Б езценна църковна книга, дарена на храма „Св. Иван Рилски“ в Ракитница преди 124 години от местния будител Заню Богданов се завърна отново в Божията обител. Това се случи на празника на старозагорското село в събота, 19 октомври. Стотици се стекоха, за да присъстват на историческото събитие.
Литургиконът е дарен през есента на 1900 г. или преди точно 124 г.
Тукашните жители вярват, че църквата им е изградена на специално свято място, където дори Томаневерниците чувстват Божията благодат с лекота, здраве и пречистване на душата. А за това сега свидетелствало и напълно случайното откриване на храмовата книга в антикварен магазин повече от век след като e дарена през 1900 г.
Ремонти
Никой не знае как след това е изчезнала. „Явно по някакъв начин е била изнесена – имало е моменти, когато са ремонтирали храма и е царял хаос. Хора са влизали и излизали без контрол. Става дума за доста дълъг период и не можем да кажем по кое време се е случило“, анализира Павлина Делчева – жената, открила артефакта. Тя е и зам.-кмет на Стара Загора, но е избрала да живее в плодородното село на 15 км от града. Сподели, че откритието си направила съвсем случайно в онлайн магазин за антики, тъй като е запален колекционер на стари книги. „Направи ми впечатление надписът – той е такъв, дарствен, който показва точно кога и от кого е направено дарението. Това ме впечатли най-много. Защото такъв тип книги – служебници, има и изданието им само по себе си не е толкова рядко. Уникален го прави фактът, че е бил дарен точно при построяването на църквата“, разказа експертката.
Символично
Когато установила местния произход на служебника, първата й мисъл била сама да го придобие и спаси, но високата му цена я разколебала. „Ракитница си има фейсбук група, в която реших да напиша за откритието си. Предложих на хората да се съберем и заедно да откупим книгата“, спомня си Павлина. За половин ден се събрали парите – даже повече, отколкото били необходими. Всеки дарил според възможностите си – между 10 и 200 лева. А още един знаменателен факт гласи, че първият мирянин, предложил своята лепта, е бременна жена, която се включила и в църковното настоятелство. „Имаме си списък на дарителите за поколенията. Той се съхранява в кметството и съдържа информация за точните суми – кой какво е дал. Важно е да се знае, че само местни хора участваха в откупването. Не очаквах такава бърза реакция – идваха, чукаха на вратата ми, звъняха по телефона, писаха ми във Фейсбук.
Икона на Св. Иван над входа на селската черква.
Тези, които мен не ме познаваха, търсеха кметицата. Това много ме въодушеви“, спомня си Павлина Делчева. Информира още, че с остатъка от събраната сума ще се изработи красива витрина и книгата ще се постави в нея, за да е постоянно изложена пред всички жители и гости на Ракитница, посещаващи храма „Св. Иван Рилски“.
Кръшни хора се извиха на Отчовден в чест на Св. Иван Рилски.
Иначе след откупването му служебникът известно време е съхраняван при кметицата на Ракитница Кремена Димитрова.
Знамение
Според Павлина Делчева цялата случка говори за намеса или чудо Свише. „Личните ми наблюдения са, че всяка книга живее нещо като собствен живот. Затова за мен бе истинска чудо как този служебник, дарен преди толкова време, намира някакъв път – чрез човек, чрез други хора, чрез общност – да се завърне отново по волята на дарителя точно там, където е трябвало да бъде. За мен това е чудото – пътят, който изминава и по който някак си се връща вкъщи. Другото, което смятам, че е много важно, е, че хората еднозначно имат нужда да бъдат обединени и то в духовна насока. Ние често се обединяваме по празници, по разни поводи се събираме. Но това, което ни вдига, което ни прави истинско общество с дух, е вярата. Всички имаме нужда да вярваме“, констатира Делчева. Според нея навремето книгата е била ползвана активно за служби, защото се виждало, че е накапана от свещи.
Отец Роман: Литургионът е даден при строежа на храма
Тукашният свещеник отец Роман разкри, че книгата е дарена от миряни при строежа на самия храм. Църквата е отворила двери през 1901 година, а дарението е станало около година по-рано за храма в село Белчево, както е старото име на Ракитница.
„По принцип и днес е така – когато започва градеж на нова църква, хората захващат да носят дарения – икони, утвар, картини, всеки, каквото има и прецени“, разказа пред „Телеграф: Чудеса и вяра“ свещеникът. А за завърналата се след повече от век православна книга – символ на християнската вяра - обясни: „Служебникът съдържа текстове, които свещениците и дяконите произнасят по време на литургия – затова се нарича още литургион. Сега бе поставен в църквата, за да може всеки, който влезе там, да си го погледне, да го види там, където е било отредено да бъде“.
Елена Дюлгерова
