Т ази година Българската православна църква (БПЦ) няма да изпраща делегация за вземане на Благодатния огън, съобщи за „Телеграф“ шефът на протокола на Светия синод Емил Велинов. Причината е, че имаме такъв, който се поддържа от 2023 г., а също така и поради напрежението в района, обясни той.
Прекъсване
Традицията по пренасяне на Благодатния огън в България със самолет от Йерусалим започна през 2004 година. Но още по време на COVID пандемията се наложи през 2020 г. да се ползва огън от преходната 2019-а. През 2021 г. пък духовниците ни чакаха в правителствения самолет на летището в Тел Авив фенерите да бъдат донесени от посланика ни в Израел. За последно Фалконът летя към Светите земи през 2023 г. Миналата година наша делегация не отиде за чудния пламък. А причината бе кончината на Негово светейшество дядо Неофит. Владиците от Св. синод бяха заети с избирането на негов наследник. За целта свикаха Избирателния патриаршески събор, като огънят остана на заден план.
Преданието
А Благодатният огън е най-известното чудо в света за православието. Той се се появява в храма на Божи гроб от IV век насам, в следобеда на Великата събота, която този година се пада на 19 април. Обикновено след 13 часа (докъм 16 ч.) хиляди вярващи го очакват вътре и край църквата в Йерусалим, където Христос е бил погребан. Апокрифното поверие гласи, че ако Благодатният огън не слезе на Велика събота, то храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие и Апокалипсисът, когато Христос ще слезе на Земята да съди живите и мъртвите. Скоро преди това ще настъпят глобални войни и катаклизми, ще се яви и Антихристът, който ще хване в мрежите си и ще погуби милиони човешки души. Затова явяването на Благодатния огън се тълкува като поличба, че тези събития се отлагат поне с още 12 месеца до другата Пасха.
Подготовка
Подготовката за приемането на Божието чудо започва в събота сутринта. Параклисът „Кувуклия“ в храма „Възкресение Христово“ внимателно се проверява за запалителни средства, за да изчезне всяко съмнение, че чудото е плод на човешка ръка. На обиск подлежи дори самият патриарх на Йерусалим. След това вратите се запечатват с 5 килограма чист восък, над който са четени специални молитви 40 дни. След това патриархът се усамотява в параклиса, след което започва очакването на чудото от хилядите християни в храма и тези по цял свят.
Пламъкът
Благодатният огън слиза като син пламък и в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря. Синя светлина се явява и извън гроба. Всички в църквата чакат със свещи в ръце с надеждата, че именно техните вощеници ще се запалят спонтанно, каквато физична аномалия понякога учените наблюдават. Синият пламък е виждан да се движи на различни места в храма. Има редица подписани свидетелства от поклонници, чиито свещи са се самовъзпламенили, но засега съществува само един документален запис за това, заснет от инженер от Витлеем през 1996 г.
Отхвърляне
Благодатният огън никога не е бил приеман еднозначно от различните религиозни общности. Още през 1238 г. папа Григорий IX забранява на монасите францисканци да участват в церемонията. Оттогава Ватиканът се дистанцира от знамението и го обявява за явление само за православния свят, но не го забранява за католиците, т.е. всеки може да го почита, както прецени.
Чудото се признава от гръцката православна църква, макар че и сред редиците й се срещат опоненти. Те твърдят, че на Благодатния огън трябва да се гледа просто като на пасхален обряд, но не бива християните да се идентифицират с него. Арменската църква и автокефалната Йерусалимска православна църква също отричат слизането на свещения огън от небето. Според тях молитвите при освещаването му го правят свещен, а иначе той се запалва от маслена лампа, в която пламъкът е поддържан от векове.
Свидетелства
Архимандрит Порфирий Успенски (1804-1885) е църковен представител на Руската църква в Светите земи. Той разказва, че Ибрахим паша, управител на Египет, поискал да провери автентичността на Небесния огън. Тогава един от йерусалимските владици – Михаил, признал, че той си запалва свещта от кандило, скрито зад мраморна икона на Възкресение Христово. Точно преди две години атинският съд оправда журналиста Димитрис Аликакос по дело, заведено срещу него от Йерусалимската патриаршия заради книгата му "Изкуплението - за светата светлина". В нея са включени свидетелски показания на членове на божигробското братство, които признават, че в запалването на Пасхалния пламък на Божи гроб има човешко участие. Свещеникът на Арменската църква Самуил Агоян, участвал три пъти в церемонията, през 2018 г. също твърди в тв интервю, че „благословеният огън се запалва от маслена лампа“. Битува апокрифна теория, че Благодатният огън в години, в които е имало много войни, не слиза, тъй като Господ е огорчен от своето творение Човека. И за да не настъпи масова истерия, тогава той се пали от човешка ръка.
