Е сента е свързана с най-приятната от всички земеделски дейности – гроздобера. Той вещае края на активния стопански сезон и е предвестник на многобройните зимни празници, на годежите и сватбите. Затова селяните в миналото се отправяли към лозята с песни и с много закачки между момите и ергените. И днес собствениците на по-големи масиви задължително канят свещеник за освещаване на реколтата. Стара традиция е да се вика тъпанджия и гайдар да веселят берачите.
Ведра мисъл
По нашите земи още от времената на траките се счита, че гроздето има магическа сила. Тя имала свойството да обръща всякаква зла мисъл от човека и да я заменя с по-ведра. Преди дългоочаквания гроздобер хората миели ръцете си, че всяко лошо да падне и доброто да пребъде. Плодът трябвало само узрял да се бере, ако се откъсне незрял, годината щяла да бъде кисела.
Кръстовден
Нашите деди по традиция са влизали в лозята още на Кръстовден, но в различните краища и за различните сортове най-подходящият момент се определял от опитните лозари и винари, които преглеждали гроздето на цвят и сладост. Експертите изследват щателно лозята, като наблюдават промените в цвета и структурата на гроздовете. Те оценяват нивата на захарта, киселинността и развитието на танин, за да идентифицират оптималното време за прибиране на реколтата. Този процес на вземане на решения е деликатен баланс между изкуството на винопроизводството и магията на природата. Целта е да се бере гроздето в идеалния етап на зрялост, като се гарантира, че получените вина притежават желаните вкусове и аромати, достойни и за църковните обреди като Причастието. Когато се откъснело зрънцето от грозда, трябвало винаги да остава малка частица от него по дръжката. По това се преценявало, че е наистина време да бъде събрано.
Митове
През октомври узрява плодът на два от най- прочутите оригинални български сортове – легендарната широка мелнишка лоза. Той вирее само по долината на река Струма и виното от него, според един съвременен патриотичен мит, е било любимо на самия британски премиер Уинстън Чърчил. Другият сорт е маврудът. Той - пак според легендата - носи името на юнак от времето на хан Крум. Младият мъж събрал допълнително смелост от виното, което въпреки забраната тайно правел дядо му. Те не се уплашили от ханския лъв, което накарало владетеля да отмени прословутата си забрана (силно оспорвана от историците) да се произвежда и пие вино.
Вакханалии
Традициите за производство на еликсира на боговете по нашите земи са залегнали още при траките. Неслучайно те са му посветили свой бог - Сабазий, който според учените е влязъл и в древногръцката митология като Дионис. Отглас от древните разюздени практики е особеното настроение, което се е създавало около мачкането на гроздето за вино. То се е извършавало от млади булки и моми, които са придружавали работата си с песни, тъй като се е смятало, че така виното ще стане по-хубаво. А повдигнатите им поли и заголените крака са били повод за еротични закачки от страна на ергените. Именно заради свързаните с култа към Дионис вакханалии и омайното влияние на виното върху човешкото поведение, то се счита от християните, че има двойна природа - божествена и нечестива.
Ной
Свидетелство за това се съдържа в апокрифа “Откровение Варухово”. Според него лозата е посадена в рая от архангел Сатанаил, който по-късно въстанал срещу Бог, но бил низвергнат заедно с подкрепилите бунта му ангели и станал господар на ада. Тогава Бог прокълнал това растение. Лозата става свята отново след всемирния потоп. Една лозова пръчка от рая, отнесена от водата, някак си стигнала до Ной. Той я посажда в земята и от този момент Бог благославя лозата, а праведният Ной става първият лозар. След потопа той „почна да обработва земята и насади лозе и пи вино и се опи и лежеше гол в шатрата си.“ (Битие, 9:20). Тълкуватели на старите текстове разкриват, че именно Ной е изобретил първата технология за приготвяне на вино. Тъй като не подозирал, че напитката е опияняваща, до края на живота си ходел замаян. Но живял според Библията цели 950 години.
Христос се сравнява с лоза
В християнската религия виното се счита за кръвта на Бога, с която вярващите се причастяват. В християнското изкуство лозата е символ на дървото на живота и познанието, а гроздето - на надеждата за щастливия отвъден свят. Сам Христос се сравнява с лоза, а учениците му - с лозови пръчки: “Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят; Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод“ (Йоан 15:1-11). Затова гроздът и лозата присъстват задължително в църковната иконография и особено в дърворезбата.
