Р азкопките под църквата на Божи гроб в Йерусалим продължават вече трета година. Археолози от университета „Сапиенца“ в Рим откриха там следи от невероятна градина с маслини и лози, както и каменна кариера. Последната е била изоставена, след което изсечените дупки в скалите са използвани за гробище, а околната земя за земеделие.
Старият град
„Божи гроб се намира върху кариера – голяма част от Стария град на Йерусалим лежи върху нея“, разказва в интервю за „Таймс ъф Израел“ водещият археолог Франческа Стасола. Тя разяснява, че кариерата е била активна още през желязната епоха.
Каменна кариера и ниви е имало тук във времената на Христос.
„Хълмът на Голгота – мястото, където е бил разпнат Исус Христос – се е издигал над вдлъбнатината, създадена от добива на камъни“, описва италианският учен. На някои места дъното на кариерата е достигало дълбочина от 25 до 30 метра. Днес част от скалата Голгота минава под целия храм, като даже може да се види в гръцкия православен параклис.
Градина
Другото откритие, което учените наскоро оповестиха, е, че преди около 2000 години маслинови дървета и лози са растели на мястото на Божи гроб. А това допълва нестихващия дебат дали погребението на Исус наистина съвпада с издигната по-късно църква.
Новата находка на практика съвпада с описанието на района, включено в Евангелието от Йоан: „А на мястото, дето беше разпнат, имаше градина; и в градината - нов гроб, в който никога преди не беше полаган човек. Там положиха Исус“.
„Евангелието споменава зелена площ между Голгота и гробницата и ние идентифицирахме тези обработваеми ниви“, казва археоложката.
Самото наличие на маслинови дървета и лози е установено чрез археоботаничен и поленов анализ на проби, извлечени от разкопките под пода на древната базилика. Археологическите пластове подсказват, че нивите са от предхристиянската епоха, но радиовъглеродни тестове все още не са правени. „Знаем, че районът вече е бил част от града по времето на император Адриан, когато римляните построили Елия Капитолина“, разказва проф. Франческа Стасола. Тя визира римския град, издигнат върху руините на Йерусалим през първата половина на II век сл. Хр., когато градът е преименуван.
Пасха
След тазгодишната Пасха разкопките в църквата „Възкресение Христово“ вървят на пълни обороти. Според археологическата карта те засягат ядрото на Божи гроб. Разбира се, екипът, работещ нонстоп на смени от по 10-11 човека, пипа доста внимателно, като целта е да не се наруши поклонническият ритъм. Храмът се радва на около 4 милиона посетители всяка година. Диаметърът му надвишава близо 1500 метра и е построен върху римски храм, посветен на богинята Венера, през 335 г. сл. Хр. Любопитен факт гласи, че едва по време на строителството през IV век е разкрито това, което се смята за гробницата на Христос. А тя отговаря и на друго условие, намирала се е извън стените на библейския Йерусалим.
Борби
До разкопките се стигна през 2019 г., след десетилетия вътрешни борби. Накрая
трите централни религиозни общности, управляващи Божи гроб, Православната патриаршия, Кустодията на Светата земя (католиците) и Арменската патриаршия, се споразумяха за значителни ремонти, които да подменят мраморния под на сградата, датиращ предимно от XIX век. Паралелно с това управата на църквата „Възкресение Христово“ реши да разреши и археологическите разкопки под пода.
Паралелно с разкопките върви и реставрация на мраморния под.
Сега, разхождайки се из църквата, човек не може да не забележи временния под, положен, за да се гарантира, че хората могат да продължат да я посещават, докато някои ъгли са затворени. За да осигурят максимална достъпност до обекта по време на разкопките, Стасола и нейният екип разделят района на несвързани зони. Копаят ги една по една и покриват всяка от тях отново, преди да започнат следващата. Благодарение на новите технологии накрая в университета те сглобяват цялата картинка, виждайки я в цялост.
Структура
Първата структура на храма е издигната през IV век от Константин, първия император, приел християнството. Църквата е била опожарена от персите през VII век. После е атакувана от халиф Ал Хаким през 1009 г. Личи значителна реставрация по време на кръстоносното управление през XII век, което на практика дава на църквата сегашния ѝ вид. Според Стасола скритите слоеве под пода, подобни на страниците на книга, предлагат изключителна хроника на историята на Йерусалим, започваща с желязната епоха (1200-586 г. пр. Хр.).
„По време на разкопките открихме керамика, лампи и други предмети от бита, датиращи от този период“, информира археоложката. Разкрива, че са се натъкнали на кръгли основи под едикула – структурата, покриваща погребалното каменно ложе, където тялото на Христос е било помазано и завито в саван. „Това е интересно, защото най-древните изображения на едикулата, които датират от V и VI век, я описват като кръгла. Следователно вярваме, че тази кръгла основа е била част от оригиналната структура, построена от Константин“, допуска шефката на разкопките в църквата над Божи гроб.
Откриха курбани и монети от IV в.
Не е тайна, че курбаните датират още от библейски времена. Любопитно е, че археолозите сега изровиха стотици животински кости, изклани и изядени през хилядолетията от свещеници и поклонници.
Археолозите работят под зоркия поглед на монасите - пазители на Божи гроб.
Друго откритие, което със сигурност датира от IV век, е съкровище от монети, извадено в източната част на днешната ротонда. Най-ранната монета от имането е сечена при император Констанций II (337-361 г. сл. Хр.), а най-късните пари са от Валент (374-378 г. сл. Хр.).
Любомир Старидолски
