С ветите Баташки новомъченици са българите, загинали за православната вяра по време на Баташкото клане през пролетта на 1876 г. За съжаление на много миряни те бяха канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година. А първата икона, посветена на тях, е нарисувана отвъд океана – в манастира „Света Велика Княгиня Елисавета“ в Етна, Калифорния, САЩ. Днес мощите на мъчениците се пазят в баташкия храм „Св. Неделя“.
Проучване
След двегодишно събиране на свидетелства за кланетата на заседание през март 2011 г. Светият синод най-сетне решава да канонизира за светци Баташките новомъченици. Това се случва на 4 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим Български. Новите български светци, избити при потушаването на Априлското въстание, са канонизирани и от Българската православна църква, а денят, определен за тяхна прослава, е 17 май.
Имена
Историята е запазила само някои от имената им. Сред тях са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, а великомъченикът Трендафил Керелов е бил жив опечен на клада. Един от разказите ни запознава с края на новомъченик Петър - един от отците в църквата „Света Неделя“ по време на клането - и разговора му с поробителите:
— Три думи, попе, ще ти кажем. Ако ги, попе, изпълниш, нема да те заколим. Ще ли са, папаз, потурчиш?
Поп Петър смело отвърнал:
— Главата си я давам, вярата си не давам!
Турците му отрязват главата.
Според църквата това пределно кратко мъченическо дееписание събира в себе си цялото пространно житие на новомъчениците от Батак. То е също така силно и категорично, както е силна и категорична изразената от оцелелите батакчанки още в 1877 г. преценка на събитията като християнско мъченичество: „Да оставим онова, което не се връща от оня свят, та да не търсим мъжете си, които, за да не станат турци (мюсюлмани – б.р.), та да изгубят душите си, както искаха кръвниците, по-добре се предадоха да ги изсекат на сечник като свети мъченици“.
Свидетелства
Със славния мъченически венец се увенчали и повечето от баташките първенци. Между тях със златни букви на Небесата е изписано името на великомъченик Трендафил (Тошев).
Палачите мушнали подострения дървен кол между бедрата на жертвата и видели как цялото му тяло потреперело от страховитата болка. Колът се движел полека нагоре в многострадалната плът на великомъченика, пробивайки си път нагоре към главата и ушите, но башибозуците не чували нищо друго освен силата на бликащата кръв, силата на запряната въздишка на мъченика. Дървото преминало през гърлото, излязло окървавено от устата на стареца, ала дядо Трендафил бил още жив! Тогава го турили въз жаркия огън – да бъде жив опечен. Така Ахмед ага Баретналията се отблагодарил на своя благодетел – Трендафил, от когото преди получил стотици добрини.
Мъченическа смърт постигнала и един от най-видните първенци на Батак – Ангел Кавлака. Ангел бил обвинен във вероломство и опит за убийство на Ахмед ага, след което го пронизали с петнадесет куршума. След това убийците съблекли дрехите му и нарязали тялото му, както касапите нарязват говеждото и овчето месо, що е за продан.
Летописец се потрудил да състави подробен списък на всички известни нему имена на страдалци от Батак, от единия прочит на които сърцето се свива. Там срещаме имената на деца от по на няколко месеца до 15-годишни младежи.
Още повече са Баташките новомъченици, чиито имена са скрити за нас, но и да не ги знаем, с подробности научаваме как са били измъчвани и убивани за вяра, род и съвест.
Макгахан
Един от първите чужденци, описали ужасите в България след Априлското въстание, е американският журналист Джанюариъс Макгахан, който e изпратен като военен кореспондент на вестник „Дейли нюз“. Първоначалните задачи на Макгахан са били да направи анкета за престъпленията във въстаналите райони заедно с американския консул в Цариград Юджийн Скайлър и руския представител княз Алексей Церетели.
„...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо.
Всички скелети бяха облечени само с женски ризи. Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, събличали я внимателно по риза, оставяли настрана ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.
После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта... Градчето лежеше на разстояние стотина ярда от нас, не беше оцелял нито един покрив, нито една стена. От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи. Броят на децата, убити в тези кланета, е повече от огромен. Очевидци ни разказаха как видели малки бебета, набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище...
Приближихме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и парчета изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е било обширна хубава сграда, годна за приемане на 200 или 300 деца. Сега по камъните и боклука, които покриват пода на училището на височина от няколко фута, лежат костите на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени...
Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковен двор. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас. Това, което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, бе в действителност грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни и пръст, целият църковен двор е покрит с тях на височина от три до четири фута и ужасна миризма идваше оттам.
Гробница
От тази чудовищна гробница можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце. Малки къдрави главички се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ – бебета, които са умирали, учудени от яркия блясък на сабята, деца, които са умирали сред писъци на уплаха и ужас. Кучетата, които бяха много на брой и гризяха костите, избягаха при моето идване. По-нататък полето беше пълно с черепи и скелети.“
На няколко пъти Макгахан е на крачка да се откаже от разследването си и репортажите заради ужаса, който вижда. Самият той споделя, че местата, които е видял, са се запечатали в него до края на живота му. А той не е бил дълъг, тъй като журналистът е покосен от тиф и предава Богу дух на 33 г. България тачи паметта на Макгахан заради ролята му в извоюването на българската независимост. На негово име са наречени улици в София, Пловдив, Панагюрище, Варна, Пещера и в други градове.
Константин Събчев
