И звори в чест на небесните лечители Козма и Дамян бликат из различните краища на България. Там се лекуват хората от време оно.
Местните от гр. Куклен в ниското до Комбината за цветни метали упътват всеки, който не знае как се стига до святата зона. Самото място е вече така благоустроено, че съперничи на Бачковския манастир.
Нерви
Богомолци разказват, че водата помага изключително при нервни заболявания, но и не само. Необяснима от кулата на земната логика е историята на момиченце от Русе. То било сляпо и майката като последна надежда го завела в манастира, за да търси помощта на светите братя безсребърници. За радост и почуда на околните след обливане със светената вода от аязмото и молебен пред чудотворната икона на светите Козма и Дамян момиченцето прогледнало.
На празника се прави лития с икона на св. Козма и Дамян от манастира до намиращото се в близост аязмо.
Мнозина съчетават посещението на аязмото именно с поклонение пред чудотворната икона на небесните лечители, която се пази в манастирската черква, намираща се в близост до целебния извор. В храма се съхранява и частица от ръката на свети Козма, която е сред най-големите реликви на територията на България въобще.
Герои
Кукленският манастир "Св. безсребърници Козма и Дамян" пази и спомена за героите от "Козият рог". И днес се разказва историята за Караиван, за Караиваница и за дъщеря им - отмъстителката Мария.
Караиваница се славела с ненагледната си хубост. След гавра на турците с нея тя полудява. Мъжът й Караиван я качва на магарето и я довежда да се цери в Кукленския манастир при лековитата вода в аязмото. В манастира умира и е погребана нейде тука. Накрая и Караиван идва тук в последните дни от живота си, за да пречисти съвестта си пред бога. Преди да се спомине, се изповядва и разказва на свещеника историята за козия рог и хайдутката Мария, неговата дъщеря. Тя също свършва трагично, когато, обградена от турските преследвачи, се хвърля от една скала. Монахът, разказал на Николай Хайтов тази история, завършил така: „Много неправди, а една Мария! Затуй не се е оправил този свят!“.
Основаване
Манастирът е основан през Второто българско царство. За него се споменава още през XI век в документ за имотите на Бачковския манастир. В манастирската библиотека се съхранявали ценни паметници на българската книжнина като писания там през 1337 г. "Кукленски песнивец"(нар. още Софийски) от времето на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.). Той представлява цар Иван Александров псалтир. В него е поместена интересна похвала за този български владетел, използвана от монасите в манастира за поддържане будно националното съзнание и за противопоставянето на силното гръцко влияние в този край.
Но в средата на ХVІІ век обителта е разрушена. В началото ХVІІІ век святото място възкръсва за нов живот благодарение на родолюбиви българи от Пловдив. По-късна легенда разказва за дъщерята на местния валия. Тя се разболяла тежко и след неуспешни опити за лечение се подложила на бани с лековитите аязмени води, благодарение на което се излекувала.
Предания
Бащата бил толкова благодарен, че цял живот се грижил за благополучието на манастира и за неговото спокойствие. Подобни предания намират потвърждение и в историческите сведения.
Когато тези български земи са завладени от Османската империя, ролята на манастира като място, към което се стичали болни хора с надеждата да намерят изцеление, нараснала. Турските власти в един момент взели да пазят и монасите и манастира от разбойници, тъй като в него се лекували семействата на османските управници. В наши дни всички хора, независимо от възраст, пол или вероизповедание, получават помощ. А това само показва, че пред Бога молитвите на всички са равни. Много родители идват с деца от Бурса, от Истанбул. Свидетели разказват, че на празника свещеникът потапял неми или непроговорили малки деца и много от тях проговаряли.
В манастира има следния ктиторски надпис:
„Целебен извор на Светите Безсребреници. Животворната вода на Свети Козма и Свети Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребърници“ в 1795 г. 1 септември.“
Знамение с чудотворната икона
Преди 21 години в Кукленския манастир е извършен грабеж. На 24 срещу 25 февруари 2002 година е задигната чудотворната икона на светите Козма и Дамян. Петнадесет лета след това се случва необяснимо знамение. Точно на същия ден - 24 февруари, но през 2017 година, органите на МВР се обаждат в манастира с радостната новина, че тази икона е намерена. Тя е върната на следващия ден - 25 февруари.
