В Петата неделя след Въздвижението на Честния кръст Христов в православните храмове у нас се чете притчата за бедния и богатия Лазар, разказана в Евангелието на Лука (16:19-31). Тя заема особено място сред другите Христови притчи, защото със своята символика вдига завесата пред задгробната участ на човека. В нашия живот има един момент, който е абсолютно сигурен – денят на нашата смърт. Затова и открай време e актуален въпросът на праведния Йов: “Когато умре човек, ще живее ли пак?”(Йов, 14:14).
Полюси
Един богаташ яде, пие и се весели бляскаво всеки ден, докато пред вратата на неговото разкошно жилище лежи просякът Лазар, който изнемогва от болести, глад и студ. Единствените, които му обръщат внимание, са уличните псета. Привлечени от миризмата на гниещата плът, те ближат раните и облекчават страданията на просяка. Богаташът олицетворява хората, които се ползват егоистично от пълнотата на земните блага, без да се сещат за нещастните си събратя. Те отхвърлят Божиите заповеди поради своето неверие или недомислие. За отношението на тези хора към Бога свидетелства страдалецът Йов. Те казват: „Отстрани се от нас, не щем да знаем за Твоите пътища! Какво е Вседържителят, та да Му служим? И каква полза да прибягваме към Него?” (Лука, 21:14-15).
Образ
Според тълкуванията бедният Лазар в притчата на Иисус е обобщен образ на хората, които са лишени от най-необходимите земни блага, които са бедни, болни и изоставени от всички. В родната ни България живеят хиляди такива Лазаровци – бездомници, клошари, пенсионери на ръба на оцеляването, безработни хора без пари за хляб, ток или лекарства.
Кучетата са единствените приятели на бедния Лазар.
И Лазар от притчата като праведния Йов се пита за смисъла на своите страдания, но той никога не възроптава срещу Бога и носи кръста си с търпение и смирение.
Възмездието
Накрая богаташът умира и му устройват пищно и скъпо погребение. Умира и беднякът, когото той е прескачал и подритвал, за да влезе в имението си. Но колкото различна е съдбата на двамата на земята, толкова различна е и тя в отвъдния свят. Демоните завличат ужасения богаташ в ада, а ангелите възнасят душата на Лазар в лоното Авраамово - мястото, противоположно на ада.
Преддверие
Притчата за богаташа и Лазар говори за това, че задгробният свят включва както преддверие на Царството Божие, така и преддверие на вечното осъждане. „В дома на Отца Ми има много жилища”, неслучайно казва Христос (Йоан, 1:2). В притчата изрично се споменава, че между рая и ада „зее голяма пропаст”, която по думите на праведния Авраам не може да бъде запълнена или прекосена. Тези, които наричаме „мъртви”, а всъщност са вечно живи, могат да се виждат взаимно, но не могат да си оказват помощ. Така Богатият Лазар вижда бедния отдолу, но безрезултатно иска помощ: „и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Мойсея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Мойсея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят (Лука 16:19-31).
Неверие
От притчата става ясно още, че умрелите не се откъсват от мисълта за своите близки, останали на земята. Богаташът с право се опасява за своите петима братя, които продължават да живеят безгрижно по неговия пример. Той моли Авраам да изпрати Лазар обратно на земята, за да ги вразуми. Но Авраам му отговаря, че те имат „Мойсея и пророците” (Библията) и трябва да ги слушат. А ако и тях не слушат, „то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят”.
Мнозина невярващи и досега продължават да повтарят, че на драго сърце биха повярвали в Бога и вечния живот, ако пред очите им се извърши явно чудо. Това са хора с лукав и безразсъден ум. Никакво чудо не може да насади в човешкото сърце вяра и любов към Твореца. Вярата е резултат от чистата душа и Словото Божие, а не от сблъскване с чудо.
Тестът на праведния Йов
Разбира се, богатството не е грях, ако е спечелено по честен начин и се използва мъдро след това за благородни цели. Доказателство за това е старозаветната притча за Йов, който живеел в богатство и здраве, но за всичко благодарял на Бога.
След смъртта си всеки получава заслуженото.
И когато Сатаната (по Божие допущение) решил да го изпита, Йов стигнал до просешка тояга. Накрая заболял от проказа и месата започнали да му капят. Въпреки това той никога не похулил Бога за участта си. Така на смъртния си одър преминал успешно теста и бил възнаграден от Твореца с изцеление и двойно по-голямо благополучие.
