Н а 29 юли Българската православна църква тачи паметта на Свети Висарион епископ Смоленски. За него се заговори много по време на възродителния процес, а след 1989 г. в Смолянска област се надигна обществена кампания да се учреди Смолянска митрополия. Със спонсорството на местни люде през 2006 г. в центъра на града бе осветен величествен храм, носещ неговото име.
Легендата
За Висарион Смоленски черпим сведения от един-единствен източник, т. нар. „Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали над това и от това население в Кръстогорската област". Това са летописни бележки за живота на населението в средната част на Родопите, писани от светогорски монаси таксидиоти през ХVІІ и ХVІІІ век.
Този документ обаче бил изгубен през първата половина на ХІХ век. Сегашният вариант на „Исторически бележник" представлява извадки от оригиналния текст, направени през средата на ХІХ в. от учителката Рада Казалийска, която ги е възстановила по памет. През 1921 г. те са предадени от сина й Христо Попов на местния краевед Христо Манджуков, койтo ги публикува за пръв път.
Житието
Ето какво гласи документът: “В царуването на Мохамед ІV (1648-1687), през месец юли 1669 година, когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости... Епископ Висарион Смоленски преживя в с. Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, защото те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не им идваше отникъде другаде и само епископ Висарион ги укрепваше във вярата и надеждата, че това зло ще мине и ще настъпят пак добри дни.
Пътуване
В ранното утро на 29 юли 1670 г. Висарион Смоленски тръгнал, придружен от 10 души телохранители, всички на коне и добре въоръжени от Долно Езерово за Горно Езерово. Но ненадейно в долината излезе голяма въоръжена чета от турци и помохамеданчени. След голям и кървав бой заловили епископа и неговите телохранители. Турските големци се опитаха да убедят епископ Висарион да откупи живота си, като приеме тяхната вяра. Обаче владиката бил непреклонен и смел, нещо, което вбесило поробителя. Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол и започнаха да го щипят по тялото с нарочно приготвени клещи, като късаха парчета живо месо от тялото му... След това най-немилостиво го биха с железни пръчки, докато епископът падна в несвяст. След като се свести, го мушкаха с ножове и режеха късове от тялото му... Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож прободе гърдите на епископ Висарион. Той се повали на земята и започна да се моли. Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни - обезобразиха го и тялото му направиха на пита... Така на 29 юли 1670 г. в Смолен умря мъченически епископ Висарион."
Спор
Сред църковните и светските историци открай време обаче е съществувала бурна дискусия около неговия живот и съдба.
Редица историци и изследователи на Родопите като Николай Хайтов, Петър Маринов, Стою Шишков, Васил Дечев, Христо Караманджуков оспорват истинността на житието и го обявяват за възрожденски фалшификат. Като доказателство се посочват езикът на бележника и грубите фактологически грешки. Николай Хайтов отхвърля истинността на този документ и критикува професор Петър Петров за това, че след 1960 г. безкритично го публикува в редица свои исторически сборници. Хайтов изтъква грешките в годините, измислените имена на селата и султаните, които не се потвърждават от нито един друг документ и други разминавания. Петър Маринов изказва резерви относно учителската дейност на Рада Казалиева и също оспорва достоверността на бележника. Райковският свещеник Димитър Мавров, съвременник на Казалиева и сина й, споделя: „Всичко това е хубаво, ако е вярно. Но Христак (Христо Попов – б.р.) го е украсявал и прибавял бивали и небивали работи, та да се чуди човек кое е вярно и кое не. Той пишеше какво да е, само за да изпъкне“.
Сведения
Няма никакво сведение за епископ Висарион и в описа на славянските ръкописи от Зографския манастир, нито има запазена каквато и да е негова кореспонденция с манастирите в околността. Всичко това посочва, че бележникът, който е написан с правописа от 1921 година, е фалшификат, дело на патриотичния дух на Рада Казалиева и сина й, твърдят специалистите.
Изказва се и хипотезата, че все пак е възможно да е живял такъв епископ-мъченик през XVII век, но житието му е изгубено, а по-късно е било силно преиначено.
Бил е викарий на митрополита на Ксанти
Освен че няма никакви исторически данни за епископ Висарион, църковните историци са категорични, че никога не е съществувала епископия Кръстогорие - просто в балканско-византийското православие няма понятието епископия като административна единица. Районът на Смолян е част от диоцеза на митрополита на Ксанти. В най-добрия случай Висарион е бил неин викариен епископ, отговарящ за сънародниците си в родопската част от епархията.
Константин Събчев
