М ощите на св. Крал Милутин разпръскват своята невидима благодат из центъра на българската столица София. Те се намират в храма „Св. Неделя“, отдясно на олтара, където всекидневно им се покланят стотици богомолци от цял свят.
През вековете тези мощи са оцелели при пожари и бедствия, при нападения от кърджалии във вековете на масовите потурчвания. Поп Пейо описва в житието на Георги Нови Софийски (1497-1515) как докато турците се опитвали да го убедят да приеме исляма, той с упование споменава мощите на Стефан Милутин.
Ковчегът с мощите на свети Крал Стефан Милутин в софийската Света Неделя.
По Божията воля тази безценна реликва оцелява дори и при атентата в катедралния храм на 16 април 1925 година. През 2006 г. Светият синод на Българската православна църква реши да даде част от мощите на Свети крал Милутин на Сръбската църква.
Честване
На 29 октомври православния свят споменава в молитвите си Свети крал Стефан II Милутин (1282–1321) - син на сръбския крал Урош I (1243-1276) и царица Елена Неаполитанска. Крал Милутин бил храбър и талантлив военачалник, но се прочул преди всичко като голям благодетел и защитник на Църквата. За тази голяма привързаност говори и фактът, че по време на борбата между него и брат му Драгутин, който искал да го свали от престола и да възкачи сина си Владислав, Милутин намерил опора само в Сръбската православна църква. В негово време архиепископският престол често овдовявал. Той се грижел да бъдат поставяни изпитани лица за архиепископи и епископи. Изборите падали главно измежду отличилите се игумени на Хилендарския манастир.
Ктитор
Свети Крал Милутин надминал всички свои предшественици по строителство на храмове и дарителство към Църквата. Той съградил 40 църкви (според някои автори 45) – средно по една за всяка година от управлението си. От тях най-хубави били "Св. Богородица" в Грачаница (до Прищина) и Банският манастир "Свети Стефан" (близо до пътя Митровица - Нови пазар). Щедри дарения получили от него и манастирите в Македония (Трескавец в Прилепско, Виргински до Скопие, "Свети Георги" в Кичевско). В Хилендарския манастир дал средства за по-голям и по-красив храм и за кула за защита на обителта от нападения на пиратите.
Светият крал на младини. Фреска от манастира Сопочани.
След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия той построил църкви в Цариград и Солун, а в Йерусалим основал манастира "Св. Архангели Михаил и Гавриил" и странноприемница за поклонниците от Балканите. За Цариград се споменава още, че е построил болница при манастира "Свети Йоан Предтеча". Свети крал Стефан е бил изключително благочестив и състрадателен човек. Според свидетелството на неговия житиеписец той често излизал нощно време вън от своя дворец, облечен във вехти дрехи, отивал при бедните и им раздавал пари, храна и дрехи.
Против Рим
Сръбският владетел твърдо отстоявал православната вяра. Много се борил против византийския император Михаил VIII Палеолог, задето той насилствено се опитал да въведе унията сред православните балкански народи и се домогвал да изтръгне от тях и от атонските монаси признаване на папата. Неведнъж и папите изпращали при крал Стефан свои легати (през 1288 и 1303 г.) да го убедят да признае властта на Римокатолическата църква, служейки си понякога с лъжа и провокации. Но всички тези папски опити били безуспешни. Свети крал Милутин имал твърда православна вяра и ревност за нейното запазване от ереси. За всичките тези деяния Сръбската православна църква го канонизирала за светец.
София
Първоначално светите му мощи били пазени в Банския манастир "Свети Стефан" в Косово, а след Косовската битка през 1389 г. били отнесени в близкото село Тренча. Около 1460 г. митрополит Стефан ги отнесъл в манастира в Горна баня край София.
Банският манастир в Косово, където първоначално е погребан крал Милутин.
По-късно светите му мощи са положени в София, в митрополитския храм "Света Неделя", който е известен чак до средата на миналия век с името "Свети Крал".
Сключил съюз с цар Георги Тертер
По време на неговото управление Сръбското кралство значително разширява териториите си. Крал Стефан заграбва обширни области от нашите тогавашни западни земи. Това води до жесток конфликт между него и тогавашния владетел на Видинското царство Шишман I. Не такива са отношенията му обаче с другия наш цар по това време – Георги I Тертер, който е начело на Търновското царство. През 1284 г. Стефан Милутин търси съюзник в негово лице, за да се изправят заедно срещу мощния общ враг – Византия. Уговорен е брак между сръбския крал и дъщерята на цар Георги I Тертер – Ана, но в крайна сметка не се осъществява.
