Д о ден днешен се дискутира мястото на гробовете на много от древните християнски светци, особено тези, които са живели преди IV век, когато император Константин Велики дава свобода на вярата. Голям е спорът относно загадката къде е била погребана Пресвета Богородица, чието Успение честваме на 15 август. В наши дни двете най-големи християнски религии са разделени между Ефес и Йерусалим.
Планината на славеите
Според Рим гробът на Дева Мария е в планината Бюлбюлдаг („Планината на славеите“) над град Ефес, където тя е живяла до края на дните си в къщата, построена за нея от апостол Йоан Богослов. Именно той я отвел в града, намиращ се на Бяло море в днешна Турция. Историята на тази къща обаче е наистина загадъчна. Тя е "открита" още през 1812 г. от германската монахиня Ана Катерина Емерих, която никога не е пътувала извън дома си.
Видение
Тежко болна, една сутрин през 1812 г. тя се събужда и съобщава, че е получила съновидение как Дева Мария и апостол Йоан пътуват от Йерусалим за Ефес. Ана описва къщата на Мария в най-големи детайли, записани от писателя Клеменс Брентано, който е бил край нейното легло в този момент. Сестра Емерих описва правоъгълна каменна къща, която свети Йоан построил за Божията майка. В нея има камина, абсида и полукръгла стена наоколо. В стаята до абсидата била спалнята на Мария. Вътре в спалнята има чучур на извор, от който течала лечебна вода. Германската монахиня казала също, че Дева Мария е погребана в пещера, но не в Йерусалим, както мислят мнозина, а в близост до дома си под Балканите в Мала Азия. През 1818 г. френският абат Жулиен Гуией прочита записките на Клеменс Брентано и предприема пътуване към откритите развалини на древния гръцки град Ефес, за да намери къщата на Девата. На 18 октомври 1881 г. той открива каменната постройка в Бюлбюлдаг. Абатът веднага информира архиепископа на Париж и Ватикана, но не получава никакъв отговор от тях.
Чак 10 години по-късно, на 27 юни 1891, двама мисионери отново посещават мястото. Те намират повредена статуя на Дева Мария и порутена постройка от четири стени и без покрив, която от много години е почитана от жителите на планинското село като свещено място. Те са били мюсюлмани, но всяка година на 15 август идвали тук на поклонение, защото вярвали, че тук е починала майката на пророк Иса (Иисус). Това укрепва тезата, че това наистина е домът, където е живяла на старини Дева Мария.
Разкопки
Намерените останки от постройката се датират от археолозите около VI-VII век. По-късно обаче се уточнява, че основите на същата постройка са още от I век, което още повече потвърждава тезата, че това е къща от времето, когато е живяла Мария. Днешната къща в град Селчук, провинция Измир в Егейския регион на Турция, е реставрирана през 1950 г., като основите, датиращи от I век, са отделени от горната част с плътна червена линия.
Много богослови обаче изразяват съмнение относно твърдението, че тук наистина е живяла майката на Иисус. От другата страна са поддръжниците на тази теза, които се базират върху следните два основни постулата.
Аргументи
Първо, в Ефес се намират гробницата на апостол свети Йоан Богослов и базиликата "Свети Йоан". Според новия завет Иисус Христос, преди да умре на кръста, възложил именно на свети Йоан да се грижи за майка му (Йоан 19:26-27).
Базиликата върху гроба на свети Йоан Богослов в Ефес.
Смята се, че след разпъването на Иисус свети Йоан напуска Йерусалим и се заселва в Ефес, за да подкрепи привържениците на християнството по тези земи. Именно Ефес е бил един от най-безопасните за християните градове за времето си.
Къщата на Богородица край Ефес.
Второ - наличието на храм на Богородица там говори още за това, че тя е първата базилика в света, посветена на Дева Мария. А в ранните векове на християнството местата за поклонение са посвещавани само на лица, които са живели и починали в даден район.
Ватикана
Римокатолическата църква никога не се е произнасяла официално относно автентичността на къщата и гроба на Девата. Ватиканът обаче се води от благословията на първото поклонение, направено тук през 1896 г. от папа Лъв XIII. Това е и причината католиците да имат много положително отношение към обекта. През 1951 г. папа Пий XII, съгласно определението на Догмата за Успение Богородично, приета през 1950 г., възстановява къщата със статут на "Свето място", една привилегия, която се утвърждава за постоянно и от папа Йоан XXIII. На 15 август - Успение Богородично - всяка година се провеждат богослужебни церемонии от висши църковни служители на Ватикана. Папа Павел VI посещава дома на Дева Мария на 26 юли 1967 г. и така де факто потвърждава автентичността му. Папа Йоан-Павел II също идва на поклонение през 1979 г., а папа Бенедикт XVI - през 2006 г. .
