В пантеона от небесни застъпници и ходатаи за човека пред бога има един светия, който помага на децата. Това е свети Стилиян Пафлагонийски, който се нарича Детепазител. Вече почти няма православен храм в България без негова икона. Той е изобразяван допоясно с пеленаче в прегръдките си. Пред тези изображения родители се молят дечицата им да са здрави, да се развиват и растат хармонично, далеч от грехове и опасни съблазни. Смята се, че той измолва бебета и за родители, които не могат да имат наследници поради една или друга причина. Светецът се почита на Балканите особено много като покровител на новородени и кърмачета. В някои райони на България като Неврокопск, е смятан още за патрон на педиатрията и педагогиката.
Традиция
Според народната традиция в деня на неговия празник (26 ноември) майките не само на пеленачета, а и на по-малки деца е хубаво да раздадат питки, намазани с мед и варено жито за здраве. В някои краища на България още се спазва тази традиция, но се вари сладка царевица. Жените я раздават с омесени от тях питки на родини и приятели, а те от своя страна им пожелават св. Стилиян да пази хлапетата. Според народната вяра през идната неделя не се работи нищо вкъщи, за да не боледуват децата.
Този светец е живял през V век, като в писмени паметници култът към него се проследява много назад чак до IX век. Интересното е, че тогава той е бил известен не само като детепазител, но и като закрилник на родилките. В наши дни има много свидетелства как светията е извършил чудеса при идването на бебета на бял свят. През 1100 г. Константиполският синаксар описва, че светецът е християнин, който раздал богатството си, след което поел по своя път на аскет и лечител на различни болести, в това число на бездетни жени и на гаснещи или болни пеленачета, които предвид нивото на средновековната медицина никак не липсвали. Но и днес много родители и родилки прибягват към неговата закрила и помощ. В Гърция например много бременни жени се молят основно на Богородица и на св. Стилиян за безпроблемно раждане.
Случаи
В християнския свят има много свидетелства за чудеса подир молитви към небесния ангел. В семейството на енориаши се родил дългоочакван наследник. Той обаче бил диагностициран със сърдечен проблем. Наложителна била операция с неизвестен изход. Майката случайно споделила проблема си с една вярваща жена. Последната я посъветвала да отиде в град Дедовичи, Псковска област, по посока към границата с Латвия и Естония. Там имало чудотворна икона на св. Стилиян, която помага на болни деца от цял свят.
Майката сама разказва: „Нямаше какво да го мисля. Взех благословия и с нощния влак отидох дотам“. Там тя се помолила за здраве на реликвата. Като се върнала, носила малка икона на преподобния. Родилката се примолила после на баща си да дари пари, че да може същият образ да бъде изписан и за храма в нейния град Шчьолково. Успоредно с това тръгнали да търсят този дивен светия в храмовия църковен календар, но така и не го открили. По молитвите към него обаче бебето било оперирано успешно и удивително бързо се възстановило. Неговата баба съобщава, че младенецът е добре, като вече не приемал никакви лекарства.
Житие
Свети Стилиян се родил с името Алипий между 400 и 500 г. в Пафлагония, град Адрианопол. Малко преди да дойде на бял свят, майка му имала чудно видение - държала в ръцете си агне с две запалени свещи на рогата си. А в момента на раждането на Алипий стаята се изпълнила с божествено сияние. След раждането му неговата майка заспала и отново имала видение: всички жители на града се стекли в стаята и заобиколили младенеца, пеейки псалми и свещени песнопения.
Скоро след това починал бащата на Алипий. Заради знаменията майката решила да го възпита в християнските ценности, затова го отвела при Адрианополския епископ Теодор, който обучил момчето в Божественото писание. Алипий надминал връстниците си по мъдрост и разум. Той бил назначен за църковен иконом, а след това бил ръкоположен и за дякон. След известно време Алипий пожелал да води уединен живот, за да може сам в безмълвие да служи на Бога. Той споделил с майка си това си желание и без да казва на никой друг, напуснал родния Адрианопол. Епископ Тодор обаче много държал на ученика си и изпратил хора, които да го издирят и върнат обратно в родния град. Като се върнал, свети Алипий силно скърбял за неосъществения си замисъл.
Гробница
Накрая взел съгласието на майка си, раздал имота си на бедните, за да знае, че няма вече връщане назад, и се заселил в едно пустинно място в стара елинска гробница. Това място се смятало за страшно, обитавано от призраци, и затова всички го избягвали. Алипий също се страхувал. Но бил успокоен от ангел, който му казал: "Свято е онова място, на което човек, който обича Бога, поиска да живее богоугодно".
Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен стълб с идол отгоре. Пустинникът счупил този идол и го заменил с кръст. Като подготвил душата си чрез дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А сам пожелал да усили своя подвиг чрез стоене на стълп, където прекарал 53 години. За това го наричат още св. Алипий Стълпник.
Бъдещето
Много народ се стичал на това място за съвет и изцеление от отшелника чудотворец. Много монаси идвали за напътствие. А той извършил много чудеса с Божия помощ - изцерявал болни, изгонвал бесове от хора, предричал бъдещето. Ала праведникът много желаел да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това свое чисто желание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца.
Майки отблизо и отдалеч нарамили своите сакати или болни дечица, прииждали при светеца, пълни с вяра, че ще намерят лек за своята болка. По цели дни те пътували из пустинните местности, за да стигнат до пещерата на прославения от Бога свети Стилиян. И когато го срещнели, падали в краката на стареца аскет, прославяли Бога, че ги е удостоил да го срещнат, и го молели да излекува децата им. Св. Стилиян, пълен с добросърдечие и състрадание, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да ги излекува. Небесният владика чувал всеотдайната молитва и светецът тогава извършвал чудото - децата оздравявали.
Страдания
Най-различни болестни страдания при децата се стопявали мигом, като че никога да не са били преди това. Пред молитвата му и Божията сила нищо не можело да устои. Майките плачели от радост, целували с благодарност ръката на светия старец и прославяли Бога. А той непрестанно славел Божието Име и Му благодарял за чудесата, които го удостоявал да извърши. После, пълен с нежност, поглеждал невинните създания и мила усмивка, усмивка ангелска, цъфвала по старческото му лице.
Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му неплодните раждали.
Алипий се поминал на 118 години, в 640 г., в царуването на император Ираклий.
Много християни и след успението на стареца в Господа продължавали да прибягват към него. Те го зовели по име и след като в оброк изобразявали лика му на икона, придобивали деца.
Днес се вярва, че всичко, което е правил отшелникът приживе, продължава да го върши като ангел. Обяснението е, че за милите в очите на Господа хора той им позволява да действат, сякаш са живи.
У нас има две чудотворни икони на св. Стилиян. Едната се намира в Неврокопския край, в храм „Св. Неделя“ в Сатовча. Другата е в Банкя в черквата „Св. св. Кирик и Юлита“.
Молитва към небесния ангел
Отче Преподобне наш Стилияне, Ти си осветен още от майчина утроба и си станал обиталище на Светия Дух, като още от детинство си сукал заедно с майчиното мляко вярата в Христа Бога. Затова, раздавайки колкото богатство си имал на бедните и ставайки монах, надминал си всички тогавашни монаси с твърдия си и тежък аскетизъм. След това си отишъл в пустинята и си влязъл в една пещера, където получаваше храна от Ангел Господен, си станал лекар на различни неизлечими болести. Понеже когато последвала смъртоносна болест по дечицата (отрочетата) и умирали, оставяйки родителите си бездетни, тогава, които майки призовавали с вяра името ти, свети Стилияне, и рисуваха светата ти икона, пак раждаха други деца. Но и болните дечица се освобождавали от болестите.
Затова ти, Преподобне отче, си показал, че чрез подвизите и молитвите, слабата човешка природа с Божия помощ може да бъде насочена към небето и изравнена с ангелите. Знаейки, че ти си защитник и пазител на дечицата и закрилник на бедните и нещастните, те молим, запази тези Божии раби (имената) и им дарувай полезното за спасение и исцеление. Амин.
Най-старата му черква е в Костур
Изследване сочи, че вероятно най-старата черква в чест на св. Стилиян е от някогашните български земи – намира се в Костур и датира от XV век. Негови храмове през XVII -XVIII век се появяват на остров Кипър и на Закинтос. През XIX век се сторят храмове в Букурещ, Галац, както и много параклиси в България.
Мощите му днес са в Гърция и на Света гора.
В манастира „Св. Троица“ в село Сайка, община Аграфа, се пази честната глава на светеца. Частици от негови мощи са пръснати на много места в малки и големи църкви, като най-известните са Атонският манастир „Св. Павел“ в храма на Божи гроб в Йерусалим. Изключително силна икона има в Самоковско, дело на Никола Образописов. На нея отгоре е изобразена Света Богородица с младенеца, под нея са св. Стилиян, св. Иван Рилски и св. Георги.
Любомир Старидолски
