В сяка година по решение на Св. синод на БПЦ се отслужат заупокойна св. Литургия и панихида за приснопаметните български първойерарси екзарх Стефан и патриарх Кирил Български. Помените са на гробовете им в главния манастирски храм на Бачковския манастир.
Екзарх Стефан (починал 1957 г.) и патриарх Кирил (7 март 1971) са двама достойно водачи на Българската църква в размирния XX век, оставили диря в историята на Българската православна църква (БПЦ). А именно тук, в Бачковския манастир, според историческите предания се е представил в Господа и последният български патриарх преди турското робство - Евтимий Търновски, чийто гроб е неизвестен, но делото му е още живо.
Приемственост
Днес личността на първия Български патриарх - 560 г. след края на Търновската патриаршия - остава малко известна. Допълнителна тежест идва от малкото време, изминало от ерата на атеизма и комунизма - едва 30 г., за да бъде възприето делото му напълно обективно без идеологическа окраска.
Житейският кръст и битието на клирик на родната Църква са безспорно много тежки за Кирил Български, но той ги носи отговорно през всичките години на служението си в Бога предвид и адската душегубна епоха на изпитания.
Той е роден на 16 януари (3.01. стар стил) през 1901 г. в София, в квартала на македонските бежанци Ючбунар. Семейството на Марко и Поликсена Константинови има 7 деца, а Константин, както е рожденото му име, е четвъртото дете. И двамата му родители са от Македонския край, от Корчанско, преселили се през 1886 г. Те са дълбоко вярващи християни, а фамилиите им са дали църковници като епископ Михаил Горомокренски, съставил през 1741 г. службата на светите Тивериополски мъченици. От 1914 до 1920 г. Константин Марков учи в Софийската духовна семинария според желанието на майка му. Раждането на четвъртото й дете било тежко и тя дала обет, че ще го насочи към служба на Бога, ако всичко свърши благоприятно. Като ученик обаче Коста се увлича по идеите на анархокомунизма. Заедно с брат с Георги са почитатели на анархиста Михаил Бакунин и участват в антиправителствени демонстрации. Заплашени от затвор, напускат България. В Сърбия учи богословие в Белградския университет и във Философския факултет в Загреб. Завръща се в родината след Септемврийското въстание през 1923 г. Следвайки желанието и обета на майка си, която силно обичал, Константин решава да се посвети на Църквата. Той избира за свой духовен наставник архимандрит Борис, бъдещ Неврокопски митрополит, застрелян през 1948 г. от войнствен атеист. Той го учи, че монашеството и служението е подвиг, а не кариера и в основата му е послушанието.
Замонашване
Архимандрит Борис го води под мантия на замонашването му на 29 декември 1923 г. в столичния храм „Св. Неделя“ с името Кирил. Ръкополага го лично митрополит Стефан Софийски, по-късно екзарх. Послушание изпълнява като учител и възпитател в Семинарията, изпратен е да се специализира в Черновиц, тогава в Румъния. Там научава румънски и немски език. През 1926 г. вече е секретар на Рилския манастир, където проучва богатата библиотека. През 1927 г. специализира философия в Германия и Австрия, занимава се с история на църквата. Започва да расте в йерархията - назначен е за протосингел на Софийската митрополия. През 1932 г. получава офикия архимандрит, като оглавява културно-просветния отдел на Синода, а през 1934-та е назначен за главен секретар. Вече като Стобийски епископ през май 1938 г. е избран за Пловдивски митрополит. Това е втората по големина епархия и Кирил полага много грижи за църквите и подпомагане на клира.
За ближния
Развива широка благотворителна дейност - създава сиропиталища и четири трапезарии за бедни. Между 1941 -1944 г. български войски освобождават Македония и Западна Тракия, а Кирил става временно управляващ тамошната Маронийска епархия. С това, с което обаче остава не само в българската, но в световната история, е ролята му за спасяването от депортация в лагерите на смъртта на българските евреи. Още през 1940 г. при обсъждането на Закона за зашита на нацията той храбро казва в Народното събрание: „Ние сме християни и като архиереи не можем да не стоим на Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура“. Заедно с митрополит Стефан изпращат писмо телеграма до Двореца и цар Борис III със следния текст: „В името Божие усърдно ви молим за милост към евреите, 10 март 1943 г.“ Скоро след това пристига заповед за отмяна на депортацията.
Така са спасени близо 48 000 български евреи от нацистките лагери на смъртта. Акт, който няма аналог в света.
9 септември
Ала идва 9 септември 1944 г. и започват гоненията срещу българската интелигенция и духовенство. Вождът Георги Димитров изпраща телеграми от Москва за унищожаване на „реакционното“ духовенство и пропагандира, че „религията е опиум за народа“, и за „народна републиканска“ църква. Митрополит Кирил е арестуван и вкаран в затвора за няколко месеца заедно с митрополит Паисий Врачански. Целта е сплашване на най-дейните йереи и натиск за развитието на църквата по типа на новата власт. Кирил е подложен на гаври и унижения, дори му обръсват брадата, за да не завъдел въшки.
Следва продължение...
Във втората част четете:
-как Сталин посече екзарх Стефан
- експеримента с новоюлианския календар
-отношения на Кирил с режима и Живков
- греховете на патриарха
