В ойната между Русия и Украйна се води и на фронта за културното наследство, като спасяването му придобива не само историческа, но и символна стойност. През май тази година Националният музей по изкуствата в Киев взе трудно, но отговорно решение – да транспортира най-крехките творби от своята колекция до парижкия Лувър. Става дума за 16 произведения, между които пет прекрасни икони във византийски стил, които парижкият музей предлага на вниманието на посетителите си до ноември тази година в специална експозиция, озаглавена „Произходът на свещения образ“.
Произходът на повечето икони е от Синайската планина в Египет – те са били част от колекцията на манастира „Света Екатерина“ там. Рисувани са върху дърво и са датирани между 6-и и 7-и век. Те са най-старата, най-ценната и най-крехката част от експозицията на Националния музей по изкуствата в Киев. Има и по-късни, като микромозайката, изобразяваща Свети Никола, която е от началото на 14-и век.
Историята
Как се случи всичко това? Историята започва с началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Тогава директорът на Лувъра Лоранс де Кар отправя запитване към украинските си колеги какви са техните непосредствени нужди, за да им се помогне по най-добър начин. Отначало от Украйна молят за предпазни средства за защита на най-ценните си експонати. Те своевременно са изпратени с няколко конвоя от Франция до воюващите територии. На онзи етап колегите на Лоранс де Кар не са били готови да приемат предложението част от колекциите им да бъдат приютени във фондовете на френския музей.
„От началото на войната се тревожехме как да помогнем на украинските колеги. С интензифицирането на конфликта през миналата есен обаче решихме да започнем спасителна акция. Това е нещо малко в океана от тъга и опустошение, но е истински символно. Осъзнахме важността да спасим това хилядолетно наследство от сърцето на Европа и необходимостта то да бъде предадено на поколенията“, разказва самата директорка на Лувъра.
Бомбите
Ситуацията се променя рязко през октомври 2022 г., когато ръководителката на украинския Национален музей по изкуствата лично посещава Лувъра. Тя вече е силно разтревожена от руските бомби, които поразяват десетки културни обекти из Украйна. Накрая ракета пада точно пред музея в Киев, като чупи прозорците. Тогава се предприема евакуация - с изключение на големите картини, всички експонати са преместени в хранилищата, но там са изложени на промени в температурата заради спиранията на тока и възможност от непоправими повреди. Специалистите са силно разтревожени от тази перспектива и с неудоволствие, но отговорно, вземат най-доброто решение – да приемат предложението на Лувъра и да изпратят там най-ценните и крехки творби от колекцията на Националния музей в Киев. По това време близо 500 културни обекти в Украйна, между които 35 музея, вече са разрушени или повредени според данни на страната. ЮНЕСКО идентифицира 240 обекта, ударени от войната, и алармира за много тревожна ситуация.
Последната капка
Последна капка в чашата налива решението на руския президент Владимир Путин да наруши най-простите правила за консервация на старинни произведения на изкуството. През тази пролет той нареди ценна икона да бъде извадена от Третяковската галерия в Москва и да бъде изложена в църквата „Христос Спасител“ в Москва, където няма условия за съхраняването й. Става дума за икона, рисувана от монаха Андрей Рубльов на границата между 14-и и 15-и век.
Така украинците напълно се убеждават, че експонатите им спешно трябва да тръгнат по опасен и дълъг път към спасението си. Операцията е финансирана от Международния алианс за опазване на културното наследство в зони на конфликт. Получава специална подкрепа от министъра на културата на Франция Рима Абдул Малак. През февруари тази година произведенията са ескортирани с военна техника през Полша и Германия. Пристигат в Париж в началото на май. Петте икони вече са изложени, като експозицията бе открита от министрите на културата на Украйна и Франция Олександър Ткаченко и Рима Абдул Малак. Другите единайсет творби, които са твърде крехки, ще бъдат реставрирани от специалистите на Лувъра и прибрани в хранилището на музея.
Михайлина Димитрова
