В тората неделя на Великия пост, която тази година се пада на 31 март, е посветена на свети Григорий Палама. Той се счита за най-големия православен богослов на XIV век и един от най-великите догматици в цялата история на Православната църква.
Енергии
Неговото учение за сътворението (паламизъм) би се понравило и на съвременния мироглед на хората и би опровергало мнозина, твърдящи, че християнството e закостеняло и прекалено догматично. Защото още през Средновековието Палама говори за Божии енергии – нещо, което едва днес учени космолози и квантови физици се опитват да дефинират.
Според Палама хората и животните са замесени от тези енергии, но накрая на човека са му били прибавени свръхземни елементи и Божествено дихание. Душата има интелект, разум и дух, идващи от Светата троица.
В своите трудове средновековният богослов прави подробен анализ на всички неведоми сили, създали душата, човека и света. Учи, че чрез "умната молитва" човек може да види Бога, да го възприеме чрез Неговите енергии. Те са познаваеми обаче не само за монасите, т.е. чрез мистическия монашески опит, но и за всеки човек при църковните тайнства – Кръщението и Евхаристията (Причастието).
Можем да се доверим на религиозните теории на светеца, защото както житията му разказват, приживе му се явявали Света Богородица, свети Йоан Богослов, свети Димитър, свети Антоний Велики, свети Йоан Златоуст.
Монашество
Палама е роден в Константинопол през 1296 г. Баща му е високопоставен сановник в двореца, но умира малко след раждането на Григорий. Така за възпитанието и образованието на детето се ангажира самият император. Ала вместо да постъпи на служба в двореца, през 1316 г. 20-годишният Григорий заминава за Света гора и постъпва като послушник във Ватопедския манастир. Скоро след това приема монашеска схима под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майката и сестрите на Свети Григорий също приемат монашество.
Диспут
След смъртта на духовния му наставник Григорий Палама се заселва в обителта „Глосия“. Там настоятелят на манастира го въвежда в учението на исихазма. През 1326 г. монасите от „Глосия“ се прибират в Солун, за да се предпазят от нападенията на турците. Там Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочул се с богословските си умения, той е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на Варлаам Калабрийски.
Стенописно изображение на светеца в храм в Костур от 1401 г.
Последният твърдял, че Бог е непостижим и бил привърженик на уния с Рим. Освен това той нападнал и исихазма, наричайки последователите му „късогледци, слепоци, масалианци“ (богомили, еретици). В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди учението на Варлаам с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си.
Отлъчване
Със смъртта на император Андроник Трети обаче настанали политически трусове в империята. Григорий изпаднал в немилост. През 1344 г. той е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх Йоан XIV, привърженик на учението на Варлаам. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, на патриаршеския престол застанал исихастът Исидор. Григорий бил освободен, реабилитиран и възведен в сан архиепископ на Солун. Там успял да се справи с враждуващи фракции.
В плен
Патилата на божия човек обаче не свършили. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в Константинопол за решаването на спора между византийските императори Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Галерата обаче, с която плавал, била пленена от турците, а самият той и свитата му били продадени като роби в различни градове из Мала Азия. Въпреки тегобите на плена свети Григорий продължавал да проповядва и да води диспути за вярата с висши турски управници. Чак след година светителят бил откупен от сърби и благополучно се завърнал в Солун. Там се представил в Господа на 14 ноември 1359 г. През 1368 г. е канонизиран за светец от Константинополския патриарх Филотей.
Мощите му почиват в Солун в църква, посветена на него.
Св. Иларион Пеликитски правил дивни чудеса
На 28 март се отбелязва паметта на преподобния Иларион Нови Пеликитски. Той взел върху себе си игото на монашеското житие още от младите си години. Просветил се с безстрастие, а с добродетелния си живот надминал всички монаси, за което се удостоил с презвитерски сан. Впоследствие станал игумен на манастира, наречен Пеликит, намиращ се в Мала Азия, близо до Дарданелите.
Иларион извършил много дивни чудеса. С молитвите си прогонвал от нивите и лозята вредните твари, спрял силен град, а после измолил от Бога дъжд по време на суша, разделил реката, изцелил човек с изсъхнала ръка, възвърнал зрението на слепец, избавял сакатите от недъзите им, изгонвал бесове и изпълвал с риба мрежите на рибарите при неуспешен лов.
Свети Иларион Нови, пострадал в защита на иконите.
Праведникът живял по време на иконоборците императори Лъв Исавър (675 - 741) и Константин V Компроним (741 - 775). На Велики Четвъртък през 754 г. воеводата на Копроним Лахондракон нападнал Пеликитския манастир по време на божествената служба. Той прекратил службата, съборил на земята Светите дарове, подложил на мъчения 42 монаси и накрая запалил манастира и църквата. А монасите изпратил на заточение в Ефеска област и там ги предал на смърт. Сред тях бил и преподобният Иларион.
Любомир Старидолски
