Н а 23 ноември Руската, Българската и някои други православни църкви отбелязват деня на Свети Александър Невски (1220-1263). Неговата личност още буди спорове сред изследователи, предимно в Източна Европа. Още след промените у нас през 1989 г. Невски стана обект на люти спорове, които наскоро особено се ожесточиха и по политически причини след руската агресия срещу Украйна. Отрицанието на канонизирания светски владетел стига дотам да бъде обявен за мюсюлманин и дори татарин. Такива гласове се чуват от различни изследователи и в Русия. Каква обаче е историческата правда, ще се опитаме да разгадаем в следващите редове.
Краткото официално житие на Невски го представя, от една страна, като смел и боговдъхновен воин, а от друга, като мъдър управник и дипломат, който не тръгва на самоубийствена война против татарите (монголците), а си сътрудничи с тях.
Житие
През ХІІІ в. Бог изпратил на Русия тежко бедствие. Татарите под водителството на хан Батий минали по цялата руска земя, опожарявали и ограбвали градове и села, взимали в плен хиляди мъже, жени и деца и разорили цялата земя до самия Новгород. От това нещастие на Русия се възползвали съседните враждебни народи - шведи, немци и литовци. Те възобновили своите нападения от всички страни. Руските князе упорито защитавали своята родина. Един от тях бил и Александър, вторият син на великия княз Ярослав ІІ. Александър бил благочестив, свято изпълнявал своя дълг, заслужил любовта на народа и Бог винаги му помагал.
Като опустошили Русия, татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат от него право на князуване. Народът бил обложен с данък, за чието събиране ханът всяка година пращал особени чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав ІІ, а синът му Александър останал да управлява Новгородската област, която още била свободна от татарите.
Шведският крал предприел поход срещу Новгород. Той събрал грамадна войска и на ладии по река Нева се отправил към столицата на Александър. Новгородци били обхванати от ужас. Те никак не се надявали да отблъснат силния враг със своята малка войска. Но княз Александър възложил упованието си на Бога и на справедливостта на своето дело. Той се помолил в храма “Света София”, взел благословение от епископа и бодро казал на дружината си: “Ние сме малко, а врагът е силен. Но не в силата е Бог, а в правдата!” И като се срещнал със силния неприятел на бреговете на река Нева, Александър с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен Невски.
Такива бляскави победи той неведнъж удържал и над немци, и над литовци, които често нахлували в Русия. Когато баща му Ярослав починал, ханът утвърдил Александър за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски.
С възшествието на Александър на Владимировския трон се умножили и неговите грижи и трудове. Сега той станал единствен защитник на православната вяра и народ против татарите. Но Александър трябвало да действа не с меч, а с мъдрост и търпение. Той е знаел, че не разполага със сили да се противопостави на многочислените татарски орди и че всяка съпротива ще доведе само до по-голямо разорение на народа, каквото неведнъж ставало, когато някои князе в неразумието си не искали да изпълняват повелите на татарския хан. Единадесет години Александър бил велик княз. През това време той успял да направи много добри неща за вярата, църквата и народа. Чрез своето ходатайство той освободил от татарски данък духовниците като служители Божии; получил от хана позволение да постави православен епископ в самата столица на татарското царство и заставил татарите да уважават християнската вяра.
Съпротива
Като покорили Русия, татарите оставили руските князе да управляват своите княжества. За себе си те искали само редовно да им се събира определената дан, но при събирането на тия данъци народът често оказвал съпротива. Така през последната година от князуването на Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите поробители. В Ярослав и Устюк избухнали големи бунтове. В Ордата вече се готвело грамадно опълчение, за да накажат жестоко въстаналите. Великият княз Александър сам заминал за Ордата, като се решил или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното дело на Свети Александър, реди още житието на владетеля.
