К ръстопът на Божествени сили и тайнства. Така с две думи може да се опише уникалният Музей на религиите „Ески джамия” в самото сърце на осемхилядолетната Стара Загора. Който е вдишал атмосферата на този единствен по рода си в България комплекс, няма как да не се върне, да не пожелае отново да се почувства сякаш закрилян от витаеща тук тайнствена енергия на светци и на самия Бог. Местни хора вярват, че това място е своего рода енергийна зона, която зарежда със сили и жизненост, прогонва лошите мисли от умовете и злото от душите. За това хора редовно посещават святото място за молитва или релакс.
Приемственост
„Няма друг такъв център у нас, в който да са налични доказателства за приемственост между четири различни култови и религиозни системи. „Ески джамия“ е един от най-забележителните исторически обекти от османо-турската епоха. През 2011 г. по проект на Оперативна програма „Регионално развитие” на ЕС е завършена реставрацията на историческите находки и стенописите.
Четири религиозни култа се преплитат на това сакрално място.
Тогава е открит и археологическият комплекс Музей на религиите“, разказа пред „Телеграф: Чудеса и Вяра“ Петьо Мирчев, уредник в Регионалния исторически музей. По думите му като мюсюлмански храм сградата съществува от 1409 г., както гласи надписът, издялан върху камък над вратата. При археологически разкопки в началото на ХХI век обаче става ясно, че зад стените на забележителния храм се крие хилядолетна история.
Освободителна война
„Ески джамия“ е единствената оцеляла изцяло сграда в Стара Загора след Руско-турската освободителна война. През 1878 г. е била осветена и около година използвана за християнски ритуали – кръщенета, венчавки, опела и прочие.
По фреските могат да се открият не само мюсюлмански, но и християнски символи от времето на робството.
„По онова време четирите християнски храма в Стара Загора са били напълно сринати. След боя на 19 юли 1877 г. градът е опожарен и буквално разрушен до основи от башибозушки чети. Войската на Сюлейман паша излязла от контрол. Избитите българи са над 16 000“, разкрива подробности Петьо Мирчев.
Документи
След Освобождението няма запазени документи, които да доказват, че тук е имало църква. Но хората са знаели – тяхната историческа и родова памет е съхранявала поколения след поколения спомена за храма, вграден в основите на „Ески джамия“. Благодарение на археолога Димитър Янков, който работи в периода 2001 – 2009 г., в молитвения дом на джамията са намерени останки от средновековен християнски храм. Доказва се, че е построен доста преди джамията през Х-ХI век. „Бил е неголям, еднокуполен. Около него са открити над 60 гроба – явно е била погребален храм“, разказва Мирчев.
Скрити
„Счита се, че зографите, изписали стените на ранносманската еднокуполна джамия, са били българи. Това се забелязва дори с просто око – по цветовете и някои от мотивите. При реставрацията на величествения купол специалистите забелязали „скрити” християнски елементи в рисунъка. Едва ли е случаен ефект това, че в едно от пространствата на синия фон сякаш има малка църква с кръст върху покрива. Мюсюлманският храм е ориентиран по посоките на християнската църква, уточнява историкът и допълва: Когато започват да стоят джамията, църквата вече е полуразрушена. Предполага се дори, че години преди това не е била използвана. Но можем смело да кажем, че джамията е изградена върху основите на християнския храм и е била действаща до 20-те години на ХХ век.“
Светилище
Съвсем наблизо пък са останките от тракийско езическо светилище от II-III век. „В него са почитали Тракийския конник – най-таченото тракийско божество. Непосредствено до външните зидове е разкрита ритуална яма от ранножелязната епоха. Доказва го намерената керамика, която може да се отнесе към края на тази епоха. Останките от светилището свидетелстват, че това е място, почитано от предците ни в продължение на близо две хилядолетия“, разказва уредникът. Всички те са съхранени в интериора на музея. Най-запазена е архитектурата на мюсюлманския храм.
Легенда
„След създаването на „Ески джамия“ в началото на XV век в спомените на пътешественици тя се споменава като храм в Ески Заара. С нея е свързана и една легенда за въстание на българите в града около 1402 г., но това не се потвърждава от намерени строителни надписи“, разкрива Петьо Мирчев. Прелюбопитно според него е, че близо до джамията пред 1997 г. е открита баня – останките ѝ са източно от сградата.
Паметник
Още през 1927 г. „Ески джамия“ е обявена за „старинен паметник“ според тогава действащия Закон за старините. По-късно получава статут и на архитектурен паметник на културата. Отделно стенописите ѝ са прогласени за художествен паметник на културата от национално значение.
Археолозите локализираха средновековна църква, съществувала между X и XIII век.
След 70-те години, когато се правят проучвания на култовата сграда, са открити останките на средновековната църква. Намира се под нивото на самата джамия. А след още по-щателно проучване се откриват и останки от светилище на Тракийския конник, както и остатъци от яма от ранножелязната епоха.
„От 1944 до 1989 г. сградата е безстопанствена. През 90-те години и най-вече след 2001 г. се осъществяват подробни археологически и проучвателни дейности.
Избухнал пожар около 1856 г.
Правени са няколко реконструкции на „Ески джамия“. Първата е още преди Освобождението – свързана е с пожар около1856 г., избухнал в търговската част на тогавашния град. Втората е след 1881 г. и в най-ново време следват най-вече укрепителни дейности – за да стигнем до периода след 2009 г., когато се предприема цялостна реставрация и консервация преди всичко на стенописите.
Уникални елементи и дърворезба очароват посетителите.
„Не са били съвсем добре съхранени и са били нужни доста усилия от страна на реставраторите“, отбелязва Мирчев. Но е категоричен: „Няма никакъв елемент на фантазия, точно така са изглеждали в оригиналния си вид. Почти незабележими сред сложната плетеница от орнаменти са открити пейзажи, човешки фигури и малка църква с кръст.“
Уникални елементи и дърворезба очароват посетителите.
ВКС: Остава държавна собственост
Тези дни мюсюлманско изповедание – София, получи отказ да му бъде върната собствеността на старозагорската „Ески джамия“ и терена, върху който тя е построена. Това стана ясно тези дни от окончателното решение на ВКС, с което той оставя в сила волята на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Старозагорския окръжен съд.
Апелативен съд – Пловдив, прие, че не е установено старозагорската мюсюлманска вероизповедна община да е станала собственик на сградата „Ески джамия“ и дворното ѝ място на посочените от ищеца правни основания, както и че те са й били отнети в периода 9 септември1944 г. – 1989 година, припомнят наблюдатели. Заради това Мюсюлманското изповедание също не може да придобие правото на собственост върху тях по силата на правоприемство, коментират юристи. Дори имотът да е бил отнет незаконно, неговото предназначение е дотолкова съществено променено, че вече не съществува реално до размерите, в които е бил отнет, смятат висшите магистрати.
Елена Дюлгерова
