К ивотът с десетте Божи заповеди е една от най-търсените реликви в света. Мистерията доведе до създаването на куп книги и паметни холивудски ленти, като в една от тях лично Индиана Джоунс преследваше светинята, пазеща каменните скрижали с Десетте божи заповеди. Древен и чудотворен кивот обаче има и у нас - този с мощите на св. Иван Рилски. Тази реликва е слабопроучена, но историята й е изключително показателна за почитта на хората към светеца закрилник на българския народ.
Матрьошки
Малцина подозират, че мощите му днес стоят в храмовата черква на Рилския манастир не в един, а в два кивота, вмъкнати един в друг като матрьошки. Те са осветени от молитвите на хилядите вярващи, минали пред тях през вековете. Отделно саркофазите са изработени със сакрални християнски символи и формули, призоваващи Божията благодат.
Сандък
По-големият ковчег, който поклонниците виждат, представлява скромен, но богато украсен продълговат дървен сандък с четирискатно покритие. Той е малко по-висок от страната, към която е главата на свети Йоан. Размерите на реликвата са: дължина 1,62 м, ширина 38 см, височина с капака 41 см. Почти всичките му вътрешни и външни повърхности са покрити с живописна украса, която говори за изработка между XII и XV век. Върху предната страна на капака вдясно е представен свети Йоан Рилски на смъртното ложе със скръстени пред гърдите ръце. Лицето е леко обърнато надясно, като цялата горна половина на фигурата и особено лицето са почти черни от многократно целуване от страна на вярващите векове наред.
Кивотът с мощите на св. Иван още крие своите тайни.
Нимбът е покрит със сребърен орнаментиран обков. В лявата част на капака в издължен медальон с барокова форма и, заобиколен от оцветени в синьо листа, е изписан древен надпис. Той гласи, че тук почиват нетленните и целбоподателни мощи на отец Йоан Пустинослужител. Предполага се, че тази част на кивота е рисувана по-късно от Никола Образописов. Архимандрит Климент Рилец твърди, без да се позовава на документ, че част от украсата е изпълнена именно от този зограф, който е работил по саркофага през XIX век. В една по-стара кондика (1843-1844) при разходите монасите са записали грошове, „дадени за кивото и дверите“, които са платили на игумен от Самоков. Оттук се предполага, че тогава в обителта са работили някои от самоковските майстори.
Капак
Задната страна на капака пази доста по-древна украса. Тя е увредена, но за щастие съвпада с рисунките във вътрешността на кивота. Там се вижда мрежа от квадрати, върху които се преплитат вълнообразни линии с вписани в тях точки. Декорацията включва още ромбове, палмети и сърцевидни медальони. Ромбовете с вписани растителни мотиви също говорят за изработка през ранното Средновековие, тъй като те са характерни за италианския текстил. Подобен образец е намерен в гроб в двореца на Царевец.
Кръст
Върху външната тясна стена на кивота откъм главата е изписан висок кръст под формата на растение, чиято горна част има поставена хоризонтална плочка. Около кръстосването на двете рамена личат следи от кръг, вероятно трънен венец. Наоколо са разположени червени и черни букви, образуващи тайнствени писмена - криптограми на черковно-славянски език: ИС ХС/НИ КА (Иисус Христос Победи); МЛ РБ (Место лобное рай бист); ОО (Оружие одоления ограждает обручники); ДД (Древо дарует древнее достояние); КК (Крест крепост Константин к Вере) СС (Спас содела сень Сатане).
Като цяло многобройните текстове, посветени на св. Иван Рилски, не се спират особено на кивота, в който почиват мощите му. От житието на Георги Скилица излиза, че те са били пренесени в Средец (дн. София) в дървения ковчег, в който светецът е бил погребан в средата на X век.
Успение
Св. Иван предава Богу Дух на 18 август 946 г. в обитаваната от него пещера, намираща се високо над Рилския манастир. В онези дни благодарения на праведния му живот и чудеса около отшелника вече се била създала монашеска общност. Първите Рилски монаси живеели в землянки и колиби наблизо. Именно те положили тялото на своя обичан духовен наставник в гробница, скоро над която бил издигнат малък храм, известен днес като църквата „Успение на св. Иван Рилски“.
Хора от цял свят идват днес в обителта на Рилския чудотворец, бродил по тези земи през далечния X век.
Около 30 години след успението светията се явил в съня на монах и поискал да откопаят тялото му. Оказало се, че то е нетленно и ухаело на рози и други райски цветя. Като узнал за това знамение, цар Петър наредил мощите да бъдат пренесени в Средец. Вероятно някъде по това време отшелникът чудотворец е канонизиран, а за целебното му тяло е бил изработен първия кивот.
Вероятно големият кивот на св. Иван днес е същият, с който са върнати мощите му от Търново в Рилския манастир.
По-късно, през 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ плячкосва мощите и ги пренася в Естергом - тогавашна столица на Унгария. Те са върнати обратно в България благодарение на едно чудо. Понеже естергомският епископ не вярвал и отхвърлял светостта на българските мощи, той онемял и ослепял. След много молитви и сълзи св. Иван му върнал здравето. Тогава кивотът с мощите на светията е бил богато украсен със злато и скъпоценни камъни и тържествено върнат в Средец.
