В тората подготвителна неделя към Великия пост, която тази година се пада на 12 февруари, се нарича Неделята на блудния син. Казва се така, защото на литургията се чете въпросната евангелска притча. В нея Иисус Христос разкрива процесите, които стават в душата на човека, когато той се отдалечава от Бога, живее без Него в леност и пороци, погубва младостта и дарбите си. В такава ситуация живеят милиони земляни в момента. Именно за да предупреди идните поколения за тази опасна заблуда, Христос е казал притчата за блудния (непокорен) син. В нея Спасителя разказва историята за един богат човек, който имал двама синове. По-малкият си поискал дяла от имота, който му се пада, за да живее както си иска. Но ето какво се казва в Светото писане:
Писанието
И още каза: един човек имаше двама синове; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
Не след много дни младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.“ (Лука, 15:11-16)
Изборът
Тълкуватели разкриват, че притчата говори иносказателно. В нея се казва, че Бог дава на човека пълна свобода на избор – той може да остане в бащиния божий дом на вярата, доброто и любовта, но може и да го напусне, когато пожелае. И по-малкият син избрал втория път: отишъл в далечната страна и прахосал имота си, като заживял разпътно; отдал се на различни грехове и наслади, станал порочен човек, изхабил се духовно и емоционално; умът му се помрачил, съвестта замлъкнала, волята отпаднала; струвало му се, че няма нищо по-блажено от това да живее далече от дома, да няма задължения към никого и да не спазва никакви изисквания...
Падението
Но сладостите на греха винаги са краткотрайни. Младежът разпилял всичко, което получил от баща си. От юношеската му невинност, чистота и благородство не останало нищо. Душата му оголяла. Той се превърнал в един опустошен и преждевременно състарен човек. На всичко отгоре в онази страна настанал голям глад и по-малкият син изпаднал в крайна нужда, та станал свинар. Щастливият и богат някога младеж започнал да гладува – това е неизбежният глад на всяка душа, отдалечила се от Бога и бродеща в страната на греха. Колко време продължила тази агония,
Спасителя не уточнява.
Разкаянието
В един миг на прозрение младежът (който пасял свинете на един богат човек) си спомнил бащиния дом, уюта, изобилието и топлотата му. И той взел единственото вярно и спасително решение: “Ще стана и ще отида при баща си”. И се запътил блудният син към бащиния дом.
„А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
и като повика едного от слугите, попита: що е това?
Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Ревност
Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
а трябваше да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери. (Лука, 15:17:32)
Даровете от Бога лесно се пропиляват
Според монахинята писател Валентина Друмева (1934-2021) духовният смисъл на тази притча е много дълбок. Бащата в разказа на Иисус - това е нашият небесен Отец, а блудният син - каещият се грешник. Всеки от нас прилича на блудния син, когато наруши някоя заповед. Тогава се пропиляват даровете, които Бог ни дава (здраве, сили, способности). И идва най-страшното - духовното обедняване.
Връщането у дома, при бащата, означава завръщането в Църквата при Бога чрез покаянието.
Ето защо завръщането на блудния син било отпразнувано с голяма радост – радостта, която става на небето, когато един грешник се кае и се връща при Бога.
