Н а 1 септември се полага началото на църковната нова година. Причините светската нова година и църковната да се разминават са свързани, както със събитие от живота на Спасителя Иисус Христос, така и със стари легенди, пак идващи от вярата.
Според Евангелието на Лука на този ден Иисус е влязъл в синагогата в Назарет и прочел думите, писани в Стария завет, в книгата на пророк Исаия: "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените. Да проглася благоприятната Господна година“. Заради тези последни слова на пророка, прочетени от Месията, християните разчели знамение кога да честват своята нова година.
Земеделски календар
Сега по нашите ширини започва земеделската нова година, когато стартират есенната оран и сеитба и събирането на орехи. Но още Старият завет ясно показва, че деветият месец е по-специален. В месец септември Свети пророк Моисей слязъл от планината Синай, осиян от Божествена слава, носейки скрижалите на Закона, дадени от Самия Господ. През септември е построена Скинията на Завета в стана на израилтяните и пак през септември първосвещеникът, един-единствен път в годината, е влизал в Светая Светих да принася служба, „и то не без кръв… за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание”.
Има обаче и друга причина да се чества началото на църковната година точно сега. Счита се, че именно в този месец водите на потопа започнали да намаляват и Ноевият ковчег се установил на Араратските планини.
Римска крепост в турския град Изник мястото на Първия вселенски събор, свикан от Константин Велики.
Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор през 325 г. в Никея (дн. Изник, Турция). Това станало по времето на цар Константин Велики. След като победил Максенций, той изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в юдейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година.
Мартенско
Във Византия обаче църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток, е било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – Св. Благовещение. Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.
Новата година в древността се е свързвала с „началото на индикта“. През VI в., по времето на имп. Юстиниан I, във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (от лат. indictio – обявяване). Това са периоди от петнадесет години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума „индикцио“ в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора е започвала новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Но по-важното е, че официалното византийско изчисляване, т.нар. индиктиони на Константин Велики, е тръгнало именно на 1 септември 312 г.
Петър I я забрани
Интересна е съдбата на църковната нова година в православна Русия. Там въпреки приемането на християнството до XV век Новата година е започвала на 1 март. Тогава е започвала Новата година във всички руски летописи, включително и на преп. Нестор. Въпреки това влиянието на византийската традиция е било силно, защото и на 1 септември се е провеждало специалното богослужение, с което византийците са ознаменували Новата година.
С указ на Петър I Новата година се прехвърля на 1 януари; за последен път новогодишното църковно богослужение се е провело през септември 1699 г., в негово присъствие. От следващата 1700 г. специален богослужебен чин вече не се извършва, а отбелязването на църковната година става с молебен след литургията.
