Н а 18 октомври християнският свят тачи паметта на Свети апостол и евангелист Лука. Той се е родил в сирийския град Антиохия, прославена с науките и изкуствата. В едно от посланията на Свети апостол Павел се казва: "Поздравява ви Лука, многообичният лекар“ (Кол. 4:14). Виждаме, че е изучавал лекарското изкуство, а преданието удостоверява, че бил и живописец. Несъмнено е също, че е получил добро образование, защото гръцкият език на писанията му е много по-чист и правилен, отколкото езикът на останалите новозаветни писатели.
Приобщаване
Когато слухът за чудесата и учението на Господ Иисус Христос се разпространил от Галилея по цяла Сирия и околните места, тогава и Лука дошъл от Антиохия в Галилея, където Господ Иисус Христос започнал да сее семената на Своето спасително учение (Мат. 4:24-25; Лук. 4:37). Тези семена намерили добра почва в сърцето на Лука и принесли стократни плодове. Скоро той бил удостоен да бъде приет в лика на Седемдесетте Христови апостоли и получил от Господа напътствени наставления и власт да върши чудеса, започнал да ходи "пред лицето" на Господа Иисуса, като проповядвал настъпването на Царството Божие и приготвял път за Христа Спасителя.
Йерусалим
В последните дни от земния живот на Спасителя Свети Лука се намирал в Йерусалим, плачейки за своя Господ, Който приел доброволни страдания. Вероятно по време на разпятието Му сред другите, които познавали Христа, се намирал и Лука и, застанал "надалеч", със скръб гледал Разпнатия (Лук. 23:49).
Като скърбял за смъртта на своя учител и недоумявал по повод Неговото Възкресение, за което му съобщили жените мироносици, Лука заедно с друг ученик на Господа - Клеопа, вървял от Йерусалим в Емаус и по пътя се удостоил да стане спътник на Онзи, Който е "пътят и истината, и животът". Учениците вървели и разговаряли, когато към тях се приближил Самият Иисус и тръгнал заедно с тях. След Възнесението Господне свети Лука пребивавал известно време заедно с другите апостоли в Йерусалим, а после според преданието се завърнал в родината си Антиохия, където вече имало много християни. По пътя той проповядвал в Севастия (столицата на Самария), където се намирали нетленните мощи на свети Иоан Предтеча. Когато си тръгвал оттам, Свети Лука поискал да вземе със себе си мощите и да ги отнесе в родината си, но местните християни, които усърдно почитали Господния Кръстител, не му позволили да направи това. Тогава Свети Лука взел само дясната му ръка, под която някога преклонил глава Самият Христос, приемайки кръщението от Йоан Предтеча. Йоан Златоуст вижда в това и указание за посвещаването на Свети Лука за епископ.
Мисия
С това безценно съкровище апостолът се завърнал в родния си град, но скоро го напуснал, за да стане спътник и съратник на Свети апостол Павел, който според преданието му се падал далечен роднина. Заедно с апостола свети Лука тръгнал да проповядва в Гърция и бил оставен от него да утвърди и устрои Църквата в македонския град Филипи (близо до днешния Ксанти в Северна Гърция), и в течение на няколко години се трудил за разпространяването на християнството в Македония (Деян. 20:6).
Когато апостол Павел в края на своето трето апостолско пътешествие отново посетил Филипи, по негово поръчение и по избора на всички вярващи Лука отишъл в Коринт, за да събере милостиня за бедните християни от Палестина.
След като събрали милостиня, свети Лука и апостол Павел се отправили в Палестина, като посещавали по пътя си църквите от архипелага, по бреговете на Мала Азия, във Финикия и Иудея. Когато апостол Павел бил взет под стража в палестинския град Кесария, Свети Лука останал с него. Той не го оставил и тогава, когато апостолът бил пратен в Рим на съд при кесаря. Заедно с него понасял всички трудности на пътешествието по море, като се излагал на опасност дори да изгуби живота си .
Рим
В Рим Свети Лука написал своето Евангелие и книгата „Деяния на светите апостоли“. В Евангелието той изобразил земния живот на нашия Господ Иисус Христос не само въз основа на това, което сам видял и чул, но и като вземал предвид всичко, което са предали "ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото" (Лук. 1:2) (13). Свети апостол Павел го ръководел в това дело и после одобрил написаното от него Евангелие. Също така и книгата „Деяния на светите апостоли“ била написана според църковното предание по повеление на апостол Павел. След две години, прекарани в римска тъмница, апостол Павел бил освободен и напуснал Рим. Може би Свети Лука както и преди, така и сега, с лекарското си изкуство облекчавал болестите на апостола затворник, който според Църковното предание страдал от главоболие и други телесни недъзи.
