Н а 24 септември църквата тачи паметта на света първомъченица и равноапостолна Текла. Който се моли пред нейни икони, няма да има невъзможни неща за него. Нейни мощи има в Сирия, които се считат за едни от най-чудодейните в света. Край тях през вековете, а и днес, се изцеляват сакати, слепи и болни.
Тя е тачена особено от сирийските християни. В тази страна още се пази основаният от светицата православен манастир, в който се намират мощите й. Той се намира край Маалюла до пещерата, в която е живяла.
Култът към света Текла е изключително популярен и поради една друга причина - тя е първата мъченица от жените християнки, както свети Стефан е първомъченик сред мъжете. Поради това светата църква я е нарекла "първомъченица".
Житие
Тя е живяла през I век в Икония, Мала Азия (днес град Коня, Турция). Градът бил посетен от светите апостоли Павел и Варнава, които проповядвали Евангелието. Измежду събралите се да слушат за Христа била и 18-годишната Текла, красива дъщеря на богати и знатни родители. Тя била сгодена за момък, който се казвал Фамир, също измежду първите в града по знатност, богатство и красота. Ала думите на светия апостол подействали силно на девойката. Тя приела тайно християнската вяра. Отказала се да встъпи в брак и решила да посвети на Бога целия си живот. Майката, като узнала, че Текла е приела християнската вяра, се разгневила много. Повикала Фамир и му се скарала, че не се грижи за годеницата си. Той се опитал с нежност да привлече отново девойката към себе си. Но тя оставала равнодушна и студена. Майката ту се гневяла и се отнасяла жестоко към нея, ту я молела със сълзи да не се отказва от женитбата, която й обещавала и знатност, и богатство, и всички радости на света. Но Текла оставала непреклонна. За нея вече не било възможно да се върне към езическите суеверия и да се омъжи за езичник, когато сърцето й се стремяло към друг живот, отдаден всецяло на Бога.
Жалба
Като видял, че всичко е напразно, Фамир подал жалба до градоначалника против апостол Павел. Началникът повикал Христовия ученик и заповядал да го затворят в тъмница, докато го изправи на съд. Когато Текла чула, че апостолът е затворен в тъмница заради нея, решила да отиде при него. През една нощ тя подкупила стражата да я пусне и останала при свети Павел да му служи тъй, както дъщеря служи на своя баща. Това се разчуло и младата жена била осъдена да бъде жива изгорена на клада.
Знамение
По време на екзекуцията изведнъж завалял проливен дъжд с такава силна градушка, че началникът и целият насъбрал се там народ избягали с голяма уплаха. Кладата сама угаснала, Текла слязла от нея невредима и напуснала свободно града. Чула, че апостол Павел бил освободен от затвора и изпъден от града, тя поискала да го намери и да продължи да му служи. Вън от града тя срещнала един негов ученик, който я завел при него. Като благодарили с радост на Бога за великото чудо, чрез което Текла била спасена, апостолите Павел и Варнава, Павловият ученик и Текла тръгнали на апостолско пътешествие за Антиохия.
Антиохия
Когато пристигнали, един от градските велможи на име Александър видял хубавата Текла и поискал да се ожени за нея. Тя му отказала, но любовта на мъжа се превърнала в силна омраза. Решил да я погуби, той уведомил градоначалника, че Текла е християнка. Текла била осъдена да бъде изядена от зверовете в цирка.
На другата сутрин тя била заведена на смърт, но зверовете не се докоснали до светата девица. Мнозина изсред тълпите почнали да славят истинския бог, когото Текла проповядвала.
Градоначалникът заповядал да отведат праведната и наредил зверовете да не бъдат хранени до другия ден. Тогава Текла била доведена отново на арената. Пуснали мечка и лъв. Раздразнени от глад, зверовете изскочили яростно от своите клетки. Но като я видели, дошли кротко при нея и легнали при нозете й. Главният началник, заобиколен от другите велможи, не се покорил на Господнята сила. Той заповядал да хвърлят девойката в яма, пълна със змии и отровни насекоми. Тя излязла и оттам невредима.
Заредили се мъчения, които не сломили волята на света Текла. Управителят най-после се уплашил от Божията сила, която я пази Свише, и я пуснал на свобода.
Чудотворно аязмо блика в пещерата й
След освобождението си Текла пожелала отново да придружи апостол Павел, но той не се съгласил. С неговото благословение тя се заселила в пустинно място на една планина до днешния сирийски град Маалюля. Мислела да прекара живота си в самота, пост и молитва. Мнозина идвали при нея да се поучават и водили своите болни близки, които Текла с Божията помощ изцерявала. Обърнала много езичници към вярата в Христа Бога. Така тя прекарала много години още в молитва и добри дела. Починала в дълбока старост. Там и днес блика лечебно аязмо със светена лековита вода. Според светото й житие веднъж римски преследвачи били по дирите й. След молитвите й към Господ планината се разтворила пред нея и така я скрила, а в този миг под краката й бликнала вода и прикрила следите й.
Константин Събчев