Но на връщане от Ордата Александър заболял в едно село. Почувствал близката смърт, той свикал князете, придружаващите го боляри и простите хора, направил последни разпоредби, благословил всички присъстващи, простил им всичко, като поискал и от тях прошка за всичко. След това се изповядал, причастил се със светите Тайни и предал Богу дух на 14 ноември 1263 г. Тогава той бил на 43-годишна възраст. Всички горко го оплакали. Погребан бил в съборната църква в манастира “Рождество Богородично”, близо до град Владимир. Из цяла Русия се разнесла славата на неговите чудеса. При гроба на Свети княз Александър мнозина болни получавали изцеление.
Ореол
Днес дори Владимир Путин се опитва да възроди ореола около "светеца", но учените не са склонни да мълчат. Защото според данните истинският Невски съвсем не е бил образ за християнско подражание и преклонение. Три са основните легендарни постижения, които се приписват на Александър Невски, но се разминават с действителността. Първо, като много млад той победил шведите, за което получава прозвището Невски. Второ, той победил рицарите на Ливонския орден в ледената битка на Чудското езеро. Трето, като голям дипломат той не позволил повторното разорение на руските княжества от монголите. Всичко това според все повече историци е или силно преувеличено, или просто не е истина.
Грандиозността на победата му над шведите на 15 юли 1240 г. е много съмнителна. „И стана голямо клане, и князът изби безброй от тях, и върху лицето на самия техен цар остави белег от острото си копие“, реди житието на Александър Невски. А за „техен цар“ е посочен Ярл Биргер, което и до днес се пише в руските учебници. Само дето Биргер изобщо не е бил крал на Швеция - такъв по това време е Eрик XI Eриксон (1234-1250). Самото „голямо клане“ повдига също доста въпроси. Т. нар. решително сражение не се споменава никъде в шведските хроники, което, макар и съмнително, все пак може да се дължи на желание да са премълчали поражението. Но ето какво пише руската Новгородска хроника:
„Тук паднаха новгородците Константин Луготиниц, Гюрята Пинещинич, Намест, Дрочило Нездилов - син на кожар, и още 20 души жители на Ладога, или по-малко, Бог знае“. Тоест „битката“ не е била нищо повече от обикновена гранична схватка.
Пропадналият лед
Доста дискусионна е и общоприетата версия на „победоносната“ стратегия на Александър в битката при Чудското езеро. Там той се изправя срещу рицарите от Тевтонския орден, основан през 1190 г. в Палестина и станал част от Кръстоносния поход. Битката, случила се на 5 април 1242, е известна като „леденото поражение“. Според легендата князът примамил германците върху скованото от лед езеро. То се напукало под тежестта на доспехите им, изпращайки нашествениците на дъното. „Палеоклиматолозите установиха, че климатът тогава е бил подобен на този от средата на миналия век. И тогава ледът е минимум половин метър. Той спокойно би издържал бронирани машини с тегло до 10 и повече тона. Няма как рицарите да са разбили леда“, категоричен е историкът Владимир Потресов.
Предателство
Изследователи изтъкват, че в наши дни руската пропаганда начело с църквата дори възхваляват „цивилизационния избор“ на князa. Александър Невски пътува до Ордата, плаща данъка и не влиза в открит военен конфликт с татарите. Защото той ясно разбрал: „Татарите се нуждаят от нашия портфейл, а ливонските воини, които идваха от Запада, се нуждаеха от нашата душа “. Това е изказване на руския патриарх Кирил по повод годишнина от рождението на Александър Невски.
За руския историк Василий Татишчев (1686-1750) обаче нещата са доста по-различни. През 1247 г., след смъртта на баща си княз Ярослав Александър заедно с брат си Андрей отиват да се поклонят на монголския владетел и да му засвидетелстват подчинението си. Владетелят на Ордата хан Гуюк дава на Александър титлата велик княз, а на по-младия Андрей подарява Владимировското княжество. Но титлата на Александър е почетно звание без реална стойност. Андрей бил противник на монголските власти, затова замисля със своя тъст Даниил Галицки да повдигнат Русия на бунт срещу нашествениците. През 1252 г. Александър Невски отива в Ордата и предава замисъла на бунтовниците. Монголските войски побеждават Андрей, а Александър получава управлението на Владимировското княжество като награда за предателството. Такъв го нарича директно и докторът на историческите науки Валентин Янин. „Александър, след като сключи съюз с Ордата, подчини Новгород на влиянието на Ордата. Той разшири татарската власт до Новгород, който никога не беше завладяван от татарите“
Варварство
През 1257 г. новгородци, които не били съгласни да плащат данък на хана, се разбунтували начело със сина на Невски - Василий, който по това време управлявал Новгород. Невски превзема града, изгонва сина си и нарежда страшна екзекуция в града, както описва събитията видният руски историк Николай Карамазин (1766-1826). „Да се отреже носа на всеки втори, на другите да се избодат очите“, гласяла неговата заповед. Осакатяването не е било руска традиция и новгородци са ужасени от жестокостта на Александър.
