Отец Ангел Величков е роден в София през 1964 г., предстоятел е на енорията „Преображение Господне“ в Стокхолм. По повод Великденския пост публикуваме в няколко поредни броя размислите на духовника за тази древна практика в светлината на съвременността. (Продължение от миналата седмица)
Преди всичко трябва да приемем, че не всички хора могат да постят еднакво дълго и строго. Хората се кръщават или приемат православието в различни възрасти, идват в Църквата от различни културни среди. Ако човекът не е приучен към пост от детството си, постът е свързан с промяна на вече установени хранителни навици, с които организмът е свикнал. Те се променят бавно, с търпение и голямо внимание.
Светото причастие
Особено внимателно трябва да се подхожда, при правила за задължителния канонически пост преди причастие. Той всъщност е най-строг, но и най-кратък - от вечернята до Светата литургия на другия ден. Тогава всеки здрав човек може да не яде и пие нищо земно, за да различи тленната храна от Небесната. Но налагането на седмици допълнителен пост е неадекватно и непосилно. Затова е и този парадокс - православните християни най-стриктно спазват постите, но най-рядко се причастяваме.
В леглото
Със „съпружеския пост“ също трябва много да се внимава, да не допринесе повече за разпадане, отколкото за запазване на християнския брак. Съпружеското въздържание си има своите немного задължителни дни, свързани с Причастието и Страстната седмица. Тези дни могат да се спазват от всички. Но да се натовари съвестта на една новобрачна двойка със задължението да се въздържа от два пъти по 40 дни в годината, е по-скоро безотговорно. Същевременно пред Църквата стои един много по-важен въпрос от този как да се въздържат младоженците.
Християнския брак
И той е - как изобщо да съхраним целостта на християнския брак, когато обществото проповядва „свободни отношения“ и насърчава развода? Мисля, че ние рядко и срамежливо повдигаме днес тази тема, заменяйки я със схоластически разсъждения „как точно, кога и колко“.
Разрешено, но не и задължително
От дете ме бяха научили, че на Никулден се яде риба. Да, правилото разрешава риба на Никулден, но то звучеше като задължение - че е грях да не се яде риба на Никулден. Също така дълго недоумявах защо маслината се смята за блажна и баба ми не яде маслини през пост. Докато научих, че това се дължало на животинските мехове, в които някога са пренасяли маслините. Ето как правилата на поста могат да бъдат превърнати в предания от фолклорен тип, които нерядко водят и до суеверие.
Миди, охлюви и въобще безгръбначните разрешават ли се винаги или се смятат за животни? От растителното масло, зехтинът по-малко постен ли е и защо? Може ли да ядем семки в дните без олио? Който употребява зехтин, вероятно греши, но същият грешник ли е, който „прибавя по малко“ слънчогледово олио? То и без това слънчогледът е бил непознат по времето на Светите отци. Скъпите продукти постни ли са? Със или без хайвер? Ами ако пише, че „може да съдържа следи от мляко“?! Черният шоколад постен ли е, щом не съдържа мляко? Олеле, плодовото желе е блажно, защото желатинът се прави от животински кости и кожа!
Без психоза и стрес
Да не превръщаме поста в психоза и стрес. Да си починем духовно през пости: усилието – молитвено или телесно – ако не води към лекота, е вредно. Да продължим да живеем нормално, с умереност във всичко. Да не даваме място на екстремизма да ръководи духовния ни живот. Да постим с евангелска простота. Да придобием богословско съзнание за смисъла на поста, странейки от суеверията и фолклора в постните „предания“. Да гледаме само в собствената си чиния. Да постим от любов към Бога и Неговата святост, тогава Сам Той ще ни посочи степента на строгост, която е подходяща и разумна за нас. Да помним, че примерът на великите постници е пример на любовта им към Бога. И че постът им е бил тяхното естествено движение към Христос, а не чудо на източната екзотика.
Романтика
Да се пазим от романтичните представи за поста и аскетизма на отците.
Да очистим първо вярата си, преди да пристъпим към хладилника. Да не драматизираме нещата, да не изпадаме във фатализъм. Ако не можем да постим дълго, да не се отчайваме, но да попостим колкото можем. Който се „облажи“ веднъж, да не спира поста до края по тази причина, но да продължи спокойно. Отхвърлянето на кафето, чая, ядките и сладкото е екстремизъм. Но да не разреждаме с „по малко мляко“ поста, заради немощната си съвест, за да не се окажем лукави пред Бога.
И Христос яде и пи с грешниците
Да не се гнусим от непостната храна. Да обичаме непостещите и да не ги корим и съдим. Да се радваме на хората, които се хранят добре, а чревоугодието да виждаме само в себе си. Да не бъдем бреме за другите, когато постим. Да се научим на изкуството да нарушаваме поста, ако се наложи, с разсъждение, в името на любовта, но без лукавство. Христос пости съвършено в пустинята, но после „яде и пи с грешниците“, което също е пример за нас в благоразположението към другите. И накрая - да започнем поста скромно, като своя малка крачка към Бога, и да се оставим Той да ни ръководи и да завърши нашия път.
