П ещерата на апокалипсиса на гръцкия остров Патмос привлича все повече поклонници. На 26 септември там се чества кончината (успението) на св. Йоан Богослов. Смята се, че именно тук апостолът получава своите видения, които записва в прочутата си книга Откровение (Апокалипсис). Малко след това завършва и земния си път на преклонните 105 лета.
Мястото
Пещерата се намира приблизително по средата на планината на остров Патмос в Егейско море, по протежение на пътя между селата Хора и Скала. В скалната дупка св. Йоан е живял около две години, след като дълги години преди това се е грижел за Богородица по заръка на нейния син Исус Христос. Постепенно мястото се превръща в обект за християнско поклонение и до ден днешен е признато за свещено от Гръцката православна църква.
Пещерата днес е превърната в скална църква в чест на Богослова.
Свети Йоан от Патмос или Йоан Богослов е бил член на вътрешния кръг на Исус Христос или един от Дванадесетте апостоли.
Историята
Римската империя от своя страна смята ранните християни за странен култ, който е проблем за нейната цялост. През I век под римското управление на Домициан няколко последователи на Христос са били преследвани и заточени на остров Патмос. Прогонването през този период от време е било обичайно наказание за престъпления като практикуване на магия и/или астрология. За Римската империя пророчеството е било идентично престъпление, независимо дали е езическо, християнско или еврейско, тъй като римляните го разглеждат като заплаха за тяхната власт.
Мозайката над входа изобразяваща Св. Йоан Богослов и неговия ученик, който е записвал виденията му.
Поради тази причина свети Йоан, наред с безброй други, е изпратен на острова, за да излежи присъдата си при суровите условия на това малко скалисто парче суша. Тук обаче се случва нещо знаменателно, защото свети Йоан получава видения за последните дни на Земята. Той става свидетел на унищожаването на Старата земя и създаването на Новата, когато Свещеният град Йерусалим слиза от небето.
Откровението
Пещерата се превръща в убежище за него и верния му ученик и книжник Прохор, който също е заточен. В християнската традиция се разказва, че скалата вътре била раздробена и през три тънки отвора, символизиращи Светата Троица, той чул силен глас в главата си, който го инструктирал да запише видяното в книга и да го разпрати на седемте църкви. Мястото на острова, където той получава и записва тези видения, става известно като Пещерата на апокалипсиса. Той събира своите писания в това, което става известно по-късно като Книгата на Откровението в Библията.
Вътрешността
Има няколко портрета и скулптури по вътрешните стени на пещерата, посветени на апостола. Поклонници от цял свят идват, за да съпреживеят мястото, където апостолът е осъществявал връзката си с Бога и където по негово внушение записва последните дни на света. В галерията все още могат да се видят редица елементи, които евангелистът е използвал в своето ежедневие. Вътре в една стена има куха част, за която се смята, че е мястото, използвано от възрастния св. Йоан за отмора.
Около I век пещерата е била място за поклонение в чест на света Анна. С вековете се е превърнала вече в храм, посветен на свети Йоан, както и в популярен туристически обект. Хората се докосват до трите тесни отвора в скалата, през които според преданието Йоан е чувал Божия глас. А също така могат да разберат какво е да седнеш в скалата, където той е седял, а после да се изправиш, използвайки пукнатините в стената.
Монах вдигна манастир в близост
Патмос е малък вулканичен остров, разположен в централната част на Егейско море, край западния бряг на Турция и Азия. Той е един от най-северните острови от комплекса Додеканезите. Най-лесно до него се стига с ферибот от гръцката столица Атина.
До Пещерата на апокалипсиса се намира и един храм, посветен на Артемида. Монахът Осиос Христодулос от Витиния получава разрешение от византийския император Алексий I Комнин (1081-1118) да създаде манастир в чест на Йоан Богослов на хълма в Патмос именно върху олтара на езическия храм. През 1999 г. ЮНЕСКО обявява пещерата за съвместен обект на световното наследство заедно с близкия манастир.
Иван Петрински
