Т ези дни в Йерусалим поклонници от цял свят вървят по една тясна и къса улица, а после влизат в храма над Божи гроб. Маршрутът е известен като Кръстния път. През вековете на него са отбелязани 14-те спирки (станции), които пазят спомена за страданията, разпятието и Възкресението на Исус Христос.
Девет от станциите са намират на Виа Долороса, а последните пет са на територията на храма над Гроба Господен – „Възкресение Христово“.
Виа Долороса
Via Dolorosa („Пътят на болката“ - от лат. ез.) е тясна и крива уличка, свързваща крепостта Антония с Божи гроб, има дължина около 600 метра, а днешното й трасе е установено през XVIII век.
В първите векове след смъртта на Исус понятието „Виа Долороса“ не съществува и няма следа от сегашните станции. Въпреки това е имало християнски поклонници, които следвали приблизителния път на Исус от Гетсиманската градина, където е предаден от Юда и е заловен, до Голгота, където е разпнат.
Огромната популярност на традицията Виа Долороса се дължи на францисканците, на които е забранено да се покланят в църквата на Божи гроб. Те компенсират това, като популяризират Кръстния път. Така през 1342 г. Францисканският орден е назначен за попечител на светите места в Израел. Идеологията да се защитават светите места и да се изграждат там нови поклоннически маршрути реално идва от провала на кръстоносните походи да се осъществи това, но със сила. Постепенно францисканците добавили традиции, които не са споменати в Новия Завет, като например срещата с Вероника (шестата спирка).
През вековете спирките в чест на Христос се променят заради сложните отношения с иноверците в Светите земи. Например през XVI век османците забраняват на християнските поклонници да изпълняват религиозни ритуали в близост до спирките и дори да се задържат на тях.
През XIX век, с отмяната на много от законите на Омар и подобряването статута на чужденците в Османската империя, поклонниците масово се връщат на Виа Долороса. Днешният поход се смята за един от акцентите при посещението на пилигримите в Израел. Община Йерусалим отбелязва спирките по 2 начина: единият е с кръгла метална плоча, закрепена на стената, с номер на спирката на латински, а вторият е настилката да е изпълнена в полукръг.
Спирка 1: Осъждането
Първата спирка е създадена през XVI век в Преториум – мястото, където Христос е осъден като заговорник срещу властта на империята от римския прокуратор (управител) Пилат Понтийски.
Християните идентифицирали мястото с крепостта Антония, построена от Ирод Велики.
По-късно кръстоносците маркирали района с „Параклиса на почивката“, който представлява затвора, където е бил задържан Исус преди съда му. Мястото е претърпяло многобройни превъплъщения. Било е използвано и като гроб в дните на Саладин, а от 1923 г. там се е помещавало мюсюлманско училище. Оригиналното стълбище, по което според легендата Исус се изкачва от улицата към преторията, се нарича „Скала Санта“ (свещените стъпки). Тези стъпала са извадени от земята и пренесени в Рим през IV век от св. Елена, майката на император св. Константин. Там все още са запазени в църквата „Санта Скала“.
Спирка 2: Боят с камшик и даването на кръста
Втората спирка се състои от две църкви, всяка от които е в памет на библейско събитие: първото е бичуването на Исус от римските войници, а второто е слагането на кръста на гърба му от Пилат Понтийски.
Спирка 3: Първото падане
Вярва се, че тук Исус пада за първи път вследствие на изтощението от бичуването и тежестта на кръста. На мястото е издигнат параклис.
Спирка 4: Срещата на Исус с майка му
Новият завет не споменава за такава среща по време на Кръстния път, но популярната западна традиция въвежда такава станция. Параклис на Арменската католическа църква отбелязва тази станция. Люнетът (арката) над входа му описва събитието в релеф, издълбан от полския художник Зиeлиeнски.
Спирка 5: Симон взима кръста
Тя се намира на пресечката на улиците Виа Долороса и Хагаи (Hagai) до „Параклиса на Симон Киренееца“. Надписът на една от вратите се отнася до синоптични събития, описани в Новия Завет.
От страх да не издъхне преди разпятието войниците разпоредили на един мъж от тълпата на име Симон да вдигне кръста Му. Симон Киринейски е един странник, дошъл от чужбина и озовал се на мястото случайно. Носенето на кръста към Голгота е било благословение за Симон и винаги след това той благодарил на провидението.
