Х ристовите църкви почитат паметта на Свети Амвросий Медиолански на 7 декември. В християнския свят той се прочува с това, че е избран за епископ без дори да е кръстен.
Германия
Той е роден около 340 г. в Тревир (днес Трир, Германия), където баща му бил управител. Неговият брат Сатирий и сестра му Марцелина също са канонизирани за светци. Самият Амвросий получава образование в Рим и след смъртта на баща си живял там заедно с майка си, сестра си и брат си. През 370 г. започва работа като юрист в префектурата на Сирмиум (днес Сремска Митровица, Сърбия), а впоследствие като съветник на префекта на Италия – Проб, който бил християнин. Той оценил способностите на младия Амвросий и му поверил управлението на цели две области – Лигурия и Емилия. Изпращайки го там, Проб го съветвал да управлява с кротост и справедливост. "Управлявай – казал му той – не като съдия, а като епископ!"
Пророчество
Тия думи се оказали пророчески. През 373 г. Амвросий заема длъжността префект на Северна Италия с резиденция в Медиолан (днес Милано). Градът, по това време втори по големина в Италия след Рим, е арена на остри разпри между арианите и ортодоксалните християни. През 374 г. догматичните сблъсъци стават пречка за избирането на нов епископ, понеже всяка фракция дърпала за своя кандидат. Изведнъж в тълпата детски глас извикал: "Амвросий епископ! Амвросий епископ!". Тия думи се изтълкували от мнозинството като внушение Свише и целият събран народ единодушно извикал: "Нека Амвросий бъде епископ!".
Император Валентиниан се вслушвал в съветите на светеца.,
Парадоксално от съвременно гледище, но Амвросий в това време бил вярващ, но още не бил кръстен. Той обяснил това на присъстващите, но те продължили да настояват. Накрая изпратили до император Валентиниан прошение да утвърди техния избор. Между това Амвросий с всички средства се стараел да се отклони от епископството, но народът държал твърдо на своя избор. Затова, когато дошло съгласието на императора, Амвросий не могъл повече да отказва и на 30 ноември 374 г. се кръстил. След това за 7 дни преминал експресно през всички степени на църковната йерархия и накрая бил ръкоположен за епископ.
Епископ
Амвросий обаче напълно оправдал оказаното му доверие и в скоро време спечелил любовта на народа. Веднъж той разкрил на Валентиниан някои несправедливости, които се вършели в съдилищата. "Изправяй нашите престъпления, както на това учи Божествения закон“ – отговорил му императорът – „и лекувай неправдите на нашите души!".
Наследникът на Валентиниaн, император Грациан, оказвал на Амвросий също такова доверие. По негов съвет той издал няколко указа, които съдействали за укрепване на християнската вяра в цялата империя. Но между Грациановата майка Юстина и Амвросий се появили несъгласия. Амвросий бил винаги твърд защитник на православието, а Юстина била арианка. Когато в град Сирмия умрял епископът, Амвросий попречил да сложат на негово място един арианин, покровителстван от императрицата.
Спасител
Оттогава Юстина го намразила, но скоро по волята на Бога трябвало да търси неговата помощ. Максим, управител на Галия, въстанал срещу Грациан, убил го и се провъзгласил за император. Той се готвел да отиде против Италия, където в това време възкачили на престола младия Валентиниан ІІ. Императрица Юстина се примолила на Амвросий да стане защитник на малолетния й син. Православният епископ се отправил срещу Максим и го отклонил от намерението да отива с войска срещу Италия. Максим признал по-късно, че епископът го убедил със своето красноречие да се откаже от тази авантюра.
Богослов
Освен със своята мъдрост и дар слово Свети Амвросий е известен и като един от четиримата велики латински богослови, „доктор на църквата“(doctor ecclesiae). Сред творбите му са „Светият Дух“, „За тайнството на въплъщението Господне“, коментари върху Стария и Новия завет, 91 писма, колекция от химни, запазени откъси от негови проповеди.
Под неговото ръководство в Милано са построени 2 базилики – Амвросианска и Апостолска базилика (днес- църква „Свети Назарий“), и е основан мъжки манастир. Умира на 4 април 397 г.
Осъди Солунското клане
Свети Амвросий се радва на благоволението и на император Теодосий, но осъжда него и сина му Аркадий за т.нар. Солунско клане. През април 390 г. Бутерик, военачалник на провинция Илирик, към която принадлежи и Солун, арестува популярен състезател с колесница за опит за изнасилване на млад виночерпец. Населението на Солун иска освобождаването му и след отказа на Бутерик се вдига на бунт, в който загиват Бутерик и няколко други знатни римляни.
Свети Амвросий гони император Теодосий от катедралата след Солунското клане. Картина на Антони ван Дайк.
Император Теодосий изпада в гняв и заповядва незабавно отмъщение. Военните части, изпратени в Солун, действат като в завоюван град и избиват 7000 души. След като Амвросий научава новината за клането, отказва да служи литургия в присъствието на императора, докато той не се покае писмено. В навечерието на Коледа същата година Теодосий му обещава да подпише закон, според който смъртните присъди да се издават по съдебен ред и да се изпълняват чак след 30 дена.
