Н а 40-тия ден след Възкресението на Иисус Христос Църквата отбелязва Неговото Възнесение, което тази година се пада на 13 юни.
Столица
Единственият храм с името „Възнесение Господне“ в София се намира срещу Румънското посолство, но ще има и втори, който обаче е все още на етап проект. В момента тече кампания по набиране на средства, труд и материали за реализирането на това свято дело.
Фреските в патриаршеската катедрала са впечатляващи, но неканонични.
Според плановете трябва да бъде изградено в кв. „Младост 1“ на бул. „Андрей Сахаров“ между резиденция „Тера“ и бл. 70 А. За празника по традиция там утре се раздава курбан на мястото, където в миналото е имало дървен параклис „Св. Спас“. Тази традиция датира от 40-те години на XX век.
Инициативата за въздигането е подета още през 1998 г. от покойният отец Димитър Вукадинов, дълогодишен свещеник в храм „Св. Георги“ в столичния кв. „Дървеница“. По-късно е продължена от архимандрит Флавиан, който оглавява църковното настоятелство.
Самата история на проекта доказва, че наистина „свято място пусто не остава“. Според легендите тук е имало манастир, който е опустошен през XVIII век, а монасите избити. Костите им са открити случайно по време на окопаването на зенитна батарея през Втората световна война. След това останките са погребани в манастира „Свети Илия” в кв. „Младост 2“. В края на 30-те години на ХХ век баба Спаса Тодорова Стоичкова (1900 –1978 г.) от село Дървеница (и бъдещ квартал на столицата) получава съновидения, че трябва да дари това място за изграждането на храм. Тя дарява имота и организира жителите на Дървеница да изградят с доброволен труд и с дарения параклиса „Свети Спас”. Параклисът е изграден около 1945-1946 г. До него имало изворче, за което хората вярвали, че водата му е лековита.
Апостолите и Богородица изпращат Христос на небето.
Параклисът е разрушен през 1952-1953 г. По спомените на съвременници баба Спаса вървяла след булдозера и събирала иконите и оцелялата утвар, след което ги занесла за съхранение в манастира „Свети Илия”. Подир политическите промени от 1989 г. дъщерята на баба Спаса – Цветанка Пешева, потвърждава дарителския акт на майка си въпреки многото предложения от строителни фирми да си върне имота и на него да се построи жилищна кооперация. Като контрапункт на вълчите времена на Мамона, в които живеем, започват да се появяват и други дарители, които притежават съседни парцели. А споменът за мястото на някогашния параклис пази един метален кръст.
Що се касае другия храм в чест на Възнесението срещу Румънското посолство, то първата му копка е направена 2002 година, като градежът продължава близо осем години. Той е построен почти изцяло с личните средства на предприемача Лъчезар Николов и бе осветен през 2010 г.
Резиденция
Без съмнение най-големият и стар сред храмовете е патриаршеският „Свето Възнесение Господне“ във Велико Търново. Резиденцията на средновековните български патриарси днес се издига на най-високото място на хълма Царевец. Тя е изградена върху основите на раннохристиянска църква от края на V и началото на VI в. Катедралата е строена на два етапа: първи - в началото на XIII век като еднокорабна църква, и втори - през XIV в., когато е разширена и преустроена в кръстокуполна триапсидна църква. Подобно на двореца на българските царе и катедралата е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І.
Камбанарията на патриаршеската църква в Търново предизвика бурни дискусии.
Възражения
В наши дни проектът за възстановяването на патриаршеската църква бе изготвен въз основа на археологически и исторически данни и предложен на обществено обсъждане. То предизвика доста сериозни спорове и възражения, особено около това как е изглеждала камбанарията. Единственото документално свидетелство за нея е от венецианска търговска карта от XIII век. Според критиците на проекта неизвестният художник просто е нарисувал камбанария като тези на Запад.
Самите стенописи, които са дело на Теофан Сокеров и екипа му, бяха отхвърлени от страна на БПЦ като некононични. Днес патриаршеският храм „Възнесение Господне“ е църква музей и там не се извършват служби освен на Спасовден.
