Х иляди християни в православния свят вярват, че Свети Сергий Радонежки (1314-1392) ще спре войната в Украйна. Култът към светията е голям в целия православен свят, но най-вече в Русия, Украйна, Беларус и Грузия, където е почитан толкова, колкото Свети Иван Рилския в България. На 5 юли е един от неговите празници, свързани с откриването на мощите му. Миряни разказаха, че небесният ходатай помага за защита на семействата и срещу пагубно влияние на младите, както и на майки, останали сами да отглеждат децата си. Студенти и ученици се молят на Свети Сергий преди важни изпити. Вярва се, че той съдейства на млади и стари в обучението при трудно заучаване на учебния материал. А как става това, остава загадка.
Според едни съвременни теории светията имал властта да отваря центрове в човешкия мозък, отговарящи за усвояването на новите знания/умения. Според други догадки светията се намесвал, като изпращал по неведом път точния учител с точния обучителен метод за съответния човек.
Троицки манастир
Молитва пред иконите или мощите на чудотвореца помагат при всякакви житейски проблеми. Мощите на праведника се намират в основания от него Троицки манастир „Света Троица“ (Троице-Сергиева Лавра). На фона на нестихващата война в Украйна много родители идват и просят чудо да се съберат с децата си, останали във враждуващия лагер. Други чакат от Радонежкия Чудотворец да спре войната и да вразуми военолюбците.
„Повече от шестстотин години мощите на Свети Сергий са източник на благодатна помощ за много хора. Изцеление на болни, изгонване на демони, помощ при скръбни семейни и други житейски обстоятелства, избавление от опасности и помощ в учението. Той е помирявал князете през XV век с една дума - много чудеса като тези не престават да се случват по молитвите на преподобния в живота на поклонници от цял свят и днес“, разказват монасите от лаврата. Те са записали и много съвременни случаи, доказващи, че хората не сме изоставени на произвола на съдбата на болести, войни и бедствия. Защото светиите ни виждат, обичат ни и са готови да ни помогнат, стига да се обърнем към тях с цялото си сърце и душа.
Баба Анна
Едно е записано от жена на име Елена Гусар, работила известно време като водач в град Сергиев Посад, където се намира манастирът. Една вечер през есента тя водела обиколка на група германски туристи, говорейки им за лаврата и нейните светини. Вечерната служба в храмовете вече била приключила и както обикновено туристическите гидове последни заключвали храмовете с ключ. Но същата вечер на притвора на църквата „Успение Богородично“ много хора видели прегърбена старица, напълно сляпа. Бабата разказала, че нямало къде да отиде и ще остане да нощува на улицата. Споделила, че е над 80 години, дошла чисто сама от Киев, Украйна, за празника на Свети Сергий, въпреки че нищо не виждала.
„През целия път се возих на различни влакове“, разказала баба Анна. „Пътувах от Киев до Москва няколко дни, прекарвах нощта по различни гари. През цялото време се молих на Свети Сергий, тъй като не виждам абсолютно нищо, нито знам на кой влак да се кача, нито от къде да си купя билет. Само се моля, моля за помощ от Свети Сергий, после хващам минувач за ръка и той ме води към правилния влак, помага ми да вляза и да седна. Питам името му, за да се моля за здравето му, а той всеки път ми отговаря: „Казвам се Сергей, бабо.“ И така няколко пъти по пътя уж различни хора, а все Сергей ми казват, че се наричат. Свети Сергий ги изпрати всички при мене“, разказала с усмивка баба Аня. „Ей това, ако не е чудо, кое е?“, възкликва Елена Г. От нейния разказ става ясно, че немците полюбопитствали за историята на старицата и толкова се трогнали, че дали пари да бъде настанена някъде, а не да спи на улицата. Като чудо се определя и фактът, че онази вечер всички места за настаняване били заети. Накрая се намерило едно, в което хазяйката се оказала комшийка на баба Анна от Киев.
