудеса и Вяра“ доцент Костадин Нушев ще разкаже за християнските общности в Израел, за заплахата за тях в днешния конфликт и за българското църковно присъствие в Светите места.
Константин Събчев
