Н а 21 май православният свят отбелязва паметта на светите равноапостолни Константин и Елена. В тяхна чест в България са се установили от време оно оброци, храмове и лековити аязма. И все пак, въпреки че майката и синът владетели са сред популярните светци и много хора носят техните имена, храмовете у нас, на които те са покровители, се броят на пръсти.
Древна
Най-древната църква, посветена на двамата равноапостоли у нас, се намира в Пловдив. Тя разположена в Стария град, върху самата крепостна стена на Акропола. През 304 г. на това място били обезглавени заради вярата си в Исус воините Севериан и Мемнос заeдно с още 38 християни.
Първата църква на това място е построена още през IV век. Нейната история през следващите векове обаче е неясна. Храмът многократно е бил разрушаван и после пак въздиган. През 1830 г. пловдивският възрожденец Вълко Чалъков успял да издейства издаването на султански ферман за новото изграждане на църквата, което станало през 1832 г. През 60-те години на ХІХ в. в северозападния ъгъл на двора е построена 13-метрова камбанария, която е на пет етажа и има две камбани – малка и голяма. В този си вид храмът е достигнал до наши дни, а благодарение на завършилите през 1990 г. реставрационни работи изцяло са запазени оригиналните стенописи.
В него се съхранява чудотворната икона на светите Константин и Елена от ХVІ в.
Чудотворната икона на царете светии Константин и Елена.
За чудотворното влияние на тази икона под тепетата се носят легенди. Стотици са онези, които разказват, че след молитва пред нея са се избавили я от коварна болест, я от друга беда. Една от постоянните посетителки в църквата - г-жа Василева – споделя следното:
"Преди две години дъщеря ми заболя от неизлечима болест. Предстоеше й операция, за успешния изход на която лекарите не даваха почти никаква надежда. Тогава влязох тук, запалих свещ и се молих горещо пред иконата в продължение на няколко часа. Докато бях в храма, дъщеря ми получила криза и се наложило да я оперират по спешност. В момента е жива и здрава, хвала на Бога и на проводниците му св. Константин и майка му Елена".
Пловдивският митрополит Николай по време на служба в храм "Св. св. Константин и Елена".
Малката чудотворна икона дълги години се е пазила в семейството на ктитора Тодор Моравенов, който я подарил на храма след неговото обновяване в 1832 година.
Уникален за Пловдив е и изработеният във Виена от българския майстор Йоан Пашкула иконостас. Резбата му е изцяло в бароков стил, а покритието - от полихром и злато. Целият първи ред олтарни икони пък са изрисувани от легендарния иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 г. е живял и работил под тепетата. Негово дело са храмовата икона "Св Константин и Елена", както и "Св. Богородица с младенеца", "Иисус Христос Вседържител", "Св. Иоан Кръстител" и други. От ХІV-ХV в. са и старите иконостасни икони, които днес са изложени в галерия, намираща се в двора.
Въртящите се колони
Приказен храм, посветен на светите Константин и Елена, има и във Велико Търново. Той се отличава с осемстенната си камбанария и двете въртящи се колони.
Съществувал е от времето на Втората българска държава. Конкретни свидетелства за култовата сграда са налице от началото на XIX век. В днешния си вид храмът е построен през 1872 г. от майстор Колю Фичето и е осветен на 7 октомври 1873 г. от първия български владика Иларион Макариополски.
Богородица се явява в храма в Търново.
В него са ставали много чудеса, като най- загадъчното е едно от началото на XX век. Възрастна жена се молела пред иконата на Божията майка и изведнъж чула гласа й. Жената побеляла от шока и паднала в несвяст. Миряните и служещите духовници й се притекли на помощ. След като се свестила, болярката и дума не промълвила пред тях. На следващия ден обаче се отправила към София за среща с тогавашният глава на Българската православна църква екзарх Йосиф I. На него му разказала от игла до конец посланието от Божията майка. А какво точно й е казала Богородица и до днес се пази в строга тайна в архивите на Светия синод.
При земетресението от 1913 година църквата претърпява значителни разрушения. През 20-те години на ХХ век храмът е възстановен, но днес се нуждае от сериозен ремонт.
Пазарджик
През 1848 г. след издаване на султански ферман е построена църквата „Свети Костадин“ и в Пазарджик. Главна заслуга за това имат богатият и влиятелен търговец хаджи Раде Куркударов и неговият баща хаджи Илия Стаматович, заплатил десетте лири за издаване на разрешението за строеж на църквата. Храмът е бил построен от дърво и първи свещеник е станал отец Георги Николов. Още преди да бъде построена църквата в двора ѝ на 8 ноември 1847 г. отваря второто училище в града. На 20 септември 1866 г. църквата изгаря. Родолюбиви българи започват да събират помощи за построяване на нова масивна църква. За главен майстор тогава е нает прочутия брациговски строител Димитър Боянин, на когото са платени 6233 гроша. Храмът е завършен през 1873 г., но е осветен чак през 1890 година от епископ Партений Велички.
Скандал
За само седем месеца през 1869 г. е вдигната църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Одрин. Тя е ярко свидетелство за православната архитектура от онова време. През 1913 г. в двора й са погребани част от загиналите при превземането на града по време на Балканската война български офицери.
Пазарджишката църква Св. св. Константин и Елена е вдигната отново след пожар.
Църквата е изцяло реставрирана в 2008 г. със средства на българската държава, на общини и фондации от България и много дарения от обикновени граждани.
