Отец Василий Сарян е предстоятел на столичния храм „Преображение Господне“. По повод новата 2023 г. разговаряме с духовника за библейското летоброене, за знаменията и пророчествата за Второто пришествие и възможния край на света, за който християните се готвят още от времената на Възкресението на Божия син Иисус Христос.
- Празнуваме Рождество Христово за 2023 път, но извън това летоброене в Църквата е познато и друго, библейско, от Сътворението на света. Според него сега сме 7531 г. Нашите владетели също са го ползвали, но откъде идва то?
- Това всъщност е еврейското летоброене от Свещеното писание. Светът като цяло знаем, че е по-стар, но едно тълкувание приема, че годините от Сътворението са онази история, която ние човеците знаем. Т.е. това е времето, в което, обръщайки се назад, можем да открием нещо от нас, било като паметници, писменост, като интелект. Разбира се, има и крайно ортодоксален възглед, според който извън тези години от Сътворението всичко останало като археология, история за стотиците хиляди и милиони години назад просто е една илюзия, която не съществува. Но ние няма как да разберем, още повече че науката, знаем, че в някои пунктове се доближава до религията, но по други тотално се разминава, особено когато говорим за Твореца.
- Всеки нов календарен цикъл априори се свързва и с апокалиптичните предсказания. Християнски пророци често са предупреждавали, че ако човекът не живее по установените от Бога закони, ще бъде наказан и често това се е случвало. Има ли такива пророчества/тълкувания и за нашето време?
- Първата и най-благодатна духовна канонична книга е „Откровението“, или т. нар. „Апокалипсис“. Св. Йоан Богослов го пише около 96 г., докато е бил заточен на остров Патмос, още преди да напише своето евангелие. В „Апокалипсиса“ той дава общи параметри за това, което има да очакваме да ни се случи. Св. Йоан обаче е труден за тълкувание, поради което в миналото много малко свети отци са си позволявали да търсят смисъла на виденията му. Има тук-там текстове, но в общи линии липсва цялостната картина. В наши дни добър пример в това отношение са трите тома на гръцкия архимандрит отец Атанасий Митилинеос (1927 - 2006), в които той тълкува прекрасно „Апокалипсиса“ от съвременна гледна точка. Всичко, което той е написал преди повече от 30-ина години, е сякаш писано вчера. В словото на ангела, диктувал на Св. Йоан, се говори за „сатанински дълбини“. Отец Атанасий тълкува, че още в първите дни след Възкресението на Божия син Дяволът не е останал равнодушен, като е правил опити християнството да не се разпространи по света или поне не правилно.
- И как се тълкуват тези „дълбини“?
- В тях прозират опитите на тогавашни духовни отци и религиозни течения да омаловажават или изменят Христовото учение. Не случайно тогава започват и първите зачатки на отровата наречена гностицизъм. Вселенските събори реално са били свиквани предимно заради появата на многото тежки ереси. Накрая отец Атанасий разтълкува, че в съвременния свят тези „сатанински дълбини“ са всичките секти, които съществуват, разпокъсването на Христовото тяло - Църквата и най-вече в масонството и неговото влияния над света. Той дава като примери и текстове на масонски молитви, говори за това, че членовете на това общество приемат, че има две божества, които са създали Вселената - единият е бога на доброто, а другият - бога на злото. Богът на доброто е бил лош, защото е искал да наложи на човечеството принципи, които да накарат хората да бъдат роби. Обаче богът на злото (Сатаната) се възпротивил и ето как той станал едва ли не първият революционер срещу опита да се наложи диктатура над Човечеството. Атанасий говори още за символите на масонството, за техните степени и ред други неща, които са модерни в момента.
- А как гледате на модерните конспиративни теории, които може би малко пресилено тръбят, че именно масоните дърпат конците на света в момента?
- А дали са само те, или има и още няколко уж тайни общества, които даже вече не се и крият.
Цялoто интервю четете на 4 януари (сряда) във в. Телеграф - „Чудеса и Вяра“ . Не изпускайте още уникални и интригуващи четива в списанието за духовност на България, което идва всяка сряда с вестник „Телеграф“.
Любомир Старидолски
