Н а 8 юли се чества паметта на Свети великомъченик Прокопий. В българската народна традиция този светия се нарича още Прокопий Пчелар, защото наред със Свети Харалампий се вярва, че е покровител на производителите на мед и пчелни продукти. Името му от гръцки означава „успех“. Може би покрай това са тръгнали интересни обичаи. Например предците ни правели медени питки, като вярвали, че така ще прокопсат, т.е. ще имат успех и благословия в своите начинания.
Йерусалим
Няма данни светията обаче да е имал кошери. Той е роден в Йерусалим през III век след Христа с името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на служба при император Диоклетиан, който харесал младият езичник и отначало го назначил в двореца, а после го направил военен командир и му заповядал да отиде в Александрия, за да преследва християните.
Знамение
На път за там обаче се извила силна буря. Неаний видял във въздуха светъл кръст и чул глас да го призовава към вярата в Христа и да му казва: „Чрез тоя знак побеждавай враговете си!“ Като стигнал в Скитополис (днешния гр. Бейт Шеан в Северен Израел), той повикал златар и поръчал да му направи кръст от злато и сребро. Когато бил готов, на него веднага сами се появили образите на три лица с еврейски надпис: на горната част бил образът на Спасителя, а отстрани - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: „Чии са тия образи?“ Но златарят отговорил, че не знае. Обяснил му, че не е могъл никак да ги изличи. Неаний разбрал, че кръстът има божествена сила, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.
Банди
Когато пристигнал в Йерусалим, гражданите го помолили да ги избави от разбойнически банди, които ограбвали пътници и отвличали жени. Богоизбраният човек с войската си открил разбойниците, сразил ги и върнал всички отведени от тях. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този свой успех. Но Неаний й казал, че не бездушните идоли, а неговият Бог му помогнал да срази разбойниците. И той изпочупил всички идоли в дома на майка си. Ужасена от това, тя отишла в Антиохия при императора и се оплакала от сина, който презрял боговете и оскърбил самата нея.
Мъчения
Диоклетиан се разгневил и заповядал на Юст, управител на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството командир, а ако не го послуша, да го предаде на мъчения. Юст пристигнал от Кесария и съобщил царската повеля. Неаний признал, че е християнин, и заявил, че е готов да отиде на смърт заради вярата си. След това отвързал воинския си колан и го хвърлил в знак на отричане от царската служба и идолското нечестие.
Управителят заповядал да го съблекат гол, да го окачат на дърво и да стържат тялото му с железни нокти, а след това да го затворят в тъмница. Подкрепен във вярата чрез небесно явление, Неаний в същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий („Преуспяващ“).
Девици
Като видели мъжеството и доблестта на изповедника, някои войници също така се обърнали към Христа. Те били кръстени от епископ Леонтий и на другия ден открито изповядали вярата си в Христа. Управителят заповядал да им отсекат главите в присъствието на Прокопий.
Църквата в село Стоб е единствената в България, посветена на светеца.
В същия ден до тъмницата се приближили 20 млади девици. От прозореца те казали на мъченика: „И ние сме рабини Христови!“ Вестта за това достигнала до ушите на управителя и той заповядал да ги затворят и тях в тъмницата. На следния ден те били подложени на жестоки мъчения - бичували ги, опалвали ги с огън и им рязали гърдите и накрая били обезглавени. Светецът им давал кураж, че сватбата им с Божия син е висш дар, отреден не за всяка девойка, а само за избрани. Оттогава и до днес при всяка венчавка в църква се споменава и името на светеца Прокопий, защото той се явява защитник и на младоженците.
Управителят Юст скоропостижно умрял. Но неговият приемник продължил да измъчва светеца и накрая заповядал да бъде посечен с меч. Това станало през 303 година.
Почит
Този светия е особено почитан в Шумен заради едно чудно събитие. На 9 юли 1821 г. е било замислено клане на българското население. Вечерта на 8 юли – в деня, в който се чества паметта на мъченика, придошъл невиждан порой и много хора се издавили. Страх обзел поробителите, които повярвали, че това е станало по Божия гняв, и се отказали от пъклените си планове. Оттогава Прокопий се почита като покровител на града.
На този ден вадят новия мед
Рано сутринта на празника пчеларите отиват при кошерите, опушват ги, прикадяват ги с тамян и изваждат от първия за годината мед. Стопанките донасят при кошерите две пити – „боговица“ и „светец“. Новият мед заедно с питите се носи в църквата и се освещава. После с него намазват питите и ги раздават на съседи. От същия осветен мед запазват за питките, които месят на Свети Харалампий (10 февруари), а също и за лек през годината – особено при разболяване на децата от заушка или шарка. В селищата, край които има оброк на великомъченика, се коли курбан, „за да не измират пчелите“.
Единствената му черква е в Стоб
Единствената църква в България, която носи името на този светец, се намира в кюстендилското село Стоб. Тя е изградена през 1393 г., за което свидетелства годината, изписана върху камъка. Той е пренесен от разрушената стара черква и вграден в северната стена на новата, която е вдигната през 1860 г.
