Н а 20 януари Църквата почита паметта на последния български средновековен патриарх - Свети Евтимий Търновски.
Атон
Според житието му той е роден около 1327 г. в Търново и според някои източници произхожда от знатния род Цамблаковци. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Когато през 1363 г. Теодосий заминава за Цариград, той взел със себе си четирима от своите ученици, между които на първо място е бил Евтимий. Теодосий обаче умрял много скоро и Евтимий отишъл в знаменития цариградски манастир "Студион". По-късно той поема за Атон, към лаврата на Свети Атанасий Атонски. Наклеветен, че крие в килията си някакво голямо съкровище на българските царе, е разследван лично от византийския император Йоан V Палеолог. Евтимий, макар и невинен, бил заточен на остров Лимнос. Освободен от заточението, той се прибрал в българския Зографски манастир, откъдето се завърнал в родината си през 1371 година.
Учител
Свети Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил църквата "Света Троица". Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир. Там той поставя основите на Търновската книжовна школа. Свети Евтимий установява правила за правопис и поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език. Известни са десетки съчинения на патриарх Евтимий - литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки. Григорий Цамблак сравнява делото на Свети Евтимий със стореното от законодателя Моисей и от египетския цар книголюбец Птолемей.
Защитник
През 1375 г., след смъртта на патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за негов наследник. Като привърженик на исихазма той се бори с ересите и с упадъка на нравите и получава известност в целия православен свят. Мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
През пролетта на 1393 г. султан Баязид I обсажда Търново. Ето как описва това Григорий Цамблак: „Варварският цар... ненадейно нападна града - не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Цар Иван Шишман по това време събира войски около Никопол и патриарх Евтимий ръководи защитата на Търново. След тримесечна обсада, на 17 юли 1393 г. турците превземат столицата. Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“.
Смелост
Патриарх Евтимий с истинска пастирска смелост се явява пред завоевателя, за да моли пощада за мирното население. Неговата осанка и светла личност внушили почит у Баязид. Така патриархът получил обещание, че ще се изпълни молбата му. Но вместо това са избити 110 столични първенци, събрани с измама в една от градските църкви. Тогава патриархът смело изобличил коварния владетел, който не щадял своите нови поданици и не уважавал своята собствена дума. Заради тази му дързост султанът осъдил българския патриарх на смърт чрез посичане.
Обаче става чудо, дало на народа сила да не губи упованието си в Божествения промисъл - ръцете на палача са вцепенили и мечът паднал на земята. Смутен от станалото, султанът помилвал Евтимий.
Една от големите заслуги на патриарха е, че е автор на житията на четирима български светци. Той събира сведения за: Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Филотея Темнишка, известна и като Филотея Търновска, и Петка Търновска.
Родопски села спорят за гроба му
Официално се смята, че Свети Евтимий умира през 1402 - 1404 г. в Бачковския манастир, където е изпратен на заточение от султана. Историците и археолозите обаче твърдят, че това е само една от многобройните версии за мястото на неговата кончина. В запазените документи само се казва, че бил изпратен в Македония, като тогава под това понятие са се разбирали днешните Беломорска и Одринска Тракия, включително Родопите. Там е още живо преданието, че митрата на патриарха и до днес дава лек на хората, твърди професор Николай Овчаров. Слухът тръгнал през 30-те години на миналия век, когато при градежа на джамия в село Бенковски майсторите се натъкнали на богато погребение на висш християнски духовник. Друго потенциално място, където може да е погребан патриархът, е голямата средновековна църква край Добромирци. Според професора тя е част от голям манастирски комплекс, който е възможно да е бил и последният дом на Св. Евтимий. За това обаче претендира и село Гела - в манастира, на мястото на който днес е изградена църквата „Света Троица“. При нейния строеж в началото на миналия век е открит гроб на висш църковен служител. Той бил погребан в седнала поза и държал в ръката си скиптър във формата на две змийски глави и златна огърлица.
