К ой ще бъде следващият български патриарх? И по-важното: какъв трябва да бъде в държава, раздирана от престъпност и корупция с очевидно отстъпление от Десетте Божи заповеди, и в свят, обхванат от климатични аномалии и войни, живеещ в последните времена преди появата на Антихриста. Тези въпроси се бистрят сред миряни и клирици в цяла България и във виртуалното пространство на социалните мрежи. Напоследък тръгна и дискусия как трябва да се титулува новият духовен глава на православните християни.
ЧУДЕСА И ВЯРА: Само един храм на Кръстителя в цяла София (СНИМКИ)
Това се случи, след като станаха ясни имената на тримата митрополити, които Св. синод излъчи след тайно гласуване.
То се проведе на 20 юни, когато още на първия тур Григорий Врачански получи 11 гласа. В случай че той вземе най-много гласове и на Патриаршеския избирателен събор на 30 юни, към него трябва вече да се обръщаме като към Григорий II.
Неговият предшественик Григорий I (940-944) е живял по времето на цар Петър, а тогава по нашите земи е бродил и св. Йоан Рилски – факти, изключително задължаващи и евентуалния бъдещ духовен глава на българите.
НА ФИНАЛНАТА ПРАВА: Трима в битката за трона на Патриарха!
Гавриил Ловчански също се класира за финала с 9 гласа. Мнозина изтъкват становището, че ако Ловчанският митрополит сложи бялото було, ще трябва да се титулува Гавриил II. Справка на „Телеграф: Чудеса и Вяра“ показа, че Патриарх Герман I, известен и като Гавриил, е светителствал от 972 до 990 г. последователно във Воден, Мъглен и Преспа. Той е служил по времето на цар Самуил.
Само Видинският митрополит Даниил, получил също 9 гласа в Синода, си няма съименник предтеча сред предстоятелите на Българската православна църква. Така че ще бъде първият.
Знамения
А тъй като християните обръщат голямо внимание на знаменията, то някои забелязаха интересна поличба, съвпадение с изборите през 2013 г. По време на гласуването сред митрополитите миналия петък тримата финалисти бяха определени с две трети мнозинство. Получиха се обаче абсолютно същите резултати, както при процедурата по избор на патриарх преди 11 години. Тогава още на първия тур Старозагорският митрополит Галактион получи 11 гласа, а 9 бяха подадени за Русенския митрополит Неофит (станал после и патриарх). Толкова взе и Ловчанският Гавриил. В онези дни експерти по канонично право оспориха легитимността на избора, тъй като математическото мнозинство от две трети от 14 митрополити прави 9,2, но е прието да се закръгля към по-високото число – 10.
Вляво: Митрополит Гавриил е най-старият по възраст и стаж кандидат. / По средата: Митрополит Даниил беше викарий на дядо Йосиф, преди да стане видински владика. / Вдясно: В момента митрополит Григорий е предстоятел на Светия синод.
Изборът и сега не бе лек, въпреки че всички архиереи уважиха отвода на Пловдивския митрополит Николай, за когото до самия ден на гласуването имаше съмнение, че може да попадне в тройката по волята на събратята си. А и сега дядо Йосиф Американски, както и през 2013 г., също обяви, че не желае да участва в надпреварата за бялото було. Така останаха 7 кандидати. Още на първия тур Григорий получи необходимото мнозинство, но после бяха нужни цели 42 гласувания, за да съберат митрополитите Даниил и Гаврил компромисните 9 гласа. За сравнение през 2013 г. достоизбираемите митрополити бяха 12, но тримата кандидати бяха избрани след „само“ 26 тура.
Така или иначе на 30 юни делегатите ще трябва да изберат един от тези трима владици на патриаршеския престол.
Предстоятелят
Врачанският митрополит Григорий (Красимир Маринов Цветков) е роден през 1970 г. в Ботевград. Завършва Природоматематическата гимназия в града. През 1995 г. завършва двугодишния паралелен курс на СДС „Св. Йоан Рилски" в София. Приема монашески постриг през 1996 г. в Хаджидимовския манастир „Свети Георги“ от Неврокопския митрополит Натанаил. В тази обител се намира една от чудотворните икони на Св. Георги в българските земи.
Възведен е в архимандритско достойнство през 1998 г. През 1999 г. се дипломира в Богословския факултет на Атинския университет Каподистрия. През 2007 г. е назначен за протосингел на Софийска митрополия. По решение на Св. синод на 29 октомври 2010 г. е хиротонисан за епископ с титлата Браницки и определен за втори викариен епископ на Софийския митрополит. През 2011 - 2014 г. е бил игумен на Троянския манастир, където е служил пред прочутата в цял свят чудотворна икона „Богородица Троеручица“.
След смъртта на Врачанския митополит Калиник на 5 март 2017 г. епархийските избиратели от Врачанска епархия го издигат като кандидат за негов наследник. На 12 март 2017 г. Св. синод с пълно единодушие го утвърждава за Врачански митрополит.
