Н а 14 февруари се отбелязва успението на Св. Кирил Славянобългарски (Константин-Кирил Философ). За разлика от брат си Методий, Кирил умира съвсем млад, но въпреки това двамата успяват да донесат Божието слово на много далечни народи. Ученият богослов е създател и на глаголицата. След края на земния му път мощите на просветителя изчезват от Рим, скрити заради походите на Наполеон. По-късно малка част от тях се появяват на бял свят.
Родопски диалект
Според житието му Св. Кирил е роден 827 г. Произхожда от знатно семейство в Солун. Баща му Лъв е бил помощник на стратега (губернатора) на областта.
Има хипотези (изследователи като М. Маргаритов и А.Х.Е. Фон Сумтал), че дядото на Солунските братя е бил български благородник, служител на княз Кардам. Заради вътрешни борби в България той е бил принуден да напусне родното си място и да се засели в Солун. Твърди се още, че Кирил и Методий са говорили родопски диалект.
Кирил се обучава в знаменитата Магнаурска школа в Цариград, заедно с децата на византийските императори и аристократи под ръководството на Фотий, бъдещия Цариградски патриарх. Завършва образованието си с прозвището Философ. Назначен е за патриаршески библиотекар в катедралата "Света София" и преподавател по философия в Магнаурската школа. Възлагат му се множество поръчения с изразителен обществен характер. Младият философ е изпратен като дипломат, представляващ Византия в Багдад, на мисия при сарацините. Константин-Кирил показва задълбочени познания и в концепциите на Корана и успява да освободи множество християнски пленници.
Олимп
Въпреки че пред Кирил са се откривали множество възможности за изграждане на бляскава кариера, той предпочел да се откаже от суетата на светския живот. За известно време той се отдал на усамотение и спазвал обет за исихия, след което се оттеглил в манастир в Малоазийския Олимп при брат си Методий. Двамата равноапостоли създават българската азбука и превеждат свещените книги на Църквата. Множество от изследователите на техния живот смятат, че замонашването на Св. св. Кирил и Методий е осъществено с подкрепата на българския цар Борис I Михаил. Вероятно той е и един от покръстените от братята по време на Брегалнишката им мисия в Източна Македония. Византийският император Михаил III изпраща двамата равноапостоли в Моравия и Панония да проповядват християнското вероучение на български език. Във Великоморавия Св. св. Кирил и Методий създават духовно училище във Велеград, където развиват многостранна просветителска дейност - обучават бъдещи духовници, превеждат богослужебни християнски книги и проповядват идеите на християнската религия на славянски език. Двамата светци поставят началото на славянската литургическа служба. Братята повтарят богатия си духовен опит и в Панония, където успяват да обучат още 50 ученици.
Рим
След извършването на няколко сполучливи просветителски мисии Свети Кирил-Философ и брат му Свети Методий Славянобългарски се отправят в Рим, където защитават делото си пред самия Римски папа. През 867 г. на церемония в голямата базилика "Санта Мария Маджоре" папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския, и освещава литургичните книги, написани с новата азбука – глаголица.
Скоро след това Константин Философ заболява тежко и бива подстриган за монах. Получава т. нар. "велика монашеска схима" с монашеското име Кирил - с това име остава като светец и в Православната, и в Римо-католическата църква. Свети Кирил умира на 14 февруари 869 г. в Рим. Самият папа Адриан служи на погребението му в църквата "Свети Климент Римски". Мощите на светеца са положени в папската гробница на базиликата.
От началото на XIX век обаче започва истинска сага с тленните останки на равноапостола, която продължава и до днес.
Наполеон
През 1809 г. Наполеон навлиза в Италия, обявява я за своя и достига Рим. Тук той решава да построи триумфална арка около Колизеума, а от нея да започва голям булевард, който да води към изхода за Неапол.
Според плана пътят минавал точно през базиликата „Сан Клементе“ („Св. Климент“), където Кирил е бил погребан. Ватиканът дава разрешение римските аристократи да спасят по домовете си всичко ценно от манастира и от църквата. Кой какво и къде спасява, обаче остава мистерия. След поражението си в Русия Наполеон оттегля войските си от Италия, а „Сан Клементе“ (била със статут на манастир) остава непокътната. Малка част от спасените реликви са върнати, но други не. Сред тях са и мощите на Свети Кирил.
Ленърд Бойл
Век и половина по-късно историята взема непредвиден обрат. Назначеният за игумен на манастира през 1962 г. ирландски монах бенедиктинец Ленърд Бойл дълго обикалял антикварните книжарници в Рим и събирал всичко, свързано с базиликата „Сан Клементе“. Така попада на литография с изображение на базиликата и я купува. На гърба й той открива надпис: „Фамилия графове Винченци, от базиликата „Сан Клементе“ – инвентарен номер 7″. Решава, че в графското семейство може да има и други предмети от храма. Оказва се обаче, че семейството отдавна е напуснало Рим. От възрастен портиер абатът разбира, че графското семейство е заменило къщата срещу замък около градчето Канобио, до езерото Лаго ди Комо. Когато посещава семейството, те го водят в малка църквица извън замъка. Покрай други предмети от „Сан Клементе“ той се натъква на ковчеже с надпис: Reliquie di San Kirillo – мощи на Св. Кирил. Дни след това специална група от Ватикана прибира сандъчето с мощите и ги връща в „Сан Клементе“.