Той посетил някои от църквите, които основал преди. Свети Лука го съпътствал и в това пътуване. Но скоро император Нерон започнал в Рим жестоко гонение против християните. По това време апостол Павел за втори път посетил Рим, за да ободри и подкрепи преследваната Църква със словото и примера си и ако бъде угодно на Бога, да сподели с вярващите мъченическия венец. Свети Лука и сега не изменил на своя учител и само той от всички съратници на апостола бил с него в това толкова тежко време. Много вероятно е свети Лука да е бил свидетел и на мъченическата кончина на апостол Павел в Рим. Както повествува църковното предание, след смъртта на апостола той благовестявал Христа в Италия, Далмация, Галия и особено в Македония, където и преди се трудил няколко години, а също и в Ахея (днеша средна Гърция).
Вече в преклонни старини апостол Лука предприел пътешествие в далечния Египет и тук понесъл много трудности и огорчения заради славата на светото Иисусово име. В Александрия той ръкоположил за епископ Авилий на мястото на Аниан, ръкоположен от евангелист Марко, който служил 22 години. Като се завърнал в Гърция, той отново устроил в областта Беотия, строил църкви, ръкополагал свещеници и дякони, изцелявал болните телесно и душевно.
Подобно на Апостол Павел, и свети Лука се подвизавал с добрия подвиг, пътя свършил и вярата опазил. Той починал на 84-годишна възраст с мъченическа смърт, обесен поради липсата на кръст на едно маслиново дърво.
Мощи
Честното му тяло било погребано в Тива, главния град на Беотия. Светите му мощи, подаващи много изцеления, се пазели там до втората половина на четвърти век, а после били пренесени в столицата на Източната империя Константинопол.
За местонахождението на мощите на светия апостол Лука станало известно през четвърти век по изцеленията, които се извършвали тук. Особено много изцеления имало за страдащите от болести на очите. Като ознаменуване на лекарското изкуство на Лука Господ пращал във вид на дъжд на мястото на погребението на светия апостол целебен "колурий", лекуващ очните болести.
Синът на равноапостолния Константин Велики, император Констанций ( 337-361), научил от един ахейски епископ, че тялото на Свети Лука почива в Тива, и пратил управителя на Египет Артемий да пренесе мощите на Свети Лука в столицата и той с голяма тържественост изпълнил това. След превземането на Цариград от кръстоносците през 1204 г.
части от мощите ми били пренесени в различни градове на Западна Европа. Честната глава на светеца днес се пази в катедралата „Свети Вит“ в Прага.
Болен оздравява, носейки ковчега му
По време на пренасянето на светите мощи от морския бряг в храма станало чудо. Някой си Анатолий, евнух, прислужник на царя, бил болен от неизлечима болест. Той похарчил много пари за лекари, но не могъл да получи изцеление и сега с вяра в чудодейната сила на честните мощи на апостол Лука започнал да моли светия за изцеление. При това той се приближил до честния ковчег на светеца и помагал да го носят, доколкото имал сили. И едва изминал няколко крачки, болестта го оставила. После той с радост носел ковчега до храма на светите апостоли, където мощите на Свети Лука били положени под престола заедно с мощите на светите апостоли Андрей и Тимотей. Тук светите мощи подавали много чудеса и с особена любов били почитани от православните християни.
Пръв изобразил Богородица
Древните църковни писатели съобщават, че удовлетворявайки благочестивото желание на първите християни, Свети Лука пръв изписал с бои образа на Пресвета Богородица, държаща на ръце Предвечния Младенец, нашия Господ Иисус Христос, а после създал и други две икони на Пресветата Божия Майка.
Той изобразил на дърво и светите първовърховни апостоли Петър и Павел и с това положил началото на изобразяването на светите икони за слава на Бога, на Света Богородица и на всички светии, за украшение на светите църкви и за спасение на вярващите, които благочестиво ги почитат. В Успенския събор в Москва се пази иконата на Божията Майка, наречена Владимирска, която според преданието също е била нарисувана от Свети Лука. Затова той е смятан за покровител на художниците.
Манастир на Свети Иван Рилски носи името му
Името на евангелиста носи един от най-старите манастири у нас - Граничкият, разположен в северното подножие на Осоговската планина, в местността Пустия манастир. За него се предполага, че е основан през X век, което се подкрепя от названието на местността, в която е построен. На същото място са разкрити основи на по-ранни сгради, а в близост се намира средновековната крепост "Граница". Запазено е предание, че в манастира е пребивавал Св. Иван Рилски. Обителта е многократно разрушавана от турците. Последното й възобновяване е през 1948 г. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси възобновители на обителта - Йоасаф, Давид и Теофан.
