Н а 1 октомври православната църква отбелязва Покров Богородичен. Този празник се свързва с явяването на Света Богородица в църквата във Влахерна през 911 г. Това чудо е едно от реалните доказателства, че след своето успение – физическа смърт, Божията майка продължава да се застъпва и да се моли за хората, а също така да ни помага винаги, когато това е възможно. Ето какво разказва преданието.
Легендата
На 1 октомври 910 г. арабите нахлули във Византия по времето на Лъв Мъдри.
В храма във Влахерна, където се пазела безценна християнска светиня – една от дрехите на Пресвета Богородица, се събрали много вярващи, за да молят Господ за защита.
Сред вярващите в храма били свети Андрей Юродиви и неговият ученик Епифаний. Около 10 часа вечерта свети Андрей вдигнал глава към купола на църквата и останал изумен от гледката.
Във въздуха била Пресвета Богородица, заобиколена от ангели, апостоли и пророци. Божията майка коленичила и се помолила на Иисус Христос, след което станала права. Свалила връхната си дреха – омофор, и с нея покрила вярващите. Свети Андрей Юродиви запитал своя ученик дали вижда Божията майка, и той потвърдил. Арабите били отблъснати от града. Населението било спасено, а всички научили, че именно Пресвета Богородица ги е спасила. В знак на благодарност към защитата на Божията майка, църквата определила този ден като важен християнски празник, наречен покров – покровителство и заради начина, по който Дева Мария спасила молещите се. Предполага се, че празникът е честван от православните църкви през Средновековието, но по-късно е забравен или забранен. В Киевска Рус той е въведен от киевския княз свети Андрей Боголюбски около 1164 г. От Руската църква празникът е заимстван в Българската църква през XIX век и бързо става популярен. Затова днес много православни църкви и манастири у нас носят името на Покрова на Пресвета Богородица.
Йорданка Филаретова
На 22 декември 1929 година с голямо тържество е осветен храм “Покров Богородичен, Радост на всички скърбящи“. Храмът е построен по инициатива на комитета „Радост на всички скърбящи, основан от Йорданка Филаретова през 1909 г. Комитетът е сформиран с основната цел създаването на приют за бездомни, самотни и възрастни хора. Сама страдаща - изгубила на 20-годишна възраст своя съпруг Сава Филаретов, а по-късно и сина си, останала сама в света без никаква подкрепа, тя иска да сподели страданията на нещастните и да им създаде радост. От този момент нататък всичките й усилия са насочени към осъществяването на това благородно дело. Чука по вратите на учреждения и лица. Когато не намира съдействие от страна на институциите, тя привлича свои познати и приятели и на тях възлага да осъществят мечтата й. Основава се комитет, приема се устав и се започва работа.
В желанието си по-скоро да осъществи идеята за откриване на приюта комитетът решава да продаде дворното място в столицата, подарено от Филаретова. Неколкократно е обявяван търг, но никой не предлага достатъчно висока цена. Но на един от членовете на комитета му хрумва идеята върху имота да се построи здание, което да се дава под наем. От приходите му е трябвало да се “издържа за вечни времена приют”. Комитетът ипотекира имота, който се намира на площад „Света Неделя”, и през март 1911 г. се полага основният камък на “доходното здание”.
Едновременно с това започва и строителството на сградата на приюта. При полагането на основния камък на приюта още една благодетелка - Зинаида Денкова, подкрепя каузата, като дарява 5000 лева, а по-късно и своята къща на ул. „Патриарх Евтимий”. На Кръстовден 1914 г. става официалното откриване на приюта. В него се настанява Филаретова заедно с трите бедни жени, за които тя се е грижила в своята къща. По-късно се подслоняват още 15 бедни и бездомни хора от различни градове на България.
Йорданка Филаретова почива през следващата 1915 г., но нейните последователи продължават делото й.
Работата на комитета “Всех скорбящих радост” става известна в цялата страна. Броят на желаещите да постъпят в приюта непрекъснато расте и той вече не успява да побере нуждаещите се. Тогава комитетът замисля строителството на по-голямо здание. Но войните и последствията от тях забавят строежа. Едва през 1926 г. отваря врати ново и удобно помещение за 160 души. Днес там се помещава медицинският колеж „Й. Филаретова”. Скоро започва и строителството на голяма църква, посветена на Света Богородица. Това е една от заветните мечти на основателката. Строежът завършва през 1929 година и на 22 декември с голямо тържество е осветен храм “Покров Богородичен”.
