Н а 30 срещу 31 август стотици поклонници се стичат към Мелнишки манастир "Св. Богородица – Спилеотиса". Местните хора го наричат „Св. Зона“, което от гръцки означава „пояс“. Това не е никак случайно, тъй като от поколение на поколение се носи легендата, че именно в този храм известно време е стоял честният пояс на Дева Мария.
Църквата Св. Зона над Мелник.
По повод празника на реликвата утре миряни се стичат към черквичката и нощуват по поляните наоколо с надеждата да се случи чудо в живота им, да оздравеят, да се сдобият с рожба, да се реши Свише някакъв житейски проблем.
Образец
Храмът се счита за един от най-ранните образци и типичен представител на градското манастирско строителство по българските земи от началото на XIII век. Основан е от деспот Алексий Слав, който му дава специални привилегии с грамота от 1220 г. Така святото място юридически получава статут на "деспотски и царски" манастир и е втори по значимост след най-големия в Търново - царския "Св. Четиридесет мъченици". По-късно става метох на Ватопедския манастир в Атон (от втората половина на XIV век до началото на XX век). Разрушаван е 3 пъти и отново е възстановяван (средата на XIII в., втората половина на XVI в. и началото на XVIII в.). От края на XVII в. до средата на XIX в. носи името "Богородица на Светия пояс" или още “Света Зона”. От средата на ХІХ в. започва да запада, като окончателно престава да функционира по време на Първата световна война. Сега е периодично действащ.
Лития
Макар и в руини, манастирът се почита като свято място от жителите на Мелник и околностите му, а храмовият празник на параклиса "Св. Зона" е и празник на град Мелник.
Всяка година тук се отслужва Божествената света литургия и се приготвя курбан за здраве. Ден по-рано (30 август) се прави литийно шествие с чудотворната икона „Св. Пояс“. С нея се тръгва от храма „Рождество на Йоан Предтеча“, или както местните го наричат „Св. Яни“. Там има вечерна служба, след което около 18 часа се взима иконата и се прави лития до площада, където има водосвет.
Табелата към святото място, дето е бил положен поясът на Богородица.
После множеството продължава до края на града. Оттам се тръгва по стълбичките по хълма нагоре към църквата „Св. Зона“. Счита се, че поясът на Богородица е бил в нея близо половин век. Това се е случило преди падането на България под турско робство по времето на цар Иван Асен II.
„За жалост писмени извори при нас не са запазени. Ако има такива, то те ще са на Атон, тъй като тогава манастирът е бил метох на Ватопед“, обяснява отец Николай. Именно в този атонски манастир се пази и една от най-големите части на пояса.
От Йерусалим до Атон
Това е единствената реликва на Божията Майка, съхранена до наши дни. Съгласно преданието поясът бил изтъкан собственоръчно от Божията Майка от камилска вълна. След Нейното Успение Тя го предала на св. Тома. В първия век на християнската ера той се съхранявал в Йерусалим. Известно е, че в IV в. той бил в Кападокия – в гр. Зел, и в този век император Теодосий отново го отнесъл в Йерусалим. Оттук неговият син Аркадий го пренесъл в Константинопол.
Отначало светинята занесли в храма Халкопратион, откъдето през 458 г. император Лъв I пренесъл пояса на Богородица във Влахернската църква. По време на царуването на Лъв IV Mъдрия (886-912) поясът бил пренесен в царския дворец и с неговата помощ се излекувала неговата съпруга царица Зоя. Тя била обладана от нечист дух и императорът се молил с цялото си сърце на Бог. Императрицата имала видение, че ако й сложат пояса на Богородица, тя ще се излекува. Тогава императорът помолил патриарха да отворят ковчежето. Той махнал печата и отворил сандъчето с реликвата. Поясът на Божията Майка бил цял и непокътнат от времето. Патриархът положил пояса върху болната и тя получила изцеление.
Златен конец
В знак на благодарност императрицата обшила със златен конец целия пояс. Затова и до днес той изглежда така. С благодарствени химнове той бил върнат отново в ковчежето. В XII век официално бил определен 31 август за празник на светия Пояс.
Мелник около 1900 г., с манастир Св. Зона на хълма.
А той останал в Константинопол до XII век и след поражението на Константинопол от българския цар Асен поясът бил отнесен в България. Предполага се, че именно тогава е попаднал в мелнишкия манастир. По-късно той е пренесен в Сърбия. Княз Лазар I предал пояса заедно с частица от истинския Кръст на Ватопедския манастир, където се съхранява и до днес.
Монаси раздават коланчета и срещу рак
Монасите днес дават за благословение едно коланче (платнена лента или панделка), допряно до Пояса на Божията майка. То е запечатано в пликче, в което се намира и едно листче. От едната му страна е адресът на Ватопедския манастир и снимка на светата обител, а от другата страна е написана ценна информация при какви случаи и как да се носи тази лента (коланче).
Поясът на Богородица, пазен в атонския манастир Ватопед.
Част от текста, написан от монасите, гласи следното: „Тази лента е благословена с Честния пояс на Пресвета Богородица. Съществува древна традиция да се дават на благочестивите поклонници тези ленти и с благодатта на Пресвета Богородица, на която е посветен манастирът, стават множество чудеса. С благословението на Честния пояс на Божията майка се изцелява предимно стерилитетът на много бездетни семейства и те се сдобиват с деца. Раково и други болни също се изцеляват от нелечими заболявания“.
Много от чудесата са описани в книгата ‘Чудесата на светия Пояс“.
Показват реликвата в 7 храма
В наши дни частици от Пояса на Богородица се съхраняват освен във Ватопедския манастир и в Кипър (манастир Триодитиса), Грузия – Влахернската църква в Зугдиди, Москва – храм Пророк Илия, Санкт Петербург – Казанский собор, Италия, Прато – в църквата Сакра Цинтола, Сирия – град Хомс. Чудесата, сътворени от Честния пояс, през вековете са неизброими.
Жители на Енос помолили монасите от Ватопед да дойдат с пояса при тях. Монасите отседнали в дома на местния свещеник. Неговата жена тайно отрязала частица от пояса. Когато монасите се качили на кораба да отплават, той не можел да тръгне, въпреки че морето било спокойно. Жената на свещеника, като видяла какво се случва, се разкаяла и върнала частицата. В момента, в който го предала, корабът тръгнал.
Парченцето обаче останало отрязано. По-късно се случил следният подобен случай.
По време на войната за независимост на Гърция, поясът бил занесен на о-в Крит по молба на жителите му. Но когато монасите тръгвали обратно, били арестувани от турците. Британският консул Доменикус Санантонио откупил пояса от турците и го занесъл в Санторини, в новата си резиденция. Скоро новината се разнесла из острова. Местният епископ уведомил Ватопедския манастир и монасите се отправили към Санторини. Консулът поискал много пари за пояса, но много от жителите на Санторини събрали парите. Така поясът бил спасен и отнесен във Ватопед.