Спирка 6: Вероника избърсва лицето на Исус
Средновековната римокатолическа легенда говори за парче плат, известно като „Кърпата на Вероника“. Според християнската легенда Исус избърсва лицето си с кърпа, дадена му от една благочестива жена на име Вероника. Кръвта и потта от лицето на Спасителя образуват върху кърпата образа на Исус. Вярва се, че реликвата се съхранява в Италия. Алтернативна легенда има и в Православието, където този тип икони са наричани „Неръкотворният Спасител“ („Спас Нерукотворный“) или Убрус (парче плат, кърпа).
Спирка 7: Второто падане
Вярва се, че тук Исус пада за втори път. Но Божият син е носил много повече от дърво. Неизвестно за тълпата в онези дни Той е носел греховете на цялото човечество. Едно от най-ранните изображения на тази станция е направено от прочутия френски фотограф и писател Феликс Бонфилс през 1885 г.
Спирка 8: Месията утешава дъщерите на Йерусалим
Осмата спирка отбелязва епизода, описан в Евангелието от Лука (23: 27–31), в който Исус среща „благочестиви жени“ и някои от учениците си и ги напътства.
Сегашната осма спирка се намира до православния манастир „Св. Харалампий“, на който в стената са издълбани буквите IC XC / Ника (гр. „победа“) и релефен кръст. В манастира наскоро бяха открити надпис от български поклонници от Средновековието.
Спирка 9: Третото падане
Участъкът, където Исус пада за трети път, е маркиран с дървени кръстове и указателна табела към коптската църква, посветена на „Св. Елена“.
Спирка 10: Исус е съблечен
Там има параклис, посветен на жребия, който войниците хвърлят за одеждите на Божия син.
Спирка 11: Христос е прикован на кръста
Единадесетата спирка се намира в южната половина на зала Голгота (в другата половина е 12-ата спирка) вътре в църквата на Гроба Господен. Тя възпоменава мястото, където Исус е бил прикован на кръста. Има параклис, принадлежащ на францисканския орден. Стените му са украсени с мозайки, направени от италиански художници като част от обширна реновация, извършена през 1937 г. от Антонио Берлускони. Древните части на параклиса са сребърен олтар, подарен от Фердинанд I Медичи през 1588 г., и портрет на Исус в мозайка от периода на кръстоносците.
Спирка 12: Исус умира на кръста
Северната половина на зала Голгота е дом на 12-ата спирка. Тя възкресява мястото, където според традицията е бил разпнат и е умрял Спасителя на света. Тази част принадлежи на гръцките православни християни. Разликата между двете половини на залата е осезаема: докато 11-ата станция принадлежи на тъмните и сдържани католици, то 12-ата е на гърците - цветна и пълна с маслени лампи, орнаменти и живописни икони. Точното място, където се е издигал св. Кръст, е отбелязано чрез кръгъл сребърен диск. Оттук в скалата се спуска пукнатина към Божи гроб.
Спирка 13: Свалянето и оплакването
Тя е посветена на Свалянето на Исус от Кръста и на голямата скръб на Дева Мария пред смъртта на сина си.
Поклонническата станция включва малък олтар и статуя в образа на плачещата майка, докарана от Лисабон през 1778 г. Камъкът на Месията – така е известен къс червен мрамор. Според легендата върху него е било поставено бездиханното тяло на Месията, пречистено с масла, а после покрито с плащаницата - реликва, пазена днес в Торино, Италия. Някои хора приписват на Месиянския камък лечебни свойства. Молят се пред него или допират кръстчета и други религиозни артикули за освещаване.
Спирка 14: Исус е положен в гроба
Последната спирка по пътя на страданието на Исус е неговият гроб.
На няколко метра от погребалния параклис, в района на параклиса на сирийците, се намира еврейска гробна пещера от периода на Втория храм. Тази пещера е солидно доказателство, че тази област е била извън границите на Йерусалим по това време, което подсилва твърдението, че Исус е бил погребан на мястото, което тогава е било използвано като еврейско гробище.
През IV век Елена, майката на император Константин, открива мястото на Божи гроб и тогава за първи път там се построява църква.
В гробницата винаги светят 43 огнени лампи: 13 на католиците, 13 на гърците, 13 на арменците и 4 на коптите. Гробницата е покрита с мраморна плоча, а над нея има три релефа, изобразяващи възкресението на Исус. Според Евангелистите Исус прекарва три дни в гробницата, пазена от римски войници. Тогава идват жените мироносци да помажат тялото Христово. Но заварват скалната ниша празна, а ангел Господен им съобщава, че Той е възкръснал.
Любомир Старидолски
