В ече 1138 години след кочината на св. Методий гробът на просветителя остава неизвестен. Ако този на брат му св. Кирил се знае – базиликата „Сан Клементе“ в Рим, то последният пристан на Методий се издирва в земите на днешна Чехия.
Житията
Проблемът наистина е сложен. Защото докато за смъртта, погребението и съдбата на свети Константин Кирил- Философ се знае с подробности, то не така стоят нещата с брат му. Причина за тази неизвестност е, че той умира в една вече враждебна среда. Великоморавският княз Святополк е попаднал под влиянието на немското духовенство, което едва ли е имало интерес да увековечи неговата памет.
Свети Методий, чиято памет ще честваме утре - 6 април - е починал на тази дата през 885 г., а тленните му останки били положени в главната катедрала от лявата страна на олтара на Света Богородица. Това са единствените писмени сведения за края на жизнения път на по-големия брат. Те се намират в двата запазени източника по въпроса: „Житие на св. Методий“ и „Приложно житие на св. св. Кирил и Методий“. Но къде се намира въпросният храм, в който е положено тялото на българина, остава загадка. Предполага се, че той се е намирал в изчезналата средновековна славянска държава в Централна Европа - Велика Моравия (Великоморавия), на която св. Методий е бил архиепископ. Тя е съществувала до началото на X век на територията на историческите региони Моравия, Бохемия (днешна Чехия), както и части от днешните Полша, Словакия, Унгария, Австрия.
Велеград
От един век насам учените се опитват да докажат своите хипотези, но това по-скоро предизвиква спорове, отколкото дава точен отговор. Едно от местата, даващи шанс да разплетат загадката, е Велеград. Проучванията там започват още от XIX век. Те обаче скоро показват, че най-старата църковна сграда там датира от 1205 г., т.е. повече от 300 години след смъртта на архиепископа. В следващите години изскачат общо около десетина места (селца, градчета и местности), сочени да са гробницата на просветителя. Ф. Прикрил твърди, че Методий е бил погребан 4 км южно от Велеград, зад олтара на църквата в Боршице. „Неговите останки почиват тук в белия речен пясък“, казва ученият.
Ентусиасти
Един свещеник и пощенски чиновник - пишман археолози – разкопават руините на църква върху възвишението св. Климент, на 12 км западно от Велеград. Те откриват кости и парче изгнило дърво. Това ги навежда на мисълта, че са открили гроба на Методий и къс от неговия жезъл. Но по-късни проучвания показват, че гробът датира от XIV век, а костите са не на един, а от четири човека.
Ротондата „Св. Екатерина“ в красивия град Зноймо, разположен на левия бряг на река Дие до австрийската граница, също влезе в играта. Построена пред първия отбранителен крепостен вал, тя е била главният храм на Велика Моравия и мавзолей на моравските князе.
До днешното чешко градче Ухерске Храдище бе открит и един гроб от некропол в голямото средновековно селище, разположено до самата граница със Словакия.
Доц. В. Хруби в своя монография също твърди, че християнският център на Велика Моравия се е намирал до Ухерске Храдище (в местността Сади). Сред аргументите на учения са, че през втората половина на ІХ век в тамошната църква се е кръщавало, защото са намерени останки на баптистериум. Тук е била и църковна школа, и манастир.
Микулчице
От средата на миналото столетие обаче
мащабните разкопки на проф. Йозеф Поулик, продължили чак до 90-те години, внасят сериозен археологически смут. Край селцето Микулчице (окръг Ходонин, Южноморавски край) проф. Поулик изважда на бял свят развалините на голям духовен център. На малка площ са открити десет храма, което значително превъзхожда центъра около Ухерске Храдище. Точно там до река Морава е разкрита и голяма трикорабна базилика от византийски тип с размери 36.5/12 м. Повечето изследователи предполагат, че при Микулчице се е намирал центърът на Великоморавия.
Сензация
Двайсет години по-късно археологът Зденек Кланица публикува книгата си „Тайната за гроба на моравския епископ Методий“. Там той предлага обосновано схващане, че братът на свети Кирил Философ е погребан под разкритата в Микулчице катедрала.
Сред многобройните погребения от проучвания некропол той откроява гроб № 580 в северната половина на храма, който според него е на свети Методий. Експедицията на Поулик разкопава зидана гробна камера, в която е открита лакътна кост. Покойникът е бил облечен в копринена дреха и кожен колан със сребърен накрайник. Край тялото са положени златно звънче и позлатена декорирана медна пластина, която може би е от украса на книга. Загадъчни са разпознатите съответно като меч и кинжал два железни предмета. Откривателите отбелязват, че единствената лакътна кост лежи върху първия предмет с дължина 91 см. Според Кланица не е проблем, че гробът е изнесен към абсидата на базиликата, привеждайки редица примери от епохата за разполагането на Светия престол в сградата. Тази теза на Кланица буди възхищение след историци и археолози, а първото издание на книгата е разграбено.