Изчезналото бебе
Монасите от манастира на Св. Сергий Радонежки разказват, че понякога възникващите проблеми се възприемат от нас като безнадеждни. Но, ако се обърнем към него с цялото си сърце, то скоро някак си се намира благодатно решение. През 1994 г. oтатък Черно море става известен случай, при който е отвлечено детето на военен. Случаят разказва Людмила, студентка по богословие и съпруга на военен, приятел на бащата на бебето.
През ноември в град Краснознаменск, област Одинцово, където се намира военното поделение, възниква извънредна ситуация. Момиченце на 8 месеца е отвлечено заедно с количката в близо до универсален магазин. Въпреки че цялото поделение е вдигнато под тревога, войниците и офицерите претърсват всички мазета, тавани, обикалят всички квартири от врата на врата, детето не е открито никъде.
Людмила разказва, че тя и съпругът й пристигнали в манастира „Св. Троица“ и се помолили на мощите на Св. Сергий, за да бъде намерено детенцето. Людмила също помолила светеца и за себе си. Тя вече била на 35 години, а все още нямала деца. Самата Людмила разказва, че по това време дори не е имала църковен брак, влизала в храмовете по къси поли , въобще не спазвала никакво благоприличие. И въпреки това монасите й позволили да се помоли над мощите заради спешната ситуация.
Жената свидетелства, че още на следващата сутрин отвлеченото дете е открито да лежи живо и здраво, увито в одеяло току до апартамента на родителите си. И до днес остава загадка как се е озовало там. Два месеца след щастливата развръзка молителката видяла монаха и самия светец да идва към нея - в необичайна светлина, усмихнат, „в очите му имало толкова доброта и любов“. „Никой никога не ме е обичал така в живота ми. Досега си спомням как сълзите ми потекоха, а сърцето ми се стопли. Свети Сергий нежно ме попита: „Доволна ли си?..“. Какво означава знамението Людмила разбира два месеца по-късно. През септември 1995 г. й се ражда син, който нарича Сергий в чест на преподобния и освещава икона на светията. Майката наблюдава и друго прелюбопитно знамение. Разказва, че до навършване на 6 месеца детето протягало ръце към иконата като към жив човек с думите „Татко, татко!“.
Беше като жив
При друг случай учител на име Михаил разказа, че много се притеснявал дали ще успее да се поклони пред мощите на светеца. Човекът стигнал привечер, когато вече било затворено, а на следващия ден трябвало рано да си замине. Докато се тюхкал, видял група монаси да отваря храма за вечерна молитва в един от параклисите. Той се шмугнал с тях и инкогнито изтичал до саркофага. В този момент Св. Сергий се изправил от гробницата си и го целунал по челото. „Целувката му бе топла като на нещо повече от жив човек“, спомня си изумен мъжът.
Богомолци разказват и за една майка, която имала дъщеря и син, съответно на 6 и 4 годинки. Нямало кой да ги гледа, та понякога ги оставяла сами. Хлапетата имали панически страх от гръмотевици. Всеки път, когато се разразявала някаква лятна буря, те изпадали в паника, в която всичко можели да сторят. Един ден небето се стъмнило и майката бързала да се прибере към вкъщи. Облакът обаче се придвижвал доста по-бързо от нея. Бурята започнала да бушува. През целия път до дома си бедната жена горещо се молела на Радонежкия Чудотворец за своите рожби. Приближавайки се до вратата на апартамента, тя с изненада установила, че всичко е мирно и тихо, не се чуват обичайните писъци и плач. Когато отворила вратата, децата се държали подозрително спокойно, сякаш не е имало гръмотевична буря. Вместо това те разпалено заобяснявали за някакъв старец, който току-що ги бил посетил. А именно, когато облаците започнали да се сгъстяват и започнало да вали, те видели как в стаята влязъл красив възрастен мъж.
Сияние
Той излъчвал странно сияние, което сякаш накарало децата да не изпитват страх. Старейшината започнал да им говори нежно, за да ги успокои: „Не се страхувайте, мама скоро ще дойде“. Скоро след това си излязъл, както бил дошъл. Майката разказва, че външната врата е била заключена през цялото време и децата на никого не са отваряли. Впоследствие момченцето си спомнило, че мистериозният старец носил монашеско облекло, което разпознал в една от иконите на Св Сергий. Поклонници коментират чудото с думите, че светията толкова обича децата, че е способен да им се яви и да ги утеши при наглед не толкова опасна житейска ситуация.
