Отец Ириней Митов служи в село Чепинци и в Обрадовския манастир „Св. Мина“ в столичния кв. „Бенковски“.
Младият свещеник е родом от софийското село Негован, женен, с две деца. Завършва Софийската духовна семинарния, има магистратура и в Богословския факултет. През 2009 г. е ръкоположен за свещеник. Има и техническо образование - информационни технологии. Заедно с таланта на проповедник то изглежда му помага, защото за кратко време духовникът успя да изплува в интернет джунглата. Там вече млади и стари го наричат Тик-Ток Попа по името на социалната мрежа, в която благовестява. Разговаряме с духовника за вярата и суеверието, за греха и политическите избори.
- Предстои празникът на Обрадовския манастир – св. Великомъченик Мина, подготвяте ли се за стълпотворението, което всяка година се случва там на 11 ноември?
- Както всяка година основната подготовка и акцент тук е върху богослужението, от една страна, и, от друга, как да приемем потока от миряни за празника на 11 ноември. Надявам се да осигурим всички условия да може безпроблемно да протече както службата и духовните мероприятия, така и поклонението в обителта.
- От десетилетия валят свидетелства за изумителни чудеса на това свято място. Вие имате ли обяснение за тези знамения и феноменални явления?
- Всичко идва от вярата в нашия Господ Иисус Христос. Тя е най-важното условие за какъвто и да е духовен живот. От нея вече произтичат чудесата, които я съпътстват като следствие. Разбира се, ние, като християни, не бива да наблягаме на тях, а по-скоро на благочестивия живот, на нашите постъпки и намерения, които също определят нашата вяра.
- В манастира се пази една икона на св. Мина. Тя се счита за чудотворна заради многобройните свидетелства за изцеление или решаване на един или друг житейски проблем подир молитва пред нея. За какво все пак се счита, че помага тя?
- Хората се молят пред нея за всичко - за задомяване, за детенце, за изцеление от здравословен проблем. И често биват чути. Но за мен чудотворните икони не са по-специални от другите, защото Господ и светиите могат да откликнат навсякъде. Всичко зависи от нашата вяра и отношението, с което пристъпваме в храма. Не бива обаче да се фиксираме само в чудесата, без да се вглеждаме в себе си, в своето покаяние и молитва, във всекидневното ни общуване с Бога и постъпките ни в живота. Самата вяра не бива да се изчерпва и само с посещението на църквата или поклонението пред тази или друга икона. Всяка сутрин в молитвата си ние трябва да задаваме нашата посока към Бога. Това е един процес на постоянен напън да се променяме към по-добро, като изповедта, причастието – църковните тайнства – ни помагат в този процес.
- А как се озова тази икона на свети Мина в Обрадовския манастир?
- Тя е дело на руския художник Михаил Малецки. Свети Великомъченик Мина се явил в съня му и сам поискал от него да го нарисува. След това светецът му казва и къде да отнесе иконата. Така по този чудесен начин през 1950 година Малецки донася иконата в България, след което тръгва да търси манастира. По пътя е карал иконата с каруца, но след като закъсва в калта, я е носил на ръце дотук, а тя не е никак малка. Оттогава иконата е при нас и има безброй чудеса, които е сътворила в живота на много миряни. Те са толкова много, че даже вече не ги записваме.
- Църквите по време на празници се пълнят с народ, но в делника на сутрешните и вечерните служби от липса на време или вяра няма почти никой. На фона на това вие отидохте при българина, като започнахте онлайн проповеди в хитовата социална мрежа Тик-Ток. Как ви осени тази идея?
- На първо място това е достъпна и актуална мрежа, чието съдържание по най-бърз начин стига до максимален брой хора. Дълго време преди това обаче наблюдавах, че ересите и лъжеученията са много активни в интернет – окултни практики, магове, будисти, различни протестантски деноминации. Православните християни, дори да не искаме, виждаме техните послания, които започват подпрагово да се насаждат у българския народ. Нямаше противовес и противоотрова за този процес. Усетих, че не бива повече да чакам и като свещеник реших да реагирам по този скромен начин. Започнах с кратки видео-поучения, с някакви насоки. После преминах към отговори на въпроси. Те варират от всекидневието и битовизми до такива, свързани с вярата. Ние всички работим на божията нива, която в нашия свят може да се каже, че вече е и в интернет. Независимо от времето или мястото нашето призвание и задължение като православни свещеници е да проповядваме истината, Божието слово.
- Случвало ли се е някой да се изповяда пред вас онлайн или да дойде после в храма и да пристъпи към църковните тайнства?
- Да, случвало се е първото, макар и не в истинския смисъл на това, защото истинската изповед е лична пред свещеника в църквата. Хората по-скоро изливат душите си в писма до мен в социалните мрежи. А онези, които имат желание да дойдат при мен в храма за молитва или изповед, аз ги изпращам при енорийския им свещеник.
- Защо?
- Защото така е редно, църквата да е здрава на енорийско ниво, там, където човекът живее. Там са тайнствата, там можем да направим изповед, да получим лично отношение и напътствие от духовника във всеки момент.
- Какво е наблюдението ви върху българина – вярващ, атеист или робуващ на суеверия?