Отговорът
Само 5 години по-късно, през 1995 г., критиката на тази теза не закъснява. Чешкият православен професор протойерей Павел Алеш приема хипотезата за гроб № 580 в Микулчице, но поправя концепцията за мястото му в базиликата. Алеш смята, че вижданията на Кланица са повлияни от католическото му възпитание. Православният учен изтъква, че в житието на св. Методий се споменава за икона на Богородица, която трябва да е отляво върху олтарната преграда („В големия моравски храм от лявата страна в стената зад олтара на Света Богородица“). По този начин гробът на свети Методий се е намирал в олтарната част и непосредствено зад иконата на Божията майка. Това е напълно допустимо от гледна точка на местоположението на съоръжението в разкритата от археолозите катедрала. Друго сериозно възражение на проф. Алеш е трактовката на железните предмети в гроба. Той приема за недопустимо при погребението на висш православен духовник от ранга на свети Методий вътре да се слагат каквито и да било оръжия. Още повече че мечът е бил под откритата в гроба лакътна кост. Така дискусията за гроба на свети Методий остава открита. Засега аргументите клонят в полза на Микулчице, но по-младите археолози са скептични. „Не мисля, че гробът му е тук. Струва ми се, че личните интереси надделяват над професионалния дебат къде е погребан“, казва арх. Марек Хладик.
Солунските братя просвещават Великоморавия
Още от 20-те години на ХХ в. чешките археолози проучват културата на Велика Моравия. Васалът на Франкската империя Моймир І (833-846) станал първи княз на новата страна и покръстил народа си. Неговият наследник княз Ростислав (846-869) успял да извоюва своята политическа независимост от Източнофранкското (Германското) кралство. Княз Ростислав също като своя български съвременник свети княз Борис I е имал проблем с християнизирането на покръстените още през 831 г. моравци, доколкото немските духовници служели на латински. Затова през 863 г. той поискал от Византия да му изпрати мисионери. И това били именно Солунските братя Кирил и Методий, които създали глаголицата и превели на славянски език богослужебните книги. Именно там, във Великоморавия, се оформил славянският книжовен език, в чиято основа легнал старобългарският диалект.
Мощите от Есфигмен сътвориха сензация
На фона средновековната мистерия през 2022 г. в навечерието на празника на Солунските братя София сензационно посрещна мощи на св. св. Кирил и Методий. Това стана по молба на Негово светейшество патриарх Неофит и с благословията на Вселенския патриарх Вартоломей. Реликвите пристигнаха в специална мощехранителница от манастира „Есфигмен“, Света гора. Именно в него се съхранява част от ръката на свети Кирил и две части от ребрата на свети Методий. През 80-те години на миналия век Римокатолическата църква ги подарява на Солунската архиепископия. Тя от своя страна ги преотстъпва на манастирското братство в Света гора чрез покойния митрополит на Лангада Йоан.
Хиляди вярващи тогава извиха опашка пред столичния храм „Света Неделя“, за да се поклонят пред светите мощи на Солунските братя. Но докато вярата обединява миряните, то академичните тълкувания отново дадоха храна за спорове и съмнения. Появиха се твърдения на историци, че донесените мощи на светите братя у нас не са автентични. И по-точно тези на свети Методий, чийто гроб все още се търси безуспешно от археолозите.
„Свети Кирил почива при посещението си във Вечния град и е погребан в известната базилика "Сан Клементе". За Методий нещата са по-сложни, защото 11 места спорят за неговата епископия. Гробът му не е намерен", коментира мощите историкът доц. д-р Тодор Чобанов. Професор Лиляна Симеонова от Института по балканистика при БАН също заяви във Фейсбук профила си, че мощите на светите братя са в неизвестност.
Факт е, че и до днес местоположението на гроба на св. Методий не е открито категорично. Това обаче не изключва вероятността в по-късни времена той – където и да се е намирал - да е бил разкопан и тленните останки на славянския първоучител и равноапостол да са отнесени някъде другаде. Един въглероден анализ с изотопа С 14 на мощите, които сега се съхраняват в манастира „Есфигмен“, би потвърдил, ако не друго, то дали тяхната възраст съвпада с времето на свети Методий. Нещо, за което Атон обаче едва ли ще даде съгласието си.
Автори: Константин Събчев, Любомир Старидолски
