Н а 14 януари целият християнски свят почита паметта на Светата равноапостолна Нина. Имен ден празнуват всички жени, носещи нейното име. На същия ден тя се почита и от католиците. В Западна Европа светицата е позната и като Кристина, Кристияна (т.е. християнка).
С нея се свързва с една чудотворна реликва, наричана
кръста на Света Нина. Днес той заема централно място сред свeтините на Грузинската православна църква, тъй като именно Св. Нина донася християнството в тази страна.
Мцхета
Дълги години кръстът се е намирал в древната столица Мцхета. След това, по врeме на арабските, персийски и османски нашествия, го криели на най-различни места. През 1749 г. грузинският митрополит Роман, заминавайки за Русия, тайно го взел със себе си и го поверил на живеещия там грузински престолонаследник Бакар. Век и половина кръстът се пазел в имението на грузинските царе в село Лисково, Нижгородска губерния. След присъединяването на страната към Русия през 1801 г. той бил поднесен на император Александър I като дар. Той обаче заповядал реликвата да бъде върната в Тбилиси, където се пази и до днес в Сионската катедрала.
Житие
Данните за живота на светицата в източната и западната църква се различават, като за година на раждане се посочва периодът от 280 до 296 г. сл. Хр., а за година на кончината й - 332, 335 или 340 г.
Нина е родом от Кападокия, в знатно семейство на римския военачалник Завулон и майка Сосана (Сузана). И двамата са били тайни християни по времето на гоненията на Диоклециан и неговия съуправител Максимиан. Знае се още, че по баща Нина е била роднина на Свети великомъченик Георги, а майка й е сестра на Йерусалимския патриарх Ювеналий.
На 12-годишна възраст тя с родителите си отива към Йерусалим. Баща й раздава богатството си и става отшелник, а майка й - дякониса към храма на Гроба Господен. Самата Нина е дадена за отглеждане и обучение на благочестивата старица Ниофора, която я възпитава в християнска вяра. От нея Нина научава, че Хитонът Господен се намира в Иверия, област в днешна Грузия. Тя изпитала огромно желание да посети тази страна, за да му се поклони и започнала горещо, да се моли за сбъдване на желанието си.
Мисия
Една нощ насън й се явява Богородица и й съобщава, че й е отредено да обърне езическата страна Иверия в християнска вяра, като й дала кръст от сплетени лозови пръчки. Събуждайки се, Нина действително държала кръст от сплетени лозови пръчки в ръцете си, зарадвала се и побързала да сподели знамението със своя чичо Йерусалимския патриарх, който я благословил за апостолския подвиг. Освен това Нина била надарена и със способността да лекува с молитва и със силата на своята вяра.
Лечителка
Така Нина тръгва към днешните грузински земи с група от 35 благочестиви девици, водени от Света Рипсимия. Те обаче са били преследвани както от Диоклециан, така и от царя на все още езическа Армения - Тиридат III. Единствена Нина по чудодеен способ успява да се спаси от мъченическа смърт и пристига благополучно в град Мцхета, тогавашната столица на Иверия. Намира подслон в семейството на царския градинар. Научавайки, че съпругата му е бездетна, успява с горещи молитви да я изцели от безплодието.
В тази страна започва да проповядва благата вест за Христос Спасител и същевременно се отдава на лечителска дейност. Мълвата за нейните неземни способности скоро достига до грузинската царица, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви праведницата успява да й върне здравето, което кара царицата да повярва в Христа. Предполага се, че това е станало през 314 г.
Знамението
Въпреки това под влиянието на езическите си съветници царят на Иверия Мириан III решил да погуби Нина. Според едни предания, докато се опитвал да измисли подходящо наказание за нея, а според други - просто по време на лов, владетелят и свитата му внезапно ослепели. В ужас царят се обърнал за помощ към върховния си бог Армази, но напразно - тъмата се разпростирала навред. Като последна възможност той се помолил на „бога на Нино”, т.е. на Иисус Христос, и тогава мъжете прогледнали отново. Датата на събитието е 6 май 319 г., когато от територията на Кавказ било наблюдавано пълно слънчево затъмнение. Една версия реди, че астрономическото събитие не случайно е съвпаднало с изцелението на царя, защото така чудото на Бога е било запомнено от поколенията.
В края царят сам приема светото кръщение, а през 326 г. християнството влиза в цялата страна. Така Грузия става втората след Армения държава в света, където християнството става официална религия.
Мощите й са в манастира „Бодбе“
Според преданията Света Нина продължила своята проповедническа и мисионерска дейност в по-отдалечени райони. Тогава цар Мириан започва строителството на първата християнска църква през 334 г., завършена през 379 г. Днес на нейно място се издига катедралният патриаршески храм „Свети Цховели“ в Мцхета. Към края на живота си кръстителката се оттегля в планинския проход Бодбе, където умира в една шатра. Мощите й днес се намират в женския манастир „Свети Георги“ ( или манастир „Бодбе“), изграден през IX век в областта Кахетия. На 14 януари тук идват поклонници от цял свят. Има и лечебен извор, в който се влиза само с бяла риза.
Константин Събчев