В 2010 година в двора на църквата е открит паметник на екзарх Антим I, поставен от Съюза на тракийските дружества в България. Това доведе до междуцърковен скандал, тъй като паметникът бе поставен без разрешение на Вселенската патриаршия.
Църквата в Одрин с оспорвания паметник на Екзарх Антим.
И тъй като екзарх Антим е бил схизматичен епископ, Вселенският патриарх Вартоломей I Константинополски и Одринският митрополит забраняват службите на български в храма и посещенията на български епископи и свещеници в двете български църкви в града. Светият синод обаче отговори от София, че няма как да премахне паметника, тъй като той не е поставен от Българската православна църква (БПЦ).
Най-големият храм на светците е в Букурещ
Безспорно най-голямата църква в православния свят, посветена на светите равноапостолни Константин и Елена, се намира в Букурещ. Тя е била архиерейски храм на Угровлашката митрополия от 1658 г., а от 1925 г. е патриаршеска катедрала на Румънската православна църква (РПЦ).
Патриаршеската катедрала в Букурещ пази мощите на свети Димитър Басарбовски.
В църквата се съхраняват мощите на българския светец чудотворец - Димитър Басарбовски. Те са положени в сребърна мощехранителница, като се знае, че са пренесени от Басарбовския манастир през 1774 г.
В Родопите празнуват като на Гергьовден
С имената на светите равноапостолни Константин и Елена са свързани и редица народни обичаи и традиции. Денят 21 май е един от магическите празници в народния ни календар, който съчетава езически и християнски обичаи. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, ходят на църква, даряват иконите им с дарове, молят се за здраве и берекет и е празник, който отбелязва прехода от пролет към лято. Затова много от обичаите наподобяват тези от Гергьовден. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката”, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Затова се чества за предпазване от градушка.
В някои български краища на този ден момите и ергените връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб), люлеят се и пеят любовни песни. В Централна и Северна България на празника кършат филизите на лозите, затова го наричат Кършан – след приключване на тази дейност край лозята се организира обща трапеза с вино, песни и хора. В Родопите денят на светците е известен като Предой, Предуй, Мандра или Отбив. Поради по-късното настъпване на пролетта, когато става възможно да се изведат овцете на паша в планината, на този ден се спазват пастирските обреди, които в равнинните части са характерни за Гергьовден. Тогава се отделят агнетата от майките, започва доенето на млякото и разпределянето му между стопаните. След приключване на доенето стопаните и овчарите сядат на обща трапеза. На нея се поднася от прясно издоеното мляко, кисело мляко, сирене, извара. Задължително се коли курбан от агне.
Римският император спря гоненията, майка му откри Кръста Господен
Римският император Константин Велики (324-337) е канонизиран за светец, защото неговото управление е повратна точка за християнската църква.
Знакът
Съгласно легендата преди решителната битка със съперника си за императорския трон на Милвийския мост на 28 октомври 312 г. той вижда на небето кръст с надпис In hoc signo vinces („Под този знак ти ще победиш“). Този знак не бил ясен на Константин и затова през нощта преди битката Исус Христос му се явил с видените думи и нареждането те да се носят като знак за защита и победа. Тогава Константин нарежда да се ушие знаме с кръст, който и войниците е трябвало да изобразят на щитовете си. Максенций е разбит и Константин установява властта си над западната част от империята.
Толерантност
През следващата 313 г. Константин обявява толерантност към християнството чрез Медиоланския (Миланския) едикт, който премахва наказанията за изповядване на християнството и възвръща конфискуваната църковна собственост. По време на своето управление Константин подкрепя финансово Църквата, строи разнообразни базилики, дава привилегии като освобождаване от определени данъци на духовенството, назначава християни на високи постове и възвръща собственост, конфискувана по време на голямото гонение на християните при император Диоклециан. Най-известните му строежи са храмът на Божи гроб и старата базилика „Свети Петър“ в Рим. А през 325 г. той свиква Първия вселенски събор в Никея, който заклеймява арианството и формулира доктрината за Светата Троица такава, каквато я изповядваме днес.
Мисия
Съгласно преданието за това ново отношение към преследваните в продължение на три века християни основната заслуга има майката на Константин - Флавия Юлия Елена.
Около нея витаят много легенди. Според някои от тях е дъщеря на обикновен ханджия. Нейният син император Константин Велики преименува град Дрепанум, намиращ се в залива на Никомедия, на Хеленополис в нейна чест, което довежда до по-късните интерпретации, че Дрепанум е неин роден град. На 80-годишна възраст Елена пропътува близо 2000 км от Рим до Йерусалим начело на мисия за събиране на християнски реликви в Светите земи.
Според легендата заедно с епископ Макарий избрала място, където да започнат разкопките, което довело до изкопаването на 3 кръста на хълма Голгота. По време на тяхното пренасяне в града един сакат докосва един от кръстовете и веднага прохожда. Това е прието като знамение, че именно това е кръстът, на който бил разпънат Христос. Елена напуска Йерусалим и източните провинции през 327 г., за да се завърне в Рим, където скоро умира. Някои от реликвите, които открива, са съхранени в двореца ѝ в Рим, който по-късно е превърнат в манастира „Санта Кроче“.
Дати
Нейният празник като светица в Източноправославната църква се празнува заедно с този на нейния син на 21 май. Римокатолическата църква почита само нейната памет на 18 август, докато император Константин Велики няма ден за почитание. Според светските историци това се дължи на исторически сложилото се негативно отношение на Католическата църква към него заради преместването на столицата на империята от Рим в Константинопол. Което има като далечно последствие разделението на църквата на Западна и Източна.
Автори: Любомир Старидолски, Константин Събчев