„Бабите“
В самия център на Самоков се намира манастирът „Покров Богородичен, известен като „Бабите“.Той е основан през 1772 г. като девически метох на Хилендарския манастир. Създаването му се свързва с името на баба Фота, бабата на възрожденеца Константин Фотинов, но според легендата това е станало заради спасяването на града от Света Богородица. Подобно на чудото в Цариград, станало през 911 г., тя разпростряла своя плащ – покров над града и така го спасила от кърджалиите. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с „Покровителна Богородица“, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. През XIX век Девическият манастир в Самоков се превръща в огнище на просвещение. Днес е запазена манастирската църква със стенописите си от XIX век. Присъединената към комплекса Хаджистамова къща е превърната в магерница. Едно от манастирските крила предлага подслон за гости. Монахините поддържат кухня за бедни и така продължават традициите на благотворителност. В манастира се намират ръкописи, старопечатни книги и донесените през XIX век от Света гора мощи на свети Пантелеймон, свети Мина, свети Николай Чудотворец, свети Харалампий, свети Георги и свети Сава Сръбски. Църквата „Покров Богородичен“ е построена през 1837 – 1839 г.
Княз Кантакузин
„Покров Богородичен“ се нарича и манастир, разположен край Свищов. Той е известен с аязмото си, чиято вода е използвана още от римляните от древния град Нове. За историята на манастира не са останали много сведения, но се предполага, че е много стар и вероятно е построен върху древно тракийско светилище. Бил е нееднократно разрушаван по време на османското владичество. Една от легендите за това
време разказва, че знатният грък Кантакузин, който бил изпратен от султана за управител на васалното Влашко през 1678 г., след изтичане на мандата му тръгнал за Цариград. Научил обаче, че негови врагове са му подготвили убийството, когато стигне в столицата. Затова князът спрял в Свищов, вдигнал със свои пари разрушения манастир до града. С Божията помощ успял да се справи с интригите в султанския двор и да се оправдае. Бил назначен отново за княз във Влашко, което управлявал до 1688 г. Така Господ се отблагодарил за богоугодното дело. По късно манастирът е бил отново разрушен, но е възстановен в средата на XIX век. По време на Освободителната война е използван за лазарет, ръководен от известния хирург Николай Пирогов. Сега съществуващият храм „Успение Богородично“ е построен от поборника Тодор Пантелеев през 1904 година. Храмът е прочут из цялата страна с чудотворната икона на Света Богородица, която притежава силата да помага на вярващите при безплодие и тежки очни болести.
Реликви
Историята на Ресиловския манастир „Покров Богородичен започва от началото на XX век, когато тук се заселва подвижницата Елена от Варна, известна със строгия си отшелнически живот. Към нея се присъединили шест послушнички.
Изграждането на манастирския храм започва през 1932 г., а според преданието мястото на строежа било показано от самата Пресвета Богородица.
Доброволни пожертвувания давали не само от Дупнишка духовна околия, но и от Русе, София, Казанлък, Самоков. Значителна сума дарил и Негово величество Цар Борис III. Храмът е осветен на 21 септември 1940 г. През 1994 година в манастира започва ново строителство, ремонт и реконструкция на съществуващите сгради. Съградени са два нови параклиса „Свети Дух“ и „Свети Архангел Михаил“. Светини за манастира са изложените за поклонение частици от мощите на света Екатерина, свети Пантелеймон, света Варвара, свети Харалампий и света Ксения. Донесените от Зографския манастир икони на Божията майка, които се пазят в манастира, и до днес с Божията благодат извършват чудеса за пристъпващите с вяра към тях.
Разпятия в бутилки показват в Айдемир
Най-младата обител, посветена на чудото, извършено от Покрова на Света Дева, се намира до силистренското село Айдемир. Тя е построена през 1996 г. с помощта на епископ Генадий Чекотински, който дарява средства за строежа на храма, след като земите на манастира са върнати. През 2001 г. четирима студенти, специалност "Иконография", от Великотърновския университет изписват наоса на храма. В църквата могат да се видят иконите на 12 древнопросияли светци от Дуросторум (днешна Силистра) и мощите на един от тях - свети Тезий. Друга забележителност на манастира е уникалната колекция от различни по големина стъклени шишета от всички краища на света с красиво изработени разпятия в тях. На няколко километра от Айдемирския манастир се намира биосферният резерват Сребърна.
Свети Андрей страдал за Христос
На 2 октомври църквата тачи паметта на свети Андрей Юродиви.
Подвигът "юродство заради Христа" намира обосновка в думите на свети апостол Павел: "Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога". Тъй че юродивите заради Христа съзнателно взимат вид на безумни човеци, доброволно се подлагат на всевъзможни лишения, унижения и страдания, та като станат "от долен род" на тоя свят, презрени, измет на света, да намерят милост в очите на Господа.
Светата Христова църква знае много такива юродиви. Такъв бил и свети Андрей, когото Господ гo удостоил и с това свое благоволение да види Пресвета Богородица, покриваща молещите се жители на Цариград със своето покривало.
