Mесецът предлага един голям и основополагащ за доброто и мира в света празник Въведение Богородично. 21 ноември е отреден и като Ден на християнското семейство и младеж, от които зависи бъдещето на България.
Палестина
Библейското предание говори, че в Палестина живеели благочестивите съпрузи Йоаким и Анна. Те в преклонна възраст измолили от Бога своята рожба Мария (Мариам) и от благодарност обещали да му я посветят. Ето защо, когато Мария навършила 3 годинки, била доведена от родителите си в Йерусалимския храм, където те изпълнили обета си, като я оставили в ръцете на първосвещеника Захарий, за да се възпитава и расте, телом и духом, в дома Господен. Към храма водели 15 стръмни стъпала. Праведните родители поставили невръстната Мариам на първото стъпало, а тя веднага и без чужда помощ изкачила и останалите стъпала. Всички се учудили на това. Още по-изумително било онова, което последвало – първосвещеникът Захария я хванал за ръка и я въвел в най-святото място на храма – „Святая светих“, в което обитава единствен Бог. Това място било скрито зад втора завеса и там се пазел ковчегът на Завета, целия обкован в злато и с Херувими на славата. Там не трябвало да влиза абсолютно никой, само първосвещеникът, и то един път в годината, за да принесе жертва за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание. Там Захария, като първосвещеник и пророк, отредил място за молитва на Пресветата и Пречиста Дева Мария. Всички – и хората, и ангелите, останали изумени от това несравнимо влизане, което показало, че вече наближава идването на Спасителя, на когото в бъдещето това момиченце щяла да стане майка.
Юдейски празник
На пръв поглед това било един обикновен Юдейски празник във връзка с дадено пред Бога обещание. По-късно Църквата Христова взема повод от конкретното библейско събитие, за да учреди и даде съдържание на големия християнски празник Въведение Богородично.
Преданието говори още, че малката Мария се възпитавала в Йерусалимския храм в любов към Бога, пребъдвала в молитва и послушание, изучавала словото Божие, занимавала се с ръкоделие и така се подготвяла за онзи съдбовен момент, когато, получавайки благата вест от небето, че е определена да стане майка и вместилище на Невместимия, смирено да каже: “Ето рабинята Господня! Нека ми бъде според думата ти”. /Лук. 1:38/
Така Светата Дева става вечен пример за подражание на християните, които от малки в близост до Божия храм трябва да черпят сили за благочестив и добродетелен живот. Според духовници със своето битие Св. Богородица показва на всички как трябва да живее християнинът и особено каква трябва да бъде майката в рамките на едно семейство. Ето защо Църквата е отредила празника Въведение Богородично да се тачи като Ден на християнското семейство и на православната младеж.
Семейството поначало е онази интимна форма на живот, на която човек най-напред и по най-естествен начин става член. Тук всеки получава своята битийност и започва своето физическо и духовно развитие. Но важно е това да става в моралните ценности на 10-те Божи заповеди, в любовта, прошката и милосърдието, с които е пропито Евангелието. Апостол Павел обаче обръща внимание не само на майката, чийто символ и пример е Богородица: “И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне”. (Ефес.6:4)
Всъщност, ако всички деца растяха в такава семейна среда, то в България, а и въобще в света нямаше да има нито престъпления, нито войни. А щеше да цари любов и мир между хората и народите.
Бракът
Библейското схващане за семейството и брака е, че те са установени от Бога институции за телесно и духовно единение, за допълване на мъжа и жената за продължение и развитие на човешкия род. Иисус Христос, въз основа на първоначалното естествено предназначение на брака, го издига до степен на свръхестествена наредба и тайнство.
Вече създадено, християнското семейство трябва да се грижи както за физическото, така и за духовно-нравственото развитие на личността. Самото християнство по своята същност е религия на идеалното семейство. То схваща човешкото общество във формата на голямо семейство с един божествен баща, където отделните човеци трябва да живеят като братя помежду си. Общество, което се подмладява и освежава от младежи с библейски добродетели, трайно процъфтява и се радва на мир и благополучие. Историята на света многократно е потвърдила тази истина. За жалост в последно време и в България християнското семейство линее и не изпълнява задачите, поставени му от Твореца. Родителите масово живеят без брак или са разделени, децата растат в безпътица, преминавайки от заблуда в заблуда и грехопадение. А от здравината на християнското семейство зависи бъдещето ни като държава и народ.
Защо Девата е застъпницата ни пред Бога
Християнката е майка на своите деца в две отношения. От една страна, тя ги ражда за този свят, а, от друга, ги подготвя за вечен живот. Грижите за децата тя приема като пряко и естествено задължение. Радостта на децата са нейна радост, техните страдания майката приема като свои страдания и сърцето и винаги е готово за саможертва и закрила.
Поради голямото доверие и любов, които съществуват у децата към майката, тя има възможност да упражнява въздействие над тях дори тогава, когато те, следствие на породилия се стремеж към самостоятелност, трудно приемат наставления и въздействие от други хора. Може би поради тази причина и Богородица става застъпница за хората пред Бога.