Бил трудно дете, просфора променила живота му
Светецът е роден в района на Ростов на Дон. Градът с щаба на руското командване тези дни влезе в световните новини, след като там нахлу частната армия „Вагнер“, опълчила се на Путин. Но и по времето, когато е живял светията през далечния XIV век, също не е било по-мирно (Куликовската битка, битката при река Вожа и др.). Според преданията обаче монахът е опитвал с думи да повлиява на местните князе. Те воювали за властта помежду си или срещу татарите.
Праведникът е роден 1304 г. под името Вартоломей. Има много дати, посочващи рождената дата – 3 или 9 май, 25 август. Изследователи изтъкват, че така или иначе истинската дата е изгубена през вековете. От житието му се знае, че е бил т. нар. трудно дете, а в училище бавно усвоявал преподавания материал. Когато бил на 13 години, по заръка на баща си Вартоломей отишъл на полето, за да прибере конете, оставени на паша. Докато ги търсел, стигнал до поляна и видял под един дъб старец – схимник, който стоял в полето под дъба и усърдно, със сълзи се молел. Като видял момчето, той се обърнал към него: „Какво търсиш и какво искаш, чедо?“. Вартоломей се поклонил до земята, а след това изплакал мъката си, че учението никак не му се удава и даже още не може да чете и пише. Старецът се помолил, после извадил от пазвата си малко ковчеже, извадил от него частица просфора, благословил я и я подал на момчето с думите: "дава ти се като знак на Божията благодат и за разбиране на Светото писание… А за науката, чедо, не скърби: знай, че от днес Господ те дарява с познание, по-голямо от това на братята и връстниците ти". Всичко това скоро се случва.
Около 1328 г. семейството значително обедняло и било принудено да се премести в Радонеж. Родителите починали и скоро след това (през 1337 г.) Вартоломей се замонашил в Хотково-Покровския манастир, като получил името Сергей. Скоро след това дошъл при него брат му Стефан, който междувременно останал вдовец.
Двамата решили да основат обител на брега на река Кончура, на хълма Маковец, сред тихата радонежка борова гора. Именно там около 1135 г. построили малка дървена църква „Света Троица“, на чието място днес се издига приказният съборен храм със същото име. След две-три години започнали да се стичат монаси. Така се създава обител, която през 1345 г. се оформя като Троице-Сергиевия манастир (впоследствие Троицо-Сергиева лавра) и Сергий става неин игумен. В житието му има много сведения за изцеление поради негови молитви. Веднъж му се явява самата Пресвета Богородица, която го уверява, че винаги ще му помага и няма да го остави нито в този свят, нито в небесния.
Сергий достига до дълбока старост. Две години преди да се спомине, той предрича своята кончина. Тогава събира монасите край себе си и определя един от тях за игумен, който да го наследи с думите: „Внимавайте за себе си, братя. Преди всичко имайте страх Божий, душевна чистота и нелицемерна любов...“ Сергий предава Богу дух на 25 септември 1392 г.
Поискал да го извадят от наводнения гроб
На 5 юли 1422 г. са открити нетленните му мощи. За това свидетелства Пахомий Логотет - сръбски йеромонах, дошъл от Атон в Новгород през 40-те години на ХV в., а през 50-те години пребивава във Великото Московско княжество. Според неговия разказ по време на строителството на новия храм "Животоначалната Троица" се случило чудо. Малко преди да започне строителството покойният игумен Сергий Радонежски се явил в съня на един благочестив човек, като му казал да предаде следните думи на монасите: "Защо ме оставяте толкова време в гроба, погребан в земята с цялата тази вода, тясно е тук за моето тяло." Когато разкопали за основите, били открити нетленните мощи и дрехи на Св. Сергий Радонежский невредими, а гробът наистина бил пълен с вода. При освещаването на Троицкия храм мощите на светеца били пренесени в него, където се намират и до днес.
Любомир Старидолски