Вратарница
Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Даниил (Атанас Трендафилов Николов) е роден през 1972 г. в Смолян.
Завършва основно и средно образование в родния си град. През 1996 г. записва специалност английска филология в СУ „Свети Климент Охридски", но следващата година пренасочва образованието си в Богословския факултет, който завършва през 2002. Също както врачанския владика и видинският е приет като послушник в Хаджидимовския манастир „Свети Георги" (1997 г.) под духовното ръководство на Неврокопския митрополит Натанаил, когото ще запомнят като строг духовник, държащ за единството на БПЦ в смутните години на разкола.
През 1999 г. именно той го постригва в монашество.
През 2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир, където се съхранява прочутата икона „Богородица Вратарница“, копие на Иверската икона от Атон. Същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах.
През 2006 г. е възведен в архимандритско достойнство, а през 2008 г. е хиротонисан за епископ с титлата Драговитийски и е назначен за викарий на Неврокопския митрополит. Такъв остава до 2010 г., когато по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий, която длъжност изпълнява до 4 февруари 2018 г., когато е канонично избран за Видински митрополит
Ветеранът
Ловчанският владика е най-старият и по възраст, и по митрополитски стаж от тримата кандидати за трона на дядо Неофит. Той е роден като Цветан Методиев Динев през 1950 г. в София. От 1953 г. до 1966 г. семейството му живее в Чехословакия. След завръщането си в България и завършване на гимназия през 1969 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, който завършва през 1973 г. По време на своето следване там той се запознава с легендарния духовник - Левкийски епископ Партений – също свързан с Неврокопска митрополия. Последният променя житейската пътека на инж. Динев към вярата и Бога. Едновременно с това от 1972 г. бъдещият владика редовно посещава клисурския манастир „Света Петка“ край Банкя, а причината дълго време остава тайна за мнозина.
През 1973 г. се премества да живее постоянно в манастира, където изпълнява различни послушания. Там през 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил от Партений. През 1980 г. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на обителта. През 1984 г. завършва задочно Духовната академия „Свети Климент Охридски“. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там в Българското църковно подворие е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Завършва специализацията си през 1986 г. с докторска степен, след което е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 г. След завръщането си в България от 1991 г. до м. октомври 1998 г. архимандрит Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на манастира „Света Петка“ край Банкя.
Дядо Гавриил има особено отношение към тази обител. Тъй като тя е древна, но е възстановена от неговата духовна майка схиигумения Мария Дохторова - странстваща подвижница, емигрирала от Русия.
През 1998 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата Макариополски и е назначен за викарий на Софийския митрополит. През януари 2001 г. е избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит. От 2009 г. насам той оглавява Върховния църковен съвет при Светия синод.
140 гласуват на събора на 30 юни
От ранни зори на 30 юни ще започне Патриаршеският избирателен църковен събор (ПИЦС), който ще определи новия глава на БПЦ. Самата интронизация ще се състои в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ между 15 и 18 часа. Там се очаква да присъстват предстоятелите и представителите на поместните православни църкви.
Самият ПИЦС се състои от митрополитите и епископи на Българската православна църква – Българска патриаршия; по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, като Софийска епархия се представя от шестима клирици и четирима миряни. Монасите участват с по един представител на ставропигиалните манастири - Рилския, Бачковския и Троянския, избран от съответното монашеско братство, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит, и по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им. Или общо около 140 избиратели.
Процедура
Изборът по традиция се провежда в Големия салон на БАН. В случай че присъстват най-малко три четвърти от всички членове на избирателния събор, наместник-председателят на Светия синод може да открие събора.
Ако не присъстват три четвърти от членовете на събора, откриването му се отлага с един час, след което Патриаршеският избирателен църковен събор се открива, ако присъстват повече от половината от всички членове на събора. Ако пак не се събере този кворум, Светият синод насрочва избора за следващия неделен ден. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит. Ако никой от кандидатите не получи това мнозинство на първо гласуване, изборът се повтаря, като на балотаж отиват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил обикновено мнозинство.
БКП назначи Кирил и Максим
Изборът на първите двама предстоятели на Третата българска патриаршия бе дирижиран от тоталитарния режим. Или казано направо, те бяха назначени от БКП. През 1953 г. Пловдивският митрополит Кирил е избран от раз със 104 гласа от общо 107. През 1971 г.
Патриарх Кирил е избран със 104 от 107 гласа.
Ловчанският митрополит Максим надява бялото було, след като за него са гласували 98 от 101 делегати. И едва третият избор през 2013 г. протече наистина демократично. На първия вот в събора никой не събра необходимите две трети бюлетини от 138-те делегати. Дядо Галактион отпадна, а на втори тур Неофит бе избран с 90 гласа.