Търновград
През 1195 г. цар Иван Асен I пренася мощите от Средец в Търновград. Патриарх Евтимий описва доста подробно това събитие, ала не споменава нищо за кивота. Предполага се, че той вече е бил богато украсен със злато от унгарците. Когато османските нашественици превземат Търново всички ценности са плячкосани. Именно тогава изчезва и този кивот. Както Григорий Цамблак свидетелства, дори одеждите от мощите на света Параскева били съблечени от иноверците, какво остава за други реликви, съдържали благородни метали. За щастие мощите на светеца са били спасени.
Тайник
В църквата „Свети апостоли Петър и Павел“ е имало тайник. През XIX век той е бил отворен от тогавашния митрополит Иларион. Там наред с безценни славянски ръкописи е открита и главата на свети Михаил воин. Предполага се, че там са били държани и мощите на свети Йоан Рилски. Владислав Граматик също дава сведения, че те са били укрити, което може би е станало по нареждане на патриарх Евтимий, който през 1393 г. използва този храм за резиденция. През XV век мощите вече стават достъпни за поколения в Търновската архиепископия. Дали тогава е бил изработен новият кивот остава загадка, но за хората в онези дни саркофазите, попили божията благодат и енергии, са били толкова чудотворни, колкото и съхраняваните в тях реликви.
Пренасяне
През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него манастир. По пътя се случват много чудеса, сред които изцеления на болни хора. По сведението на Граматик, докато процесията стояла 6 дни, в днешна София една жителка на града направила нов ковчег за мощите. Той бил изработен от негниещо дърво (вероятно специално обработено). Но дали това е бил външният голям кивот, който в момента е в Рилския манастир или по-малкия вътрешен (който няма капак) също не е ясно. След като мощите пристигат в манастира, те са поставени върху красив постамент. Той вероятно е бил изработен от местен майстор предвид общите елементи с Хрельовия трон. В крайна сметка ансамбълът от двата кивота и постаментът представляват важно свидетелство за вярата ни в св. Иван, както и за средновековното изкуство. До нас не е оцелял подобен саркофаг за мощи на светия.
Поклонници от цял свят се вият пред саркофага на св. Иван.
На фона на това през 50-те години двама служители на Държавна сигурност (ДС) се опитали да изнесат кивота, за да не се събират поклонници. Качили го със зор на колата, но на изхода на манастира единият се подхлъзнал и си счупил ръката. Колата после така и не запалила. Накрая върнали саркофага в храма и си тръгнали, разказват калугери. През цялото време монасите вътре се молили на Бог, Богородица и светията.
За статията е използвано изследване за ковчега на св. Иван на Иванка Гергова, публикувано в IV том на „Християнско изкуство и култура в Югозападните български земи“.
Плащаница от злато се пази в музея
Покровите, които украсяват кивота на св. Иван в делник или празник, също са безценни. Някои от тях се пазят в музея на манастира. През годините миряни за сторено едно или друго чудо са дарявали понявици (покровец).
Златотъкана плащаница Успение на св. Иван Рилски, изработена в руския Алексиевски манастир.
През 1511 г молдавският воевода Йоан Богдан дарява на Рилския манастир две еднакви покривки, украсени с дарствени надписи. Както пишат хрониките, те „са в чест на преподобния и богоносен отец наш Йоан пустиножител и целебник“. Неофит Рилски свидетелства, че в началото на XIX век братята монаси писали до руския Св. Синод с молба за даряване на църковна утвар и покровец за кивота, в който лежат нетленните мощи на св. Йоан. Молбата е удовлетворена, като оттам пристига златовезана плащаница на Успението на св. Иван Рилски.
Комунистите отворили ковчега през 1961 г.
Малцина са надниквали в земния дом на св. Иван. През 1961 г комунистите решават да правят неговия манастир музей. Така по нареждане на ЦК на БКП пристигнала комисия, която започнала да прави опис на всичко. По това време цялото имущество на обителта получило статут на национален паметник на културата и трябвало да мине под егидата на Комитета за култура.
Така дошъл ред и на кивота. Според направения опис вътре присъствали: отгоре нови покривки, под тях една здраво закована със старинни пирони с медни главички покривка, под нея кърпи, върху главата бил сгънат на четири старинен копринен плат. Самите мощи били грижливо зашити в черен плат, а лявата ръка, изложено за поклонение, била отделно обвита в зеленикава сърмена тъкан.
Днес мощите са обвити в нов бял плат. Около главата на св. Йоан има метален нимб. В центъра стои сребърна плоча, украсена с растителни орнаменти. В нея има отвор, за да се вижда лявата ръка на светеца, която е открита за поклонение от вярващите. Плочата е била поставена след едно светотатство. Един от пръстите на ръката в края на XVIII век бил откраднат от една мирянка, търсеща чудо в живота си.
Любомир Старидолски