- Българинът е вярващ, но по свой си начин. Вярата му е малко свободна, не обича да се вслушва в Църквата. Причината е, че сънародниците ни не обичат да следват някакви правила, да влизат в калъп. Затова може да се каже, че никак не сме религиозни. И точно заради това сме много лесна плячка за ереси и лъжеучения - липсва ни духовната основа, върху която да градим. Да, понятието религиозен човек не звучи добре в съвременния свят, доколкото се схваща като нещо, пропито от догми и канони, закостеняло, без жива вяра. Но това не е истина. Точно чрез каноните и догмите нашата вяра е останала жива и действена, те са опазили истината до наши дни. Ние вярваме, че нашата религия има апостолско приемство, т.е. идва от апостолите, които са ръкоположили своите епископи, те свещениците и така тази благодат се е предавала върху всеки духовник до наши дни. Така че да се твърди, че православната вяра или Божието слово са остарели и не са достатъчно адекватни на съвременността, е несериозно. Това е като да кажем, че математиката вече е остаряла и днес имаме нужда от нова или ни трябва някаква съвременна физика или химия.
- В едно свое видео задавате въпроси и на всеки мълчаливо размахвате пръст за отрицание. Може ли тук да се мотивирате? Да започнем например със „Защо човек не може да има сексуални отношения на 16 г.“?
- Първо нека да кажем, че плътските отношения не бива да се практикуват без венчило. В същото време законът не позволява сключване на църковен и граждански брак под 18 години. Така че светът го забранява. А сексуалните отношения е прието да бъдат в границите на брака и семейството. Това ограничение много затормозява и потиска младите и въобще невярващите хора. Всъщност то е полезно, стига да се спазва – ще подтикне младите хора да се женят по-рано, а не както е сега да чакат до 30-40 г, а дотогава да се отдават на грехове и да прекарват най-хубавите си години в нечестив живот.
Тази възраст 16 години я дадох и за това, че на нея младият човек трябва да мисли за уроци, за своето развитие, а не за връзки и други неща, както се случва в момента.
- Хормоните обаче кипят, отче, трудно е да се отсъди еднозначно...
- Така е, и това е нормално, но кипят и за вярващия човек, който се стреми да води благочестив живот. Аз призовавам да има стремеж към размисъл, да се взимат правилните решения. Още повече знаем, че на такава крехка възраст могат да се допуснат огромни грешки. Ето, една бременност на тези години може да обърка живота както на момичето, така и на момчето. Оттук идват ред други проблеми - абортите, изоставените деца в домовете за сираци. Всичко това може да се реши с правилното религиозно възпитание както в семейството, така и в училището. Родителите трябва да разговарят с децата си, като не бива да насърчават сексуалните отношения на такава незряла възраст.
- Страстите са големи и около политическите избори. Грешно ли е човек да се моли в църквата, искайки от Бога да вземе властта било в държавата или в даден град, както бе на местните избори?
- Всеки има право да влезе в църквата да се моли, та дори и после да спечели някакви избори. Това означава, че този човек има вярата, че ще успее да помогне на народа си. Въпросът е след това дали ще има дързостта да изпълни това, което е говорил и обещавал пред хората и пред Бога. От друга страна, избирателят трябва да знае, че няма как винаги да избираме правилните хора за даден пост. Но това, което е в нашите възможности, е да се молим за тях Господ да им дава разум и воля да взимат добрите решения. Още повече че за християните всяка власт е от Бога и независимо дали нашият човек стане кмет, ние сме длъжни да го подкрепяме с молитва. Да не бъдем лошо настроени, винаги да роптаем, да го обвиняваме, да го правим виновен. Не е честно и коректно. Защото тези хора носят своята отговорност и доста от тях наистина искат да помогнат на съгражданите си, на народа си.
- На битийно ниво изборите в София се сведоха до Адам или Ева. Кой е по-костелив орех пред греха и изкушенията?
- В общ план и двамата са склонни да грешат. Всеки човек е сътворен със свободна воля и това е едно от основните неща, които Бог иска да имаме. Едни имат сили да се борят с изкушенията, други лесно се отдават на греха, а трети просто могат да не вземат никакво решение относно греха, но и отказът от такова пак е решение и носи последствия.
- Аз не чух някой от кандидат-кметовете да говори за християнските ценности, за значимостта на семейството като умален модел на обществото ни, защо?
- Това е така, защото християнските ценности не са на мода днес. Да, някои може да се рекламират, че ги имат изначално, искайки да внушат, че те са в тях и ги ръководят, но дали това е така скоро ще разберем. Делата са истинският компас за християнина. Сега, като се замисля, всъщност напоследък доста от политиците и кандидатите за кметове говориха за честност, за почтеност, срещу корупцията, като някаква голяма цел, но за истинския християнин и човек това трябва да бъде нещо естествено, с което не бива чак толкова да се парадира.
Следва продължение...
Очаквайте във втората част:
-Как да различаваме чудото от магията
-Може ли християнин да се ожени за бежанка мюсюлманка
-Колко опасни са чуждоземните сувенири
-Какво да направим, ако сънуваме покойник
-Отворена ли е кутията на Пандора
Любомир Старидолски