Срещу Хитлер
До XVIII век Александър Невски е считан за владетел от местно ниво. За първи път се сдобива с национална слава при Петър I. По време на войната с шведите руският император се нуждаел от исторически образ на герой и решил да се възползва.
На свой ред през 1725 императрица Екатерина I създава орден „Свети Александър Невски“. Той е премахнат след болшевишката революция от 1917 г., но на 29 юли 1942 по време на Втората световна война орденът е възстановен. А още на 3 юли 1941 г. в знаменита си реч по радиото атеистът и лидер на СССР Йосиф Сталин находчиво призовава руснаците към „народна война“ срещу фашистите, като припомня името на светеца воин Александър Невски наред с тези на Дмитрий Донски, Суворов и Кутузов. Св. Александър Невски е и патрон и небесен покровител на император Александър Втори, в негова чест и за заслугите му към нашето Освобождение най-големият храм в България носи името на светеца.
Военен филм създаде мита за княза
Истинският триумф за Александър Невски идва по време на съветската власт, когато през 1937 г. списание "Знамя" публикува сценарий на Пьотр Павленко и Сергей Айзенщайн, посветен на Александър Невски и битката при Чудското езеро. „Сценарият предизвика остри критики от страна на историците“, пише проф. Игор Данилевски. Академик Тихомиров озаглавява своя статия „Подигравка с историята“. Въпреки това филмът е заснет. Причината е, че заплахата от страна на нацистка Германия става все по-реална и пропагандата се нуждаела от ярка история за победа на руснаците срещу германците.
На 23 август 1939 г. обаче е сключен пактът Рибентроп- Молотов и филмът е прибран в склада. Но на 22 юни 1941 г. идва неговият звезден час. „От този момент започва формирането и консолидирането в общественото съзнание на нов мит за „битката на леда“ - мит, който днес е в основата на масовата историческа памет на нашия народ“, заявява Данилевски.
Нито е мюсюлманин, нито татарин
Историческата справедливост задължава да бъдат снети от княз Александър Невски обвиненията, че е татарин (или полутатарин) и че приел исляма. Вярно е, че татарските князе, и най-вече потомците на Чингиз хан по-династични съображения охотно са давали дъщерите си на руските си колеги. Причината била в династичното правило, че един зет чужденец или неговият син не могат да претендират за престола. Но когато Александър е роден, татаро-монголите още не са влезли в контакти (включително брачни) с руските земи и техните владетели.
Не издържа също така и твърдението, защитавано от отделни руски историци, че св. Александър е приел тайно исляма. Първо, в татаро-монголската империя е царувал религиозен плурализъм съгласно законите на самия Чингиз хан. Второ, самите татари по това време са били отчасти езичници, отчасти мюсюлмани и дори християни, включително и някои ханове, като правнука на Чингиз - Сартак. Едва хан Узбег (1313 -1341) става първият владетел на Златната орда, който се опитва да наложи исляма като официална религия. Но това не му пречи да даде сестра си Кончак за съпруга на московския княз Юрий Данилович - по споменатите по-горе съображения. От друга страна дитирамбите по адрес на Александър Невски относно заслугите му към Христовата вяра се оказват силно легендарни.
*Историческата наука е възприела, че през XIII век татари и монголци са тъждествени имена на един и същи народ. Често се употребява и двойният термин татаро-монголи. Авторът се придържа към тази терминология.
Константин Събчев