Палестина
Не по-малко убедителни обаче са и доводите на тези, които защитават тезата, че Дева Мария изобщо не е напускала Палестина и е починала и погребана близо до лобното място на сина си в Светите земи. Според тях гробницата на Света Богородица е до Йерусалим, където е починала през 57 г. на възраст 72 години. Апостолите решили да я погребат в семейната гробница заедно с родителите й и Йосиф Обручник.
Традицията, която определя Йерусалим като мястото на погребението на Дева Мария, е още от I век. Известно е едно послание на Дионисий Ареопагит, изпратено на епископ Тит.
Храм
Императрица Елена построила над гробницата на Богородица през 326 г. първата църква. Долната й част е била кръстовидна пещера, чиято по-голяма част е била в скалата. По-късно по времето на управлението на император Маркиан през V век Йерусалимският патриарх Ювенал е вдигнал храм, който бил разрушен от персите през 614 г., но след това е възстановен. През 680 г. поклонник на име Аркуф пише, че тази църква била на две нива. Горното било с четири олтара, а долното с един и гробницата на Света Богородица.
Реликвите
Съгласно решението на Шестия вселенски събор (680-681) гробницата на Света Богородица е отворена и вътре са намерени нейният пояс и саванът, с който било завито тялото й. Църквата в следващите столетия била разрушена няколко пъти, но гробницата на Дева Мария не пострадала.
Ал Кадр
Мюсюлманите почитат също това място, защото това е гробницата на майката на пророк Иса. А в Корана се споменава, че по време на своя полет в свещената нощ на Ал-Кадр от Мека до Йерусалим, където получава заповедите на Аллах, Мохамед видял светлина, идваща от гробницата на Мария. След превземането на Йерусалим през 1187 г. султан Саладин разрушил по-голямата част на църквата.
Съжителство
Днес тя е място за мирно съжителство между православната, арменската, сирийската и коптската църква и мюсюлманското вероизповедание. Самата гробница на Света Богородица се намира под земята и има само един фронтон с готически арки, датирани от XII век, който е разположен над повърхността на земята. Входът се намира от южната страна. От този вход се слиза по стълба, широка 6,5 метра, която е каменна и има 48 стъпала.
Подземната църква е висока 34 метра и е широка 6 метра, има форма на кръст и там се намира кувуклията - параклис с размери 2 на 2 метра. Там се намира гробът на Света Богородица, покрит с мрамор и осветяван от 24 сребърни свещника и лампади. Кувуклията има два входа, един на запад и един на изток. Поклонниците обикновено влизат от западната страна и излизат от север. В източната част на църквата се намира чудотворната икона на Света Богородица Йерусалимска, която е поставена в облицовка от розов мрамор.
Отляво е поставен православният олтар. На южната страна се намира мехреб - молитвена стая за мюсюлманите, които почитат Пресвета Богородица („Сейде Мириам“) като една от трите съвършени жени в исляма наред със съпругата на пророка Хатиджа и неговата дъщеря Фатима.
Има 9 параклиса в пещерата
Църквата над йерусалимския гроб на Девата е разделена на 9 параклиса и престола, където различните християнски конфесии извършват своите богослужения. Вдясно има предел на родителите на Света Богородица, праведните Йоаким и Анна. Той се обгрижва от православната църква.
Левият параклис е посветен на Йосиф Обручник, където според преданието той е погребан и е даден на Арменската апостолическа църква.
Долу вдясно от стълбата има престол, посветен на първомъченик и архидякон Стефан. Престолът на свети Николай Мирликийски се намира в северната част на храма. В западната част на долното ниво на църквата в скалата е кувуклията с гроба на Богородица.
Арменският престол се намира в лявата страна откъм западната стена, вляво от входа. Престолът на Сиро-яковитската православна църква се намира на северния изход. Престолът на Коптската православна църква е в западната част на църквата.
Девата се възнася при своя син
Западната и Източните църкви обаче са единодушни относно наличието на тленни останки на Богородица. Според Евангелието три дни преди смъртта архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в Своето царство, за да царува вечно с него. В часа на смъртта й Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Според преданието после я погребват в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Но когато няколко дни по-късно го отварят заради закъснелия апостол Тома, гробът се оказал празен. Апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Християни и мюсюлмани са заедно на празника
Днес голяма част от къщата на Богородица край Ефес е реставрирана, като е построен и малък параклис. Отредени са места за оставяне на писмени молитви, свещи и други спомени. Смята се, че на молитвите ще бъде отговорено в срок от 40 дни до 9 месеца. Стената е почти покрита с желания, писани на десетки езици.
Специална стена събира молби и желания.
Туристите и поклонниците имат възможност да вземат от светената вода, идваща от извора в основата на параклиса, и да я отнесат вкъщи след пътешествието си. Всяка година на 15 август католици, православни и мюсюлмани се събират и се включват в тържествените служби - събитие от изключителна рядкост в днешния свят.