Пловдивският митрополит Николай по традиция извършва служба на Кукленското аязмо на 1 юли.
Светинята няма точна датировка, тъй като иконописецът не е посочил време и място на изписването. Предполага се, че това се е случило през XVIII век. В манастира в Куклен тя е реставрирана.
Рак и болни очи се церят в Църногорския манастир
С лековитото си аязмо се слави и Църногорският манастир „Св. св. Козма и Дамян“. То се намира в югоизточния край на обителта и представлява кладенец, дълбок близо 2, 50 метра, от който целогодишно извира вода. От незапомнени времена този извор се почита като лековит. Според местните предания водата помага при очни болести, при поражения на нервната система, а също и против безплодие. При обновяването на сградата на аязмото през 2006 г. бяха намерени немалко златни и сребърни монети. Наличието на тези пари говори за станали изцеления и в миналото, като благодарните излекувани са се "отплатили" по този начин. Аязмото обаче е било ограбвано поне един път по време на тоталитарния режим.
До 1959 година в светата обител са съхранявани мощи на двамата светии. Неоспоримият факт e, че немалко хора получават облекчение от най-различни болести след употреба на вода от аязмото.
Спокойствие и тишина царят в Църногорския манастир.
Монаси разказват, че изцеление получават както хора със здрава вяра, така и хора маловерни, незапознати – за да се укрепи вярата им: „Сърце съкрушено и смирено ти Боже не ще презреш" (Пс.50:19). С други думи полза ще получат тези, които търпеливо понасят постигналите ги скърби, осъзнават, че въпросът на тяхното излекуване е изцяло в Божиите ръце и напълно зависи от волята на Бога и неговите светии, разказват духовници.
Намерилите спасение през годините са много. Ето само няколко, описани в манастирските книги:
П. В. от село Бистрица, Софийско, пострадва при трудова злополука по време на строежа на НДК. Оттогава вече цели 25 години той е инвалид, като е заседната и нервната му система. От началото на 2007 година състоянието му се влошава, като започва да страда от безсъние – спи по половин час на денонощие. Последните две седмици на този период почти не спи. През септември 2007 година по съвет на свои близки посещава манастира, като остава няколко дни в него. Черкува се и пие от водата на аязмото. В резултат на проявената от Бога към него милост той напълно възвръща съня си. Дори се оплаква, че много му се спи.
През 2007 г. мюсюлманинът от ромски произход Р. О. от Врачанско заболява тежко от рак на белия дроб. Лечението не помага, той изгубва всичките си сили и вече не може да става от леглото. Изписан е, за да си замине от този свят сред своите близки у дома. Близките му обаче имали други идеи. Чули за водата от аязмото и изпратили зет му да донесе. Това било в началото на 2008 г., точно когато се строял пътят и човекът си направил труда да се изкачи до манастира пеша и да носи водата 5 км на ръце, когато се връщал. Както неведнъж се е случвало и този път Бог не гледал на лице, а излял милостта си над болния. Р. О. пил от водата и не взимал никакво друго лекарство. Какво било изумлението на всички около него, когато той скоро се изправил на крака и през 2010 г., по думите на неговите съселяни, „не слизал от коня".
Хора отблизо и далеч се стичат в аязмото в Църногорския манастир.
Скорошен е случаят за мъж от Пернишко, който получава мигновено изцеление на очите. След като ходил по лекари, слагал капки, лекарства, насрочил дори и операция, чул за този манастир, че има аязмо със светена вода. От немай къде решил да се качи до Църногорския манастир и да пробва дали ще му помогне водата от аязмото. Още с първото си посещение на обителта той се наплискал по лицето и казал: „Край! Аз се оправих. Просто – вика – се оправих. И не съм никакъв кой знае колко нито набожен, нито вярващ, християнин съм, но в рамките на нормалното, като всички хора. И оттогава всяка седмица си идвам по един път задължително, за да си пълня водичка."