Павeл VI
На 15 ноември 1963 г. новоизбраният папа Павел VІ представя скъпоценните реликви в Сикстинската капела пред над 250 архиепископи и епископи, дошли във Вечния град за втората сесия на Ватиканския събор. Два дни по късно – на 17 ноември – с още по-голяма тържественост и церемониалност мощите на Свети Кирил са положени в построения от папа Лъв ХІІІ през 1885 г. параклис на двамата славянски равноапостоли в базиликата.
Честта да отслужи славянската литургия и да поеме безценната урна се пада на епископ Кирил Куртев, изпълняващ длъжността Апостолически екзарх на католиците от източен обред в България и делегат във Втория ватикански събор.
С този жест папата засвидетелства уважение към ролята на България за утвърждаване на Кирило-Методиевото дело.
В момента мощите на българския светец не са там, където е гробът му и където българските делегации поднасят своите цветя. Те са зазидани в олтара на светците Кирил и Методий, вляво от вратата на първия етаж, под стенописа на светите братя. Но какво от тях е там остава загадка.
Посрещане
Мощите на светите братя Кирил и Методий за първи път пристигнаха в България на 22 май 2022. Те бяха донесени от атонския манастир „Есфигмен“. С тях се проведе литийно шествие в центъра на София и се стигна до катедралния храм "Св. Неделя".
Стотици миряни чакаха на опашка, за да се поклонят пред свещените реликви. "Това е най-хубавият ден, това е благословия за нас и целия народ. Св. св. Кирил и Методий ще ни спасят в този труден момент и ще ни водят в бъдеще", каза един от вярващите, дошъл да се поклони пред мощите, а мнозина не криеха сълзите си от вълнение.
Дискусия
Автентичността на мощите обаче предизвика бурни дебати в медиите и социалните мрежи.
Пред Нова телевизия архимандрит Никанор, игумен на Гигинския манастир, обясни, че костиците са автентични:
„В мощехранителница се съхраняват частици от телата на двамата славянобългарски просветители и равноапостоли. Една частица от ръката на Св. Кирил и две частици от ребрата на Св. Методий, както и една много малка частица от честния животворящ Кръст Господен”.
Проф. Лиляна Симеонова от Института по балканистика опонира във фейсбук страницата си, че мощите на светите братя са в неизвестност.
Историчката твърди, че отец Бойл е открил само една костица от пръст в стъкленица с латински надпис, гласящ, че светинята е от мощите на Свети Кирил.
Що се отнася до мощите на Свети Методий, тя коментира, че дори не е известно къде е бил погребан той.
Светинята отива в Гърция
Мощите на светите братя се озовават в атонския манастир „Есфигмен“ през 70-те години на наминалия век. През 1974 г. от една кореспонденция на Агенция Ройтерс управляващите в България случайно узнават, че във връзка с възстановяването и развитието на диалога между Католическата и Православната църква по молба на Цариградската гръцка патриаршия Ватиканът се е съгласил да даде частица от мощите на Свети Кирил за новоиздигнатия храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун. По този повод са направени проучвания по дипломатически и други канали. В крайна сметка въз основа на събраната информация тогавашната зам.-министърка на външните работи Мария Захариева и зам.-председателят на Комитета за изкуство и култура проф. Александър Фол в докладна записка до секретаря на ЦК на БКП по идеологическите въпроси Александър Лилов правят заключението, че случаят с нищо не накърнява интересите на България и не заслужава някаква по-специална реакция.
По-късно от Солун мощите са пренесени на Света. гора.
Скопие ни изпревари за реликвата
Управляващите в Скопие още от 1969 г. организират македонски чествания на Св. св. Кирил и Методий в Рим. В последните години македонската страна им обръща все по-голямо внимание, като умело ги използва за пропаганда на своята интерпретация на Кирило-Методиевото културно-историческо наследство. Още през 2014 г. Скопие се сдоби с частица от мощите на Св. Кирил, докато България, въпреки своето първенство в прославата на всеславянските апостоли, не успява да го постигне, макар на два пъти официално да е изказвала такова желание – през 2005 г. пред папа Бенедикт ХVІ и през 2015 г. пред папа Франциск. На два пъти го е искал и лично бившият директор на НИМ проф. Божидар Димитров, според собствените му публични изявления. От страна на Ватикана официалният отговор е, че има само една костица от ръката на светеца.
Константин Събчев, Любомир Старидолски
