С едмата Неделя след Възкресението Христово, която тази година се пада на 16 юни, е посветена на Отците от Първия вселенски събор, проведен в град Никея (днес Изник, Турция) през далечната 325 г.
Подготовка
Това е първият свободен форум на Христовата църква след нейното легализиране с Миланския едикт през 313 г. Той е свикан от император Константин Велики с цел да се спрат разногласията в
Църквата. Самата организация на събора отнема повече от година, че да могат да се съберат в уреченото време 318 епископи от пределите на Римската империя. Все пак в онези дни не е имало модерни транспортни средства. По-късно форумът е наричан “Събор на 318-те отци“. В него по различни причини – най-вече войни – не успяват да участват представителите на редица християнски църкви от Близкия изток - Арменската, Етиопската, Коптската и др., и така те отпадат от вселенското православие.
Откриването е на 20 май, като времето до 14 юни преминава в предварителни съвещания. В тях са могли да вземат участие и лица, които не са епископи. Самият Константин Велики пристига на 14 юни, а на 19-и е съставен Символът на вярата (Символ верую), който всеки християнин научава наизуст. Древният текст включва общо 12 члена – първите седем са съставени от отците в Никея, а другите пет – на Втория вселенски събор в Цариград през 381 г.
След това първият събор се занимава с въпроси относно устройството на църковния живот. Закрит е на 25 август.
Император Теодосий изкоренява арианската ерес.
Ереста
Ролята на Константин Велики по отношение на събора е на върховен граждански лидер и авторитет в държавата. Той не иска Църквата да дава повод за обществени безредици. Когато за първи път е уведомен за безредиците в Александрия поради арианските спорове, той е силно обезпокоен. Затова в центъра на този събор е учението на Арий за личността на Иисус Христос. Според него Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно и че Бог е просто единство. От това следвало, че Синът е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречи на учението за Света Троица (Божието триединство).
Свети Николай шамаросва Арий.
Сблъсъци
Дискусиите по време на събора са бурни, като на моменти се стига до физически сблъсъци. Известна е историята, когато свети Николай, епископ Мирликийски, удря шамара на Арий, за което е временно отстранен от заседанията и дори поставен под арест. В крайна сметка, благодарение на умелото ръководство на Константин Велики сложният казус за личността на Христос е решен за няколко дена, а свети Николай е възстановен с почести.
Правила
Съборът разглежда и въпроса кога да се отбелязва Великден. Епископите решават той да се празнува след еврейската Пасха - на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Тази формула е валидна до ден днешен. Църковната дисциплина пък е регламентирана в общо 20 канона.
Съборът се занимава обстойно и с административни и канонични въпроси, като изискванията към епископите, установяване на норми за обществено покаяние, обратното приемане в Църквата на еретици, включително въпросът за това кога трябва да се наложи повторно покръстване. Уточнява се мястото на дяконите и практиката на молитва по време на литургия и др. валидни и до днес.
Принцип
След закриването на събора Константин I отпразнува своята 20-годишнина от царуването си с отците. Накрая произнася реч, в която казва:
„Вие сте епископи на вътрешните работи на Църквата, а аз съм поставеният от Бога епископ на външните работи.“ Така той формулира с едно изречение принципите, които ще следват всички християнски владетели през следващите хилядолетия – работата на Църквата е да определя коя е правилната вяра, а на владетелите – да следят това да се спазва.
Съпротива
Значението на Първия вселенски събор за Църквата е огромно. В краткосрочен план обаче той не решава напълно проблемите, за които е свикан. След смъртта си през 337 г. Константин е наследен от синовете си Констанций II и Константин II, които толерират арианите. Последните възстановяват почти всичките си права и ереста им продължава да се разпространява и да предизвиква конфликти в Църквата и в обществото през останалата част на IV век. Езическите сили в империята от своя страна искат да възстановят изповядването на вярванията си, което става макар и временно при Юлиан Отстъпник (355 –363). Почитането на античните богове и арианската ерес са изкоренени окончателно от император Теодосий I (379-395).
Рим поиска пълната
власт с фалшификат
Папа Силвестър получава дара от император Константин. Фреска от XIII век.
Първият вселенски събор фиксира първенството на епископите на петте най-големи църковни центъра: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, като старшинството (но не и върховенството) на Рим е признато без възражения. Но по-късно католическата църква иска това решение да се тълкува именно като власт над останалите патриаршии. За тази цел е изготвен фалшификат, известен като „Констатиновия дар“, уж даден от Константин Велики на папа Силвестър I (317-335 г.). С него императорът предал върховната власт над Западната римска империя. В него пише, че „за посочването на правата вяра“ и „изцеление от проказата“ предоставя на наместниците на апостол Петър власт и почест, равни на императорските, и върховенство над всички християнски църкви. Освен това на папата се предоставяли ред привилегии, а на римските кардинали - званието сенатор.
Фалшификацията е доказана от италианския учен хуманист Лоренцо Вала (1407–1457). Той бил добър познавач на класическите езици и като анализирал езика на „Константиновия дар“, установил, че той е създаден много по-късно. Част от учените днес смятат, че документът е съставен по времето на папа Стефан II (752-757), а според други това е станало век по-късно.