Униати
Празникът на Възнесението Господне е еднакво почитан и от Римската църква. На него е посветен и източнокатолическият (униатски) храм в Пловдив. Енорията е основана от монасите успенци още през 1884 г., когато започва строителството на първия параклис. Осветен е в деня на неговия храмов празник – тогава 2 юни 1888 г., от епископ Михаил Петков в съслужение с униатския клир от България и Одринския вилает. През 1926 г. параклисът е бил съборен поради благоустройство на района. Затова в края на 1927 г. започва строителство на енорийска църква с внушителна 20-метрова камбанария. Скоро обаче построеното е сринато до основи от Чирпанското земетресение и всичко започва отначало. Огромна заслуга за строителството и осигуряването на средства има апостолическият делегат в България Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII). Църквата е осветена през 1931 г. от униатския екзарх Кирил Куртев. Тя е трикорабна базилика с ясно подчертани белези на източноправославното църковно строителство. Вътрешната украса и иконостасът идват от Одрин. Проектът за витражите е на българския художник Недялко Бояджиев, а цветните стъкла и оловни рамки са изработени във Франция. Под църквата има голяма крипта, където редом с портретите на папа Йоан XXIII и на Петър Парчевич се пази и портретът на архитект Камен Петков, проектирал много от новите католически храмове в Пловдивско след апокалиптичното земетресение през 1928 г.
Храмът Възнесение Господне в Ситняково е единствен с това име в София.
В небесата
Ако наистина човек иска да се доближи до Бога, мястото за това е параклисът „Възнесение Господне“, разположен на най-високата точка над село Борово, намиращо се близо до Кръстова гора. Пътеката до него наистина е път към вярата.
Униатската църква в Пловдив респектира с 20-метровата си камбанария.
Построен е през 2006 г. изцяло с доброволен труд и лични средства на местните жители. Самото място е почитано още от древността. Белият храм е изографисан с красиви стенописи, има и камбанария.
Параклисът над село Борово е място за среща с бога.
Ангели обещаха Второто пришествие
Всички тези храмове са посветени на едно знаменателно библейското събитие. При него Христос се явява за последен път на апостолите. Той ги извел от града Йерусалим на Елеонската планина. Някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Но Той им обяснил: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт" (Деян. 1:7).
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Тогава пред тях застанали двама ангели, които им казали: "мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили обещанието на Христа (Мат. 26:64) за Второто Негово пришествие на Земята и за Страшния съд. Защото, когато дойде отново, Христос ще съди живи и мъртви.
Празник е на хлебари и строители
Самият празник Възнесение започва да се чества като отделен в началото на V век. Преди това се отбелязва заедно с Петдесетница. В българската традиция празникът е популярен като Спасовден. Затова е имен ден на хора с името Спас и производни. Денят е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. На това знаменателно библейско събитие са посветени и редица наши храмове.
Мюсюлмани поддържат свещеното място
Ранните християни почитали Възнесението на Христос в една пещера на планината Елеон. От края на IV и нач. V век поклонниците тръгват към сегашното място, където богатата римлянка Поймения финансира изграждането на оригиналната църква, наречена „Базилика Елеона“.
Тя е разрушена от персите през 614 г., впоследствие е възстановена и разрушавана няколко пъти, за последно от мюсюлманите през XII век, след което от постройката остава само осмоъгълен мартириум с размери 12 × 12 метра, оцелял и до днес. От 1198 г. той е във владение на ислямския вакъф на Йерусалим, който го поддържа.
На Спасовден душите се връщат в отвъдното
В българската народна традиция Спасовден е свързан преди всичко с поверието, че на Велики четвъртък на земята слизат душите на мъртвите, а на Спасовден се връщат. Затова на този ден жените отиват на гробищата и раздават хляб и варено жито. Когато близките тръгват към гробищата, трябва да оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да „тръгнат“ заедно с тях и душите на мъртвите, по пътя не трябва си говорят, за да не ги смутят. Запазило се и вярването, че ако сутринта жените надникнат в кладенеца, ще видят образа на скъп покойник. Ако има узрели череши преди Спасовден, те да не се берат до празника. Едва когато той настъпи, тези плодове се берат за първи път и занасят в храма „за освещаване“, след което се раздават на хора извън дома, за да благослови Бог дърветата с много плод. Народът ни вярва, че спасовският дъжд е не по-малко ценен за реколтата от гергьовския.
Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т.е. покрити с различни орнаменти.
Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.
