0

Н а 23 април Българската православна църква (БПЦ) почита паметта на Свети великомъченик Лазар Български. Запазеното предание гласи, че родното място на мъченика е село Дебел дял, Габровско, през 1774 г., а баща му се е казвал Недко Енчов. Според епископ Нестор Смоленски (1925-2013) родът на мъченика съществува и до днес. В селото му преди точно петилетка бе вдигната черква в негова чест.

Детство

Знае се, че Лазар е имал тежко детство. Останал сирак и неговата мащеха го тормозела. Затова решил да напусне дома си и заминал в Мала Азия. Установил се в едно село, наречено Сома, близо до Пергам, и там станал овчар.

Един ден, когато били на паша с овцете си на високо и пусто място, оттам случайно минала някаква туркиня. Срещу й свирепо се нахвърлило кучето на стадото. Лазар се събудил от кучешкия лай, бързо се спуснал и отървал жената преди тя да претърпи някоя по-голяма пакост от едно малко разкъсване на дрехите.

Клеветата

Жената тогава не показала никакъв признак на гняв против Лазар. Но после, когато се прибрала, наклеветила християнина, че той направил опит да я изнасили, и за доказателство показала раздраните си дрехи. Мъжът й, щом чул това, веднага хукнал да намери пастира, за да го убие. Но понеже не познавал Лазар, пребил вместо него съдружника му. Като разбрал това, съпругът започнал да се страхува, че потърпевшият може да го привлече под съд, тъй като бил невинен. Боейки се от това, турчинът подбудил сродниците на жена си да отидат и да опишат в съда насилието и дързостта на християнина, за да защитят честта й, та да не остане поругана тяхната родственица със съмнението, че доброволно е извършила прелюбодеяние.

Съдът

Лазар узнава за гнева на агарянина и как онази жена е преиначила случилото се и каква клевета е измислила. Но решил, че не е добре да се крие, за да не потвърди по този начин нейното обвинение. Затова открито си останал при стадото, за да покаже, че като невинен не подозира никаква опасност. Но мъжът и сродниците на туркинята подновили клеветата и обвинението пред агата, който веднага изпратил да доведат Лазар и бития негов съдружник. После довели и жената обвинителка с нейните сродници. За невинно бития турчинът бил оправдан, защото в желанието си да отмъсти на оскърбителя на своята жена го набил по погрешка, понеже не го познавал. А цялото обвинение се стоварило върху Лазар. Но за да се потулят нещата, му предложили да се потурчи, както и да му дадат 1000 гроша. Лазар отказал всичко това, защото иначе би признал сторения грях, като до последно казвал, че е невинен. Тогава близките поискали той да бъде обесен, за да бъде заличен по този начин позорът от техния род.

Мъченичество

Според житието му Лазар бил подложен на жестоки мъчения. Накрая на бесилото се разиграла истинска драма. От иноверците никой не се осмелявал да му метне въжето на шията, тъй като знаели, че е невинен и ще си навлекат грях. Вместо това те принуждавали християните да го сторят, които пък по никой начин не се съгласявали да станат палачи на мъченика. Като гледал това, светецът, за да освободи християните от това насилие, сам метнал примката на шията си и увиснал на бесилото. Това станало на 23 април през 1802 г.

Чудеса

Всички забелязали с удивление, че светите му мощи три пъти се вдигнали и спуснали с въжето без човешка намеса, като че ли се снемало и качвало някакво кандило. После останал на бесилото неподвижен през нощта с лице, обърнато на запад. Но когато слънцето изгряло, той неочаквано се обърнал на изток. Мюсюлманите веднага обърнали обесения на запад. Но тогава той пак се обърнал с лице на изток. Това явление станало още няколко пъти. Затова един турчин ударил с нож светеца посред глезена, за да провери дали е жив. Тогава изтекла кръв, макар и да е бил мъртъв вече 33 часа. От капките един християнин помазал свой родственик, който имал дълговременна и неизлечима болест. Преданието реди, че страдалецът веднага станал на крака напълно здрав.

Образът му е изписан в Рилския манастир

Атонският йеромонах Авксентий, който е свидетел на смъртта на Лазар Български, разказва, че турският началник решил, че християните ще окажат почит на тялото на осъдения като на светец и не дал позволение да бъде свалено и погребано. Решили да виси, докато се разложи и падне само на земята. Но на екзекуцията случайно присъствал висш султански сановник, който му разяснил, че колкото повече мъченикът стои на бесилото, ще се прославя като победител, а мюсюлманите се опозоряват като победени. Тогава агата разрешил на християните да го погребат.

Атонският монах свидетелства още, че тялото на Лазар останало меко, сякаш бил издъхнал току-що. То било погребано и забравено, докато Господ благоволил да го яви по следния начин. Селяни копали нов гроб и веднага от ямата се разнася благоухание. Като съобщили това в селището, местните християни си спомнили за мощите на мъченика, пренесли ги в селската църква и ги положили под светия престол. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир “Свети Архангели”, където е означено и родното му село Дебел дял.