С в. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието. Тези определения по адрес на раннохристиянския праведник не са никак случайни, тъй като той е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата светители - вселенски учители, наравно със св. Василий Велики Кесарийски и св. Григорий Богослов. Св. Йоан е имал дара на мъдростта и красноречието от Св. Дух. Доказателство за това е, че неговите проповеди и беседи са актуално във всяко време и най-вече днес. Или както сам Златоуст казва: „Както пчелите приготвят меда, като събират нектар от много и различни цветове, но му придават един вкус, така и ние нека се ползваме от меда на отците, събиран в различно време, но съдържащ една и съща благодат и едно духовно учение“. Ето още от неговите медоносни бисери на мъдростта:
„Колкото по-високо стоиш, толкова повече се смирявай. Когато се изкачваш на височината, тогава трябва много да внимаваш да не паднеш.“
“Ние радваме дявола не толкова когато грешим, колкото когато се отчайваме”.
Постоянство
“Като вършиш добро, старай се да постоянствуваш в него, защото преходът към зло е малък и бърз. Обуздай смеха и слагай предел на гнева, особено пък гледай с всички сили да отстраниш от себе си всякаква празна дума.”
“Нека нищо случайно не те смущава! Не викай тогова или оногова! Не тичай подир сянка, защото човешката помощ е сянка. Иисуса, Комуто служиш, Иисуса викай непрестанно! Не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението. ”
Богатство
„Позволено е на човек да бъде богат, но не и алчен… Аз не отричам богатството, но осъждам злоупотребата с него… и както когато говоря за пиянството, аз не осъждам самото вино, също тъй не осъждам богатството, а неговата лоша употреба. От друга страна и бедният не е предпазен от опасността да има свой идол, на когото да служи. И малкото, което има, може да роди алчност, завист, егоизъм, които да го потопят в блатото на греха и да погубят душата му. “
“Както този, който познава себе си, познава и всичко друго, така и непознаващият себе си не може да разбере нищо друго.”
„Злото произлиза от безгрижието, от празнотата, от общуването със зли хора и от презрението към добродетелта.”
"Ако си дошъл в Църквата да търсиш свети хора, направил си грешка. В Църквата трябва да търсиш само Бога".
“Както човекът, който гледа към слънцето, не прави светилото по-светло, а осветява собствените си очи, така и този, който почита мъченика, не го прави по-славен, а получава от него освещаващо благословение.”
"Родители, които не се грижат за възпитаването на децата в добродетели, са по-лоши от детеубийците, защото погубват душите им".
„Търси бъдещите блага и ще получиш настоящите; не търси видимите - и непременно ще ги получиш“.
Творчество
Забележителен проповедник и богослов, св. Йоан е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само Августин Блажени. Най-известна е „Св. Божествена литургия на св. Иоан Златоуст“, която се извършва през цялата година. Литературното наследство на християнския гений на античността е колосално - трактати, писма (около 240) и проповеди. Съхранили са се повече от 1900 ръкописа с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време от огромен брой по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 - 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 проповеди).
Работил като адвокат
Св. Йоан започва кариерата си през IV век като адвокат в Антиохия (Южна Турция). Бил изключително начетен. След като приема християнството, дарбите у него сякаш се усилват - през 381 г. е посветен в сан дякон, в 386 г. - в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен Златоуст заради неговото красноречие. Издига се до сан архиепископ на Константинопол. Неговата смела и безпристрастна проповед обаче му спечелва приживе много врагове - както сред управляващата аристокрация, така и в някои църковни кръгове. Императрица Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския град Кукуз, след това (406 г.) в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Св. Йоан почива в заточение на 14 септември 407 г. в гр. Комана Понтика по време на св. литургия, след причастие със Св. тайни. Канонизиран е за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст, и на 30 януари - Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).
Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция - църквата „Свети Георги“.
